За да разберем секторния анализ на медийния пазар, който КЗК публикува, първо трябва да напомним контекста, в който той бе изготвен.
Страната ни, поставена на 111-о място по свобода на медиите според тазгодишната класация на “Репортери без граници”, последна в Европа, с изключение на Русия, Турция и Беларус, има сериозен проблем с медийния пазар.
Напомняме ви каква бе една от основните причини “Репортери без граници” да класират страната ни на 111-о място:
“Корупцията и съглашателството между между медии, политици и олигарси са широко разпространени. Най-ноторното олицетворение на това извратено състояние е Делян Пеевски, бивш ръководител на българското разузнаване и собственик на „Нова Българска медийна група“. Групата има шест вестника и контролира почти 80% от печатното разпространение.”
Същото заключение може да открием и в разследване на в. „Капитал“: „Така формираната група според източниците на вестника държи около 80% от разпространението на вестници на едро. Извън нея остава „Агенция Стрела“, която е 100% собственост на „Про нюз България“ – 99% притежание на Венелина Гочева, и дистрибутор на „24 часа“ и „Труд“. Независими са също така „Булгарпрес“, „Семир периодичен печат“, „Интермедия“.
Или с други думи – целият сектор е овладян. Като кулминация на тези процеси на 6 февруари т.г. депутатът, медиен магнат и за кратко шеф на ДАНС Делян Пеевски реши да внесе закон за медиите.
Не мина и месец и на 28 февруари премиерът Бойко Борисов лично се зае и с медийния пазар, като обяви създаването на работна група за законодателни промени относно собствеността и финансирането на медиите и тяхното разпространение. Именно и тази работна група по заръка на премиера сезира КЗК.
Предвид хронологията и амбициите на страната ни да влезе в еврозоната и Шенген, явно е сметнато за неподходящо медийният олигарх сам да регулира пазара си. Затова преди правителството да подкрепи предложенията му, то ще си измие ръцете с това как те са на експертна група, действаща по препоръки на независим регулатор.
И така КЗК изготви анализ – изумително този анализ препоръчва именно това, което Делян Пеевски виждаше като окончателно решение на проблемите в медийния сектор – регистър на всички медии, но освен това комисията отива по-далеч, казвайки, че най-овладеният сектор сред медиите – печатните – всъщност няма никакви проблеми.
Комисията не вижда проблеми в пазара за разпространението на печатни издания. Особено учудващо е: „Комисията намира, че на пазара за разпространение на печатни издания не са налице непреодолими бариери за навлизане на нови участници и разрастване на съществуващите.”
Според „Репортери без граници“ и журналистически разследвания 80% от разпространението на вестници на едро е овладяно от един играч. И тази концентрация има реални измерения в налагането на цензура:
Карикатуристът на „Терминал 3“ Чавдар Николов има личен пример с това как той и колегите му от сатиричния вестник “Прас-прес” срещат невероятни затруднения в разпространявато на вестника – включително се стигна до това граждани да трябва сами да раздават вестници, тъй като разпространителите отказват.
КЗК обаче предлага друг прочит за разпространението на печатни издания:
“За разглеждания период е характерна концентрация на услугите за доставка и разпространение на печатни издания в по-малко на брой фирми. […]
В заключение комисията намира, че на пазара за разпространение на печатни издания не са налице непреодолими бариери за навлизане на нови участници и разрастване на съществуващите.”
Така секторният анализ на комисията реално измива ръцете от един от най-големите проблеми при овладяването на медиите.
Същото е заключението на КЗК и за самия пазар на печатни издания, в който отново овладяването му от Делян Пеевски не е засегнато:
“В заключение комисията намира, че пазарът на печатни издания може да бъде определен като конкурентен. КЗК констатира наличието на известни бариери за навлизане на нови участници на пазара под формата на невъзвръщаеми разходи за стартиране на дейността. Като структурна бариера участниците на пазара посочват съществуването на големите издателски групи, изданията на които са утвърдени на пазара и които разполагат с необходимите финансови ресурси за издаване на своите заглавия; лоялността на читателите към определени заглавия, както и отлива на читатели от печатните издания и преориентирането им към информиране в онлайн пространството (за вестниците).”
За да оправдае тези си заключения и все пак да намери проблем, КЗК откроява проблеми в телевизионния сектор, които не може да се каже, че не са очевидни:
“Според данни на Nielsen AdMosphere и GARB на пазара на телевизионно съдържание за разглеждания период доминират двете най-големи медийни групи в България, а именно „БТВ Медия Груп“ и „Нова Броудкастинг“, с общ пазарен дял от около и над 95% на база брутен рекламен бюджет на пазара на телевизионно съдържание.
Въз основа на гореизложеното комисията намира, че пазарът на телевизионно съдържание е силно концентриран и с олигополна структура.”
И тук може би идва още по-важният удар.
Стигне ли се до рекламата в сектора, основна вина комисията хвърля на държавата:
“В резултат политиката на държавата в областта на електронните съобщения, провеждана от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и регулацията на електронните съобщения, осъществявана от КРС [Комисията за регулиране на съобщенията], се основават на неверни и подвеждащи данни.
Сивият сектор при медийната реклама:
Недобросъвестните практики при отчитането на абонатите на платформените оператори, посочени от АБРО и БАККО, от „Нова Броудкастинг Груп“, „БТВ Медиа Груп“, и „Фокс България“ имат за резултат влошаването на пазарните условия и изкривяване конкуренцията на пазара на разпространение на телевизионни програми, както и на пазара на телевизионно съдържание. В тези условия възстановяването на пазарната среда би следвало да се търси в провеждането на политики за изчистване на „сивия сектор“, за да могат да настъпят пазарните ефекти.“
Така стигаме и до двете основни препоръки, които прави КЗК, а именно да се създаде регистър за всички медии и нови правила за рекламите, финансирани от държавата.
Регистър за всички медии:
“Комисията счита за удачно създаването на регистър, съдържащ информация относно крайните собственици на всички медии – тв, радио, печатни издания, онлайн новинарски издания, както и относно крайните собственици на разпространителите (дистрибуторите) на съответния вид медийно съдържание. В тази връзка следва да се отбележи, че създаденият публичен регистър към министъра на културата съгласно действащата нормативна уредба – чл. 7а ЗЗДПП – предвижда задължение за деклариране на действителните собственици само на печатните издания. Предвид установените тенденции за участие на медийните играчи на повече от един от медийните пазари е удачно да се събира и отразява в публичен регистър и информация относно крайните собственици на електронни медии.”
Нови правила за рекламите в медиите:
“Въпросите във връзка с осигуряване на медиен плурализъм, макар и да са от изключително обществено значение, не са от компетентността на комисията, която не може да се намесва в тази сфера и да отправя препоръки, що се отнася до медийното съдържание и изразени гледни точки. В същото време обаче тези въпроси са свързани с присъствието на пазара и икономическото представяне на отделни пазарни участници. В тази връзка, както и предвид установената тенденция за участие на всички/повечето видове медийни пазари от страна на компаниите или икономическите групи и предвид посоченото от заинтересованите страни насочване на основната част от рекламните бюджети към големите медийни групи, което поставя на изпитание оцеляването на по-малките участници, Комисията счита, че всички допълнителни финансирания (извън установения начин на финансиране и/или бизнес модел) на участници на съответните пазари с публични средства, в т.ч. целеви средства по програми следва да се извършва при ясни правила, прозрачни, недискриминационни условия и осъществяване на ефективен контрол във връзка с горното.”
Някой по-скептичен наблюдател може да помисли, че всъщност това, което се цели с тези “прозрачни, недискриминационни условия”, е държавната реклама да започне да спонсорира в по-голям обем загиващите печатни издания – може би на една определена група.
Но скептицизмът е излишен, както разбрахме от КЗК, печатните медиите са най-светлите и безпроблемни за пазара.
Учудващо, в страната на 111-о място по свобода на словото олигархът, поименно споменат от “Репортери без граници”, е именно този, предложил решенията за пазара, с които е съгласен и независим регулатор, а скоро те ще получат и одобрение на управляващите, на които същият този олигарх формално се води опозиция в парламента.
Да се чуди човек как сме изпаднали зад всички европейски страни от побратимите авторитарни режими на Русия, Турция и Беларус – страни, в които също такива учудващи случайности се случват непрестанно.
