SHARE

„Не съм любител на кучетата. Предпочитам котките. Котките те карат да се потрудиш, за да създадеш връзка помежду ви, и това ми харесва. Това казано, под натиск от децата съм взимал няколко кучета при себе си. Първото се казваше Теди – смеска между ротвайлер и чау-чау, чиятo рунтава козина оформяхме като лъвска грива. Децата го обичаха, а и той се привърза към мен. Навярно Теди беше на около 10, когато го приютихме. Пет години по-късно той получи полиорганна недостатъчност и трябваше да го приспим.

Когато отидохме при ветеринаря, той каза, че мога да му го оставя и да си тръгна. Не. Аз трябваше да остана с Теди. Докато лекарят приготвяше упойката, аз започнах да плача. Той ми даде няколко минути, за да се успокоя и да кажа „сбогом“. Държах лапата на Теди, докато не почина. Честно казано, не мислех, че съм се привързал толкова.“

Това е началото на историята на д-р Пол Зак, преподавател в Университета Клермонт, Калифорния. Това преживяване го подтиква да проведе експерименти за отношенията между животните и хората, за да разбере защо се привързваме толкова силно към домашните ни любимци.

“Или казано на езика на биологията, исках да знам дали домашните любимци предизвикват у хората отделянето на окситоцин, познат още като хормона на любовта, който традиционно свързваме с грижата за децата ни”, заявява той в своята статия за The Atlantic.

Наричам окситоцина “молекулата на морала”, защото ни подтиква да показваме към другите грижа и състрадание. Нашите проучвания показват, че голяма част от човешкото взаимодействие – от това да се довериш на непознат да ти пази парите, през танцуването до медитацията в група – причинява отделянето на окситоцин и поне временно ни кара да искаме да се грижим за останалите, дори да са непознати.

В нашия експеримент с животни 100 участници дойдоха в лабораторията и им взехме кръвни проби, за да установим основното им физиологично състояние. След това те отидоха в отделни стаи, в които си играха с котка или куче за 15 минути. Когато времето изтече, отново им взехме кръв и оставихме участниците да общуват един с друг, за да видим също така какво е отношението им и спрямо хора. Ако животните предизвикват отделянето на окситоцин у хората, то това би обяснило защо аз се привързах толкова силно към кучето ми Теди. Навярно това и ще даде отговор на въпроса защо хората отделят хиляди долари, за да се погрижат за болния си домашен любимец.

Предишните ни проучвания показаха, че когато хората се отдадат на социална дейност, то нивата на окситоцин се покачват между 10 и 50 процента. Промяната на окситоцина в кръвта е показател за това колко е силна една човешка връзка. Когато малката ви дъщеричка дойде, за да ви прегърне, нивата на окситоцин може да се покачат на 100 процента. Когато се здрависате с непознат, може да се отбележи покачване между 5 и 10 процента. Но ако намирате непознатия за атрактивен, то окситоцинът може да се покачи и с 50 процента.

Окситоцинът се смята за репродуктивен хормон. Той се покачва изкючително силно пo време на кулминацията при секса и заради това между романтичните партньори се установява дълготрайна връзка. Нашите експерименти са се фокусирали върху това какви са причините мозъкът да предизвиква отделянето на окситоцин и до какво поведение у човека води това.

Проучването с кучето и котката показаха, че нито един от двата животински вида не увеличава окситоцина у хората. Само 30 процента от участниците имаха увеличение на хормона, след като си бяха играли с животните. Открихме един фактор за това дали окситоцинът ще се увеличи, когато човек си играе с куче – броят домашни любимци, без значение на техния вид, които сте имали през живота.

Обратното беше вярно за онези, които си взаимодействаха с котки. Колкото повече животни сте имали, толкова по-малко окситоцин ще отделите. Кучетата са просто “по-човекоориентирани” от котките и ако сте притежавали преди домашен любимец, умът ви ще иска да изградите връзка с кучето.

Също така открихме, че кучетата намаляват хормоните на стреса по-добре от котките (никаква изненада!). Когато хормоните на стреса се понижат, хората започват да вярват на непознати повече. С това може и да си обясним защо се смята, че на собствениците на кучета може да се има повече доверие от тези, които нямат. Връзката между човека и кучета изглежда и силна и важна и за двата вида. Много кучета, а понякога и други бозайници, показват и друго привично за човека поведение: играта. Интересно ми бе защо животните могат да изградят приятелство с други животни и бях поканен да взема участие в малък експеримент по Би Би Си, който щеше да ми предостави възможност да разбера.

Както при лабораторния експеримент, исках да видя дали при игра на животни от различни видове ще се получи окситоцинен синтез. Това би било биологично доказателство, че съществува животинско приятелство. Та така и се озовах в Арканзас с коза в скута.

В приют за животни в Арканзас, където най-разнообразни животни си взаимодействат, взех кръвни проби от домашен непородист териер и козел, които често си играеха един с друг. Тяхната игра се състоеше в това да се гонят и да се правят, че се бият (като се зъбят и си ръмжат) един с друг. И двете животни бяха млади и от мъжки пол. Отделихме кучето и козела от останалите животни и ги оставихме да си играят. След 15 минутна игра им взехме втора кръвна проба.

Октрихме, че кучето отбелязва 48-процентово повишение на нивата на окситоцин. Това показва, че кучето е силно привързано към козата. Промяната в нивата на окситоцина предполагат, че кучето вижда в козата “приятел”.

Но далеч по-впечатляваща бе реакцията на козата към кучето. Тя бе покачила с 210 процента своя окситоцин. При такова повишение, предвид факта, че окситоцинът е “хормонът на любовта”, на практика открихме, че козата може да е влюбена в кучето. Единствените случаи, в които съм виждал такова покачване на веществото при хората, са, когато някой види любим човек, когато някой харесва другиго или когато е показана голяма доброта.

Чарлз Дарвин в своята книга от 1872 г. “За изразяването на емоциите при човека и животните” твърди, че емоциите се запазват при различните видове животни, включително и кучетата, козите и хората. Това, че животните от различен вид могат да отделят окситоцин при контакт едно с друго, означава, че и те като нас могат да обичат. Тъй че е много възможно вашите Фидо и Бутс да изпитват същите чувства към вас, каквито и вие към тях. Дори може да го наречете любов.