“Това е денят, който чакам от две години и половина. От време на време идва онзи момент, в който един революционен продукт променя всичко. И Apple имаше щастието да представи някои от тях. През 1984 Apple представи „Макинтош“. И той не само промени Apple, а промени цялата компютърна индустрия. През 2001 ние представихме първия iPod. И това не само промени начина, по който слушаме музика, това промени цялата музикална индустрия. Е, днес ние представяме три революционни продукта от този клас. Първият е широкоекранен iPod с тачконтролс, вторият е революционен мобилен телефон и третият е скок в интернет комуникациите.
Три неща. iPod, телефон, интернет комуникатор. iPod, телефон, интернет комуникатор. iPod, телефон, интернет комуникатор. Схващате ли? Това не са три различни устройства. Това е едно устройство. И ние го наричаме iPhone.”
10 години от този ден.
10 години от километричните опашки пред култовите магазини на Apple от желаещи да се сдобият с устройството, което промени света на комуникациите. Маркерът, с който всички започнаха да се измерват. На този ден преди 10 години.
Няма значение дали сте фен на iПродуктите. Факт е, че те са революционни. Няма значение дали харесвате Стив Джобс. Той е революционер. Дали светът днес е по-различен в отношението си към революциите и революционерите? Едва ли. И днес горят хора на клади заради прогресивната им мисъл – понякога тези клади са под формата на брутална пропаганда и другарски съд в социалните мрежи, а за съжаление има и места, където те са и напълно реални. Но революционерите са хората, които продължават да отстояват каузите си. И да движат света напред. За Стив Джобс тази кауза тръгва с борбата му да вкара компютъра в образователната система. Да срути мита, създаден от филмите за страшната машина, която ще унищожи човека, и да създаде друг – на устройството, което помага на всеки един по пътя на познанието. Познанието, което всеки човек съизмерва спрямо собственото си светоусещане.
Да, Apple e “марка на любовта” по определението на Кевин Робъртс (световно известен рекламист, ръководил дълго години Saatchi&Saatchi) и наистина феновете превръщат това в своеобразен култ. И заслугата за това е еднолична. Защото всеки култ има само един гуру – Стив Джобс.
Къде е тайната на успеха на i-поколението на Apple, стартирало с триумфалното завръщане на Стив в компанията? В безупречния дизайн, в който той участва лично? В революционните технологии? В брилянтната маркетингова стратегия, в която е помислено за всичко до последния детайл? Или всичко е просто една работеща бизнес стратегия? Във всичко заедно? Да. На всеки един въпрос. И моят отговор като допълнение – в характера. Когато имаш характер, когато вкараш силата на този характер в това, което правиш безкомпромисно, когато този характер надскача дребните рамки и минава отвъд, тогава нямаш стигане.
Стив Джобс е модел и еталон. Дори и с провалите си. Най-силно впечатление ми направи началото на биографията му. Уолтър Айзъксън разказва как е получил обаждане от Стив Джобс и силно се е учудил. Известният журналист от Time и CNN е получавал такива редовно, когато Apple пуска нов продукт. Схващате ли? Самият Стив Джобс звъни лично на водещите журналисти, когато пуска нов продукт. Човекът, който разполага с най-добрите от най-добрите експерти по публични комуникации… Звъни лично на водещите журналисти. Защото така се прави. И после, когато става ясно, че той възлага на Айзъксън да напише неговата биография с ясното съзнание, че умира, единствената му намеса е… в корицата. Не прави нито една редакция на съдържанието. Не харесва предложените дизайни и в крайна сметка я прави сам. Или и това е легенда? Може би. Но живият живот обикновено е по-смел от всяка легенда. А отвъд всяка легенда – са революциите. И хората, които ги правят. Обичайте го. Мразете го. Той е Стив Джобс.
