SHARE

Днес се навършват 40 дни от смъртта на преподавателя по право и един от най-големите защитници на справедливостта и върховенството на закона у нас доц. Кристиан Таков. Подбрахме няколко негови мисли по темите за съдебната реформа, корупцията и свободата, както и думи към неговите студенти, които показват защо Кристиан винаги ще бъде тук, сред нас.

За съдебната реформа

За нея има или политическа воля, или престъпно противопоставяне. Tertium non datur.

Основополагащо за реформирането на прокуратурата е да е ясно къде са нейните проблеми, но без да се разкриват изворите на информация, които са спомогнали за идентифицирането на тези проблеми.

Да реформираш институция било като да местиш гробища – отвътре не може да се очаква помощ. За помощ не знам, но съпротива – може.

Да питаш тия по върховете на институцията дали институцията има проблем е все едно да питаш призрак дали го е страх да ходи нощем из гробищата.

 

За корупцията

Корупцията е като съвкуплението – никога не е едностранна.

Корупцията не е зъб, че да бъде изкоренена! При корупцията става дума за едно непрестанно самовъзпроизвеждащо се явление, по-скоро като едно раково заболяване, което постоянно трябва да бъде третирано.

 

Към студентите

Не искайте всичко и веднага. Няма да стане. Но малките стъпки са мислими и реални. Те ни водят напред.

Успехът не е на края на 100-те метра спринт, а на 42-ия километър на маратона.

Не пускайте наглите да ръководят. Не поощрявайте безочието чрез пасивността си. А ако вече сте пуснали някого – поне го контролирайте. Не се гнусете да участвате в управлението. То е ваш дълг и необходима тегоба.

Показвайте на отвратителните, че са нетърпими, те няма да се засрамят, бъдете сигурни, но ако им отнемате комфорта, това ще ги направи поне по-предпазливи.

Злото може да бъде спирано само с ежедневни, непрестанни, изнурителни и неблагодарни усилия. Опасни и неблагодатни усилия. Защото ако прекалено много започнете да спирате злото, то в акт на самозащита ще отвърне с някаква мярка.

Ако изберете светлата страна, ще ви е трудно, вероятно бедно, може би самотно и – със сигурност – несправедливо. Награда не се предвижда. И въпреки това този избор неизменно го прави голяма част от вас.

 

За свободата

Пътят към свободата минава през трупове на пазени тайни.

За да упражниш свободата на избор между доброто и злото, първо трябва да си годен да ги различиш.

Който бездейства – предава себе си. Бъдещето си. Децата си.

Подарената, приплъзнатата, придадената свобода не се цени особено много.

Забравената свобода е сладка; ежедневената е скучна. Осъзнато живяната е радост.