Спирос Енотиадес залавя престъпници, пред които се прави на дон. Не, това не е правописна грешка – той е актьор, който специализира в ролите на бос на картели за дрога, посредник или мениджър в операции под прикритие за Агенцията за борба с дрогата на САЩ.
Една от мисиите му включва двама мъже, които се надяват да продадат руски военни оръжия на черния пазар. Двамата ирано-американци сключват сделка с „бизнесмена“ Яни за три милиона долара за първата партида, която Яни иска доставена на пристанището в Констанца. На пристанището двамата мъже са пресрещнати от десетина румънски полицаи, тъй като Яни – всъщност Спирос Енотиадес – е агент на Агенцията за борба с дрогата и е записал разговорите им. През 2013 г. и двамата задържани са осъдени във федералния съд на САЩ с присъди от 25 г.
През 2016 г. агенцията разчита на повече от осемнадесет хиляди подобни източници. Повечето от тях са престъпници, които в замяна на по-леки присъди са съгласни да помогнат на властите, информирайки ги за шефовете и съдружниците си, както и мишените си. За да може агенти като Спирос Енотиадес да вършат работата си, агенцията кара информаторите да запознаят мишената с агента под прикритие, който прави предложение за апетитни и най-вече незаконни сделки. Ако мишената се хване на въдицата, двете страни преговарят в детайли, така че разговорът да бъде записан чрез устройство, достатъчно малко да бъде скрито в копчето на риза. Някои агенти са избирани заради експертизата си в областта на авиацията или банкирането, така че да изглеждат правдоподобно в мисии, които изискват транспортиране на дрога или пране на пари. А някои агенти – какъвто е случаят на Енотиадес, се превръщат в любимци на агенцията, разказва „Ню Йоркър“.
Талантът на Енотиадес се крие в това да предразполага мишените си, изграждайки привидно дълбоки връзки с тях. По време на мисията с ирано-арменците Енотиадес, или по-скоро неговият бизнесмен Яни, нарича единия от тях „осиновеният ми син“.
По произход той е от Кипър, а освен грък и ливанец е играл италианец и кюрд. В някои отношения той е странен избор за оперативен агент – на 72-годишна възраст той е претърпял три удара и има болка в таза, пуши две кутии на ден и яде, без да се интересува особено от сърдечните си болежки. Той често прекъсва другите, извинявайки се, докато го прави, и доминира разговора с необикновена грациозност, разказва изданието.
Енотиадес говори английски, френски, немски, италиански, испански и гръцки, а специалитетът му е да разговаря и да прави срещи лице в лице с мишените на Агенцията за борба с дрогата. Той е един от най-дълго служилите и най-надеждните служители на агенцията, като е участвал в дузина разследвания за наркотрафик и трафик на оръжие в САЩ, Европа, Южна Америка и Африка. Казват за него, че способността му да се превръща от един човек в друг е удивителна.
А удивителни способности определено са нужни в неговата професия. Всяко малко движение и всяка дума, която излиза от устата му, се анализират от мишената. Тези хора не са просто престъпници – те са професионалисти в това да оцеляват и да спасяват кожата си. Да ги измамиш е трудно. Актьорите като Енотиадес, назначавани от агенцията, не се обучават официално. Служители на агенцията разказват за агент, който е помогнал за залавянето на няколко колумбийски мишени и е открит в Маями с „колумбийска вратовръзка“ – езикът му е изкаран от прорез в гърлото му.
„Всяка покана за роля под прикритие ме караше да се чувствам все едно съм поканен на игра на шах или дама, която искам да спечеля“, казва Енотиадес, който е спечелил повече от шест милиона от 2003 насам, включително два милиона за операция в Либерия.
Енотиадес черпи вдъхновението си от спомените си за пътуванията с баща си като дистрибутор на лекарства в Кипър, както и обедите с директорите на компаниите. Той винаги играе бизнесмен и мисли за себе си като такъв. Заедно с братята и сестрите си Стефани, Кристис и Марина израства в Никозия по времето, когато Кипър е британска колония. По това време Националната оранизация на кипърските бойци ЕОКА набира сили, а на 11-годишна възраст Енотиадес им помага да раздават флаери. На дванадесет транспортира оръжие през Никозия, а на тринадесет е разпитван от полицията след демонстрация. След като завършва в Лондон през 1968, той прекарва известно време във Франция, Германия и Австрия, а през 80-те се връща в Кипър.
Работата му с агенцията започва през 88-а, когато живее в Буенос Айрес. Там той се сприятелява с гръцки шофьор на такси на име Ставрос, който му предлага да стане част от бизнеса му, като намери купувачи на кокаин в САЩ. Посъветван да не се свързва с местните власти, защото са корумпирани, Енотиадес съобщава на американската агенция за случилото се. Те го правят източник за случая и го молят да придружи Ставрос до Панама, за да се срещне с дилърите. Задачата на Енотиадес е да убеди последните, че може да организира доставката на варели с ацетон – ползван за производство на кокаин – в замяна на наркотика. Мишените го водят на стриптийз и купони в частна резиденция, където се появява и военният диктатор на Панама Мануел Нориега. Операцията се проваля – паспортът на Енотиадес е открит, става ясно, че той не е грък и му се налага да избяга от Панама. Късметлия, че е запазил живота си.
Оттам нататък той започва да търси възможности да продължи да се занимава с това – да бъде агент под прикритие. Една вечер в клуб в Брюксел брат на тогавашното му гадже го води в офиса си, където обработва хероин. Мъжът му предлага да стане част от бизнеса, вкарвайки дрогата в САЩ. Енотиадес незабавно се свързва с агенцията и става ясно, че мъжът е преследван от години. В началото на 93-та те тръгват към Бостън, където агенцията е запазила четири апартамента в престижен хотел в бизнес частта на града. Двама агенти под прикритие се срещат с Енотиадес и групата му и ги водят в скъпи ресторанти, оставяйки огромни бакшиши в стила на богатите престъпници. След това ги водят в банка и им показват парите. Партньорът на Енотиадес – Цакалакис, потвърждава, че доставката ще бъде направена от Брюксел. Това е първата успешна задача на ЕНотиадес и разследването продължава без него. През 1995 г. тримата мъже са осъдени за заговор за внасяне на хероин в САЩ.
Измамите на Енотиадес разчитат на алчността на дилърите на дрога и оръжие, с които работи. „Те искат да ми повярват, защото са ужасно нарцистични и вярват, че могат да получат всичко, което си поискат. Те се заобикалят с хора, които им се кланят в краката по цял ден. Те вярват, че аз съм им приятел. А аз съм като въже, дълго въже. Те го хващат и го слагат около себе си, докато се обесят, защото са в този мръсен бизнес. Съжалявам ги, но те много добре знаят какво вършат.“
Той подготвя ролите си чрез проучвания и повтаряйки името на героя си под душа, например отървавайки се от всякакви други мисли, които нямат общо със случая. Парфюмът, който носи, гелът в косата, часовникът който носи, марката на костюма, спортни сака и скъпи обувки – всичко е от значение.
След операцията в Брюксел му се налага да се премести в САЩ, където получава виза и сътрудничи на агенцията. Нещата се затлачват и нито една от следите му не води до голям удар, затова той се връща в Буенос Айрес, където се сприятелява с армено-аржентинец на име Агоп, който има контакти в местната полиция. Агоп работи за трафиканти на кокаин, свързани с колумбийски картел, чийто шефове са в затвора. Енотиадес работи с различни сценарии – какво ще направи, ако мишената направи предложение; ако откаже сделка; ако се случи нещо друго. Трябва да се живее и с лъжата, която се създава. Така че всичко трябва да отговаря на очакванията на мишените – и най-малкото отклонение може да породи подозрения.
Понякога нещата се объркват – така Енотиадес уговаря среща с босове на картела в Буенос Айрес, които обаче искат да се срещнат с купувачите американци. Срещата обаче се случва на Деня на благодарността и никой от агентите не отговаря на телефона си. Енотиадес се оказва затворен в склад пълен с кокаин, с предупреждението, че ако до утре американските купувачи не се появят, му се пише лошо. Паникьосан, той оставя гласови съобщения на шефа си с ясното съзнание, че вероятно никой няма да е на работа до края на празниците. Енотиадес изкопава дупка под една от дървените стени на склада с кървящи пръсти и успява да се спаси, стигайки до посолството на САЩ. Прибира се едва след месец, като каца в Ню Йорк по джапанки на Коледа – едно от първите неща, от които се нуждае, са обувки.
Агенцията плаща неустойки на семействата на агенти, които са убити или които са ранени по време на работа. Енотиадес вярва, че агенцията е неглижирала случая му и ги обвинява, че не са подсигурили контакт по време на празниците. Но той обвинява повече себе си – че е помислил, че може да се справи със ситуацията напълно сам. Поради характера на работата си той губи множество близки, приятели, жени. Докато среща Лу Ан в Лас Вегас, където тя е интериорен дизайнер. Признава за работата си, след като се налага да изчезне за три седмици. Четири месеца след първата им среща те се женят.
Енотиадес се надява на признание за свършената работа въпреки рисковете. Професията го е уморила, но той подхожда с хумор. „Какво щях да правя с повече пари? Да лежа на някакъв плаж някъде? Това не е в мой стил“, казва той относно факта, че някои от инвестициите му са провалени, а агенцията не му плаща здравните осигуровки.
„Той е визионер в това да открие правилната възможност“, казва тя за работата му. „Всичко, което е рутина, просто не работи за Спирос.“
Пълния текст може да намерите тук.
