Избрахме именно на Великден да Ви срещнем с Виктор Тонков и да ви разкажем за неговите домашни печива с блатворителна цел.
Той е завършил Institut Paul Bocuse, със специалност хотелски и ресторантьорски мениджмънт. Кулинарията е негово хоби и бързо успява да натрупа солиден опит в кухнята. Това го подтиква към идеята да започне да меси домашен хляб и домашен козунак.
Наскоро се е върнал в България и… приема предизвикателството на пандемията, като решава да бъде полезен по свой начин и с това, в което той е най-добър.
Публикува печивата си в Instagram и изкушени от аромата на хляба, който се долавя дори и само от снимките, негови приятели веднага питат дали могат да си поръчат от домашните хлябове.
Виктор се съгласява, но не за да печели от това. А за да събира дарения, в т.ч. и под формата на дрехи и неща от първа необходимост, с които да помага на нуждаещи се в този труден период.
С Виктор разговаря Емилия Маринова:
На първо място, екипът ни те поздравява за прекрасната идея!
Как реши да започнеш да се занимаваш с кулинария?
Като малък не бях от много послушните в училище. Едно лято нашите ме пратиха в прекрасен хотел-мандра, като наказание, за да помагам с каквото има. За мое щастие взе, че ми хареса. Намерих си университет и реших, че ще ставам готвач. Впоследствие осъзнах, че може би искам да съм повече в контакт с хората и се насочих към ресторантьорство и хотелиерство в института на Пол Бокюз в Лион, Франция. А кулинарията оставих като хоби, което в тази сфера ще развия много лесно. Така и стана.
Идеята за това да помагаш чрез печивата си, се ражда всъщност от запитванията на приятелите ти. Разкажи ни историята със свои думи.
Както повечето хора от ресторантьорския и хотелиерския бранш в този момент, така и аз попаднах в ситуацията на неплатен отпуск. В началото реших, че ще си почина и ще използвам времето за себе си. Хубаво, но това включва и хобито, за което говорихме. Започнах да пека хляб за мен и родителите ми. Качих снимки в Instagram и много приятели започнаха да ме питат за рецепти, а някои направо искаха да направя и за тях. Реших, че така и така нямам какво да правя – ще пека хляб.
Започнал си да получаваш дарения от приятелите си в знак на благодарност за домашните хлябове. Какво правиш с даренията? Те вече са и под формата на дрехи и различни вещи.
Ами, от много време, когато се прибирах за коледна ваканция от Франция, исках да сготвя с приятели нещо топло за бездомни хора из София. За мое съжаление не успявах никога да се организирам. И сега, имайки повече свободно време реших, че с тези дарения ще напазарувам храна, а който изяви желание да ми даде и дрехи, ще ги събера. Така вместо да правя хляб всяка неделя, обикалям улиците и раздавам на бездомни.
Как се грижиш за собствената си безопасност?
Както всички в ситуацията – маска, ръкавици, много спирт и дезинфектанти за ръце.
Смяташ ли да продължиш с добрата кауза и след края на извънредното положение? В хляба има много символика. Ето и сега – ние сме в страстната седмица преди Великден, в едни извънредни времена, говорим за твоите добри дела, като ти печеш и раздаваш хляб… Какво е хлябът за теб? Има ли място за занаятите – за нещата, които, ако не ги пипне човешка ръка, не стават, днес?
Смятам веднъж седмично да отделям време и да се занимавам с това, защото мисля, че трябва да даваме поне малко и на тези, които нямат. Хлябът за мен е спокойствие и време за размисъл – вид медитация. Обвързан е с чакане, месене, размесване и в това време човек може да нареди мислите си, правейки нещо. За мен това е много важно, тъй като иначе все си намирам какво да правя и не успявам да седна и да организирам всичко. Смятам, че занаятите имат място за развитие особено в държава с такава богата история като България. Това може да привлече много туристи и да ги накара да обикнат това, което ценим толкова много ние българите, а именно всички обичаи.
Напоследък много се говори за завърналите се от чужбина българи, ти си един от тях. Защо се върна?
Върнах се, защото заминах с тази идея – да взема възможно най-много знания от чужбина и да ги приложа тук, защото смятам, че има надежда за туризма в България. Има много неща, които все още не са стигнали до нашите ширини, и могат да се приложат. Отделно не смятам, че има място, където човек да може да оползотвори свободното си време сред природата по-добре от тук, заобиколен от семейство и приятели.
Какво е бъдещето на България според теб? А мястото на нашето поколение?
Бъдеще има, стига всички от това поколение, което замина да учи навън, се върнат и приложат наученото тук. Не обичам, като чуя някой да казва как “на запад всичко е по-хубаво”. Така е, защото това е плод на нечие време и желание това да се случи. Колкото повече хора с това време и желание се приберат тук – толкова по-бързо това ще даде резултат.
