Рядко такива личности се събират на едно място и говорят по такъв начин – с надежда, с болка, набелязващи проблемите и търсещи пътя за тяхното решение. На 22 март Кристиан Таков, Александър Кьосев и Христо Иванов проведоха разговор за България, бъдещето на страната ни в ЕС, образованието, корупцията и съдебната система.
Но сложните проблеми нерядко имат прост зародиш. Ценностите, които липсват – почтенност и нормалност, както започна дискусията Кристиан Таков.
I. Кристиан Таков
1. За понятията, които липсват – нормалност и почтенност
“Нашите ценности – борба и премахване на корупцията, нормализирана съдебна система и висока степен на образование – биха могли всъщност да се обединят в две понятия. Едното е нормалност, другото е почтенност.”
“Нашата родена през 89-а година, може би със цезарово сечение, демокрация не успя да направи необходимото те да се възцарят в нашето общество.”
“Виждаме, че подарената, приплъзнатата, придадената свобода не се цени особено много.“
Липсата на тази нормалност и почтеност водят до това, че да си почтен в България не е печеливша стратегия. Напротив, това е губещ път. Мнозина имат усещането за една дълбока несправедливост, с която мнозина се примиряват, а друга част не успяват да се примирят и избират да отидат другаде, където не че има по-малко несправедливост, но тя не се усеща толкова болезнено.
„Нашата надежда и убеждение е, че много хора искат и почтенността, и справедливостта.“
2. За зависимите, интелигентните и почтените
“Интелигентният може да вирее във всякаква среда, почтеният не може да вирее във всякаква среда, тъй като нравствеността не е нещо, което подпомага пътя на отделния. Тя благоприятства развитието на обществото.”
Поради тази причина в България при достатъчно интелигентни, недостатъчно почтени хора и неглижирането на почтеността и добросъвестността се стига до едно “дълбоко неефективно общество”. И на върха на това общество се въздига една политическа класа със зависимости, които не могат да надскочат националните граници поради растящата лакомия на тези лица.
“По този начин те стават и международно зависими. И тъй като е по-лесно да станат международно зависими от сили на изток от Европейския съюз, е ясно, че това тяхно поведение застрашава както нашата позиция в ЕС, така и нашата позиция в НАТО. И едното, и другото са единственото, на което България действително би могла да разчита за своя просперитет и за своето съществуване дори. Става въпрос за едни наистина много страшни заплахи.”
3. За европейското бъдеще на България
“България заедно с Гърция, Полша и Унгария – всеки посвоему – се отдръпват от тези изконни ценности и някак си изпадат от ценностната парадигма на смисленото ядро на ЕС.”
Ние обаче не го правим по идеологически причини, с каквито го прави Гърция, не по някакви консервативно-религиозни причини като Полша и не по националистически като Унгария.
“Ние го правим по типично нашенски – безобидно, по мушморошки, по калпазански и по мижитурски, – защото нашите властници искат просто да се обогатяват.”
4. За образованието
“Българското образование е в много сериозна ценностна криза.”
Целите на всяко едно образование са даването на знание и създаването на способност тази информация да бъде преработвана. Проблемът не е толкова в знанието, колкото и дали “История славянобърска” ще бъде учена 4-ри или 7 пъти. Проблемът е в мисленето, което се предава на нашите деца.
“Висшето образование като че ли се свежда до скриване на безработицата сред младите и тотално грешно разбран пазарен принцип. Висшето образование не се ориентира по нуждите на обществото и по интересите на младите хора, а по даване на някакви дипломи и хартии, които не им вършат никаква работа.”
5. Трите групи избиратели, които не искат да гласуват от „ценностни съображения“.
1) Скептичните.
“Техния скепсис е параван за техния мързел да направят каквото и да било. Мързел, който достига до това дори да не отидат и да дадат гласа си. Те искат да бъдат дълбоко убедени, а по своята дълбинна същност те никога не могат да бъдат дълбоко убедени, защото зад своето философстване те крият своето неверие. А със своето неверие те загръщат нежеланието си да правят каквото и да било, защото може би много добре усещат, че ако имате вяра, тази вяра ще ви принуди да свършите някаква работа.”
Скептичните при най-малката пречка ще се опрат на своя скепсис и нищо няма да им се случи.
2) Стерилно отвратените.
“Те са идейно свръхчисти. Вярват в нещо, което не ви казват отпреди това какво е, защото трудно могат да го формулират, но знаят срещу какво са. А това срещу какво те са е едно от първите три неща, които ще им кажете; е един от първите трима човека, за които вие ще им споменете; е една от първите идеи, към които ще се опитате да ги привлечете.
На тях мога да припомня само един виден отиващ на тях автор и това е Владимир Илич Ленин, който казва: “Който иска да работи, търси начини, който не – поводи”.
3) Паразитите.
Паразитите идват при “Да, България” и казват “Аз имам болка. Тази болка е… легализация на марихуаната, гей бракове, зелена идея, делфините в не-знам-какво-си, червеногуша песнопойка от еди-къде-си […] Обещайте ми го и аз съм ваш!”
Тоест те имат някакви свои фикс идеи, които чакат друг да осъществи и докато този друг не им ги осъществи или поне не ги обещае, те отказват да се присъединят.
II. Александър Кьосев
1. За ценностите и визията в политиката.
“За ценности се говори много трудно, за визия – още по-трудно.
Основната причина е, че когато се говори за ценности, се говори с кух патос и празнословие, и обикновено човек става прав и се вдига на пръсти.”
“В момента не можем да говорим за ляво и дясно, защото националният организъм е паразитно прояден. Има по-спешни неща.”
“Повече от 25 години думата “НE” беше централната дума на българските движения за свобода и демокрация: “Не на БКП”, “Не на член 1-ви”, минахме през ужасни негативни ситуации, в които думата “анти” се превърна в символ. Ефектът от цялата тази работа е разрив в поколенията. Новите поколения не обичат дискурса на омразата, какъвто и да е той. Ние сме наследник на протестите, една от последните ерупции на думата “Не” в българското публично пространство. Не на Пеевски, не на корупцията.
2. Когато възникна „Да, България“, нещо беше узряло – възникна думата “Да”.
В рамките на 40 дни ние направихме от нашето „Дa“ секторни програми по политики.”
“Моята визия – добре уредени институции без корупция, социален ред, който е справедлив, пространство за инициативи и взаимно уважение – това стига.”
III. Христо Иванов
1. За мафията:
“Мафията е израз на ентропията. Тя е нещо, което се завъжда като фъндък в кьоше зад дивана, защото няма кой да чисти там. Тя е възможна, защото ние не сме запълнили това определено пространство с институции и уважение помежду си. В тази кампания аз видях процеса на изчистване.”
2. За създаването и утвърждаването на “Да, България”:
“Пред очите ни в края на това пътуване се откри невероятната гледка, че има страшно много хора в България, които искат промяна; които искат нормален политически разговор; които искат да виждат нормални човешки базово прилични лица; които искат да си говорим за България. Най-важното е, че успяхме да посетим поне 15-20 големи български града и в тях има хора като нас, хора като вас. Тези хора се намериха, намериха се един друг и направиха кампания – без пари, без време, без медиен ресурс, без ноу-хау.
“Да, България” не е само в София, тя не е само в тази зала, тя е в цяла България.
“Аз няма да говоря за политики. Ние успяхме в страшно кратко време да съставим платформа. Това, което усетих, когато погледнах документите, беше чувство на неудовлетворение, защото ако имахме малко повече време и организираност, можехме да произведем много повече неща с тази енергия, това богатство на опит и на експертиза, които успяхме да привлечем. Затова нямам търпение да дойде краят на тази кампания и да се обърнем към себе си, тъй като това не е последната предизборна среща, а първата следизборна среща.
3. За предстоящите избори:
“26 март е просто една дата. Отвъд нея ние продължаваме.”
“Да България“ вече променя политическата игра.
Появяването на тази енергия и на тези хора, излизането им на политическата сцена, организирането им, оцеляването им – против всичката логика на досега установената политическа практика и въпреки това сме на сцената, това кара политиците да променят своята техника.”
4. За бъдещето на България в Европейския съюз:
“В този съюз бяхме първите, които по тарикатски и битов начин започнаха да ерозират всичко. Прислонихме се като една временна пристройка, адаптираха ни с механизъм за наблюдение и заживяхме в тихи лъжи и политически имитации на реформа.”
“Времето не чака и от тази гледна точка ние не си даваме сметка как неща, които считаме за дадени – свобода за пътуване, право на живот в различни държави, колко бързо могат да започнат да се променят.”
“Нашето спокойствие, че Българие е периферна, но има възможност, може да започне да се губи, ако ние не се стегнем и започнем да формираме политическа класа, представителство, институции и политика, която да защитава ценностите. Съюзът се променя, светът се променя.”
5. За медиите и пропагандата:
“Да, България” се случва и това е най-голямото гражданско събуждане. Явление, което за пръв път отправя организирано предизвикателство на ентропията на мафията.”
“Статегията, която се прилага, е да употребят всички имена, които ние бихме могли да използваме спрямо тях – ние сме мафията, ние крадем, ние унищожаваме. По една проста причина – да не се вижда разликата. Тази пропаганда не се опитва да убеди някого, че Пеевски, Цацаров и т.н. са готини. Въпросът е да няма никой друг, който да бъде в контраст.”
