Financial Times
Кристалина Георгиева има необикновено жив спомен от това къде и кога е открила първата си истинска банкова сметка. Било е през 1987 г., тя е била на 34 години и току-що е пристигнала в Лондонското училище по икономика (London School of Economics) от родната си България, тогава под комунистическо управление, като учен, спонсориран от Британския съвет. На ъгъла до университета, в сърцето на града, е имало банка, в която късно в живота си, по западните стандарти, тя се превръща в клиент, депозирайки безвъзмездната си помощ от 361 биртански лири и още 21, които бе донесла със себе си от България.
„Всичко беше толкова ново и много различно от това, което бях преживяла дотогава“, казва тя 30 години по-късно.
Закъснялото влизане на Кристалина Георгиева в капиталистическата финансова система не й попречило да започне кариера в предните редици на създаването на икономическа политика, обхващащи Вашингтон и Брюксел. Сега тя е готова да управлява ултимативния световен кредитор. Ако нещо не се осуети, през следващите седмици Георгиева ще бъде избрана от управителния съвет на МВФ за управляващ директор, заменяйки Кристин Лагард, която подаде оставка от поста си, за да ръководи Европейската централна банка.
Кристалина Георгиева бе издигната за позицията от френския президент Еманюел Макрон и спечели подкрепа от останалата част от ЕС, както и мълчаливата подкрепа на САЩ, които не допускат появата на съперници.
Тя би могла да бъде „кръстена“ с огън: глобалното икономическо забавяне, предизвикано от търговското напрежение, е в ход и има сериозни пространства за бедствия в някои нововъзникващи пазари като Аржентина, която получи помощ от МВФ в размер на 57 милиарда щатски долара.
Хората, които са работили с Кристалина Георгиева, казват, че тя е упорита и откровена – с „щипка“ чувство за хумор и добронамереност, които могат да спечелят скептиците. Подобно на Кристин Лагард, тя има проницателни политически инстинкти и способност да създава консенсус между различните лагери.
„Намирам я за забележителна личност. Тя е компетентна… и в практиката. Тя не отстъпва в конфликта, но не го търси сам по себе си“, казва Маргрет Вестагер, еврокомисар по конкуренцията, която е работила заедно с Кристалина Георгиева в Европейската комисия. „Хората я харесваха, защото тя би ти казала как вижда нещата по напълно конкретен начин.“
Георгиева има сравнително привилегировано възпитание в София като дъщеря на строителен инженер, който е ръководил държавни проекти за пътно строителство. Баща й е внук на знаменития революционер от XIX век Иван Кършовски, адвокат и журналист, участвал в изграждането на новата българска държава след постигнатата независимост от Османската империя.
Но нейното юношество е изпълнено с грижи, след като баща й се разболява тежко и семейството потъва в тежко финансово положение, което я научава някои уроци доживот. „Колкото по-труден е животът, толкова повече се усмихвай“, каза тя пред Financial Times през 2017 г. „Паника? Би ли помогнало? Не – това ме накара да съзрея много по-бързо.“
Учи политическа икономия и социология в престижния Висш икономически институт „Карл Маркс“, който завършва през 1976 г. и избира академична кариера. През 1986 г. тя защитава докторска дисертация на тема, която тогава е била доста смела за източноевропейски изследовател: политиката за околната среда и икономическият растеж в САЩ.
Академичният успех я отвежда в Лондонското училище по икономика (London School of Economics), а след това и до Масачузетския технологичен институт (Massachusetts Institute of Technology) в Бостън, нейния трамплин към Световната банка. Но мандатът й там завършва рязко със зората на втория мандат на Жозе Мануел Барозу като председател на Европейската комисия. Когато българският кандидат за комисия отпада, Барозу се обажда на Бойко Борисов, българския премиер, и Робърт Золик, тогава президент на Световната банка и тя се качва на самолета за Брюксел.
„Веднага я харесах“, казва Барозу, понастоящем неизпълнителен президент на [инвестиционната банка] „Голдмън Сакс Интернешънъл“ (Goldman Sachs International). „Тя е добър комуникатор, умее да създава екип… Не е онзи технократичен профил, понякога свързван с МВФ.“
Първата й работа в комисията беше да ръководи портфейла за хуманитарна помощ, включително реакциите на земетресенията в Хаити и Чили. По-късно тя пое да ръководи ресора, свързан с бюджета на ЕС.
„Бюджетите са сложни упражнения, трябва да балансирате мненията на 28 държави членки“, каза Валдис Домбровскис, заместник-председател на комисията.
До края на 2016 г. Георгиева – която слуша Петата симфония на Бетовен, когато се подготвя за трудни решения или големи битки – е готова за ново предизвикателство. Тя провежда неуспешна кампания за позицията на генерален секретар на ООН и до началото на 2017 г. се връща обратно в Световната банка като неин главен изпълнителен директор.
„Когато бе съобщено, че се завръща, всички усетиха, че това е истински преврат“, казва Карън Матиасен, бивш изпълняващ длъжността изпълнителен директор за САЩ в банката.
Кристалина Георгиева продължи да договаря увеличение на капитала на институцията с 13 млрд. долара с трудно постигнато споразумение с Белия дом на Доналд Тръмп. Тя укрепи ангажимента за многостранност в банката, съсредоточила се върху климатичните промени, неравенството между половете и подпомагането на нестабилните държави.
Сега, насочвайки се към МВФ, един висш служител на Световната банка постави под въпрос нейната годност. „Тя не разполага с авторитет“, каза официалният представител. „Тя е организирана и поддържа хората щастливи – тя е човек, казващ винаги ‘да’, който ще прави това, което Макрон, или който е друг могъщ, поиска от нея.“
Други са доволни. „Тя ще удари земята с огромни познания за министрите на финансите в по-бедната част на света, а не само на Г-20“, заяви високопоставен представител на банката.
