В началото на 50-те години на миналия век Матера носи прозвището “позорът на Италия”. За бедната област Базиликата и града Матера се разчува благодарение на книга на писателя Карло Леви, който – прекарвайки една година в района като изгнаник антифашист – се сблъсква с нечовешката мизерия, в която живеят бедните селяни тук.
Те обитават малки пещерни жилища (sassi), издълбани в почти отвесните варовикови скали над река Гравина. Детската смъртност (главно от малария и недохранване) е огромна. Няма течаща вода, нито електричество. Отново годината е 1950.
След като за това се разчува из цяла Италия, с разпореждане на властите сасите биват буквално поставени под карантина, а обитателите им – изнесени в новопостроени комунални жилища. Всъщност тези пещерни обиталища са според историците най-продължително обитаваните без прекъсване (и до днес) жилища в света – между 7 и 9 хиляди години назад. Имиджът на града е ужасен, а хората, които са родом оттук, често лъжат откъде са – поради срама.
И ето къде се намесват шестима младежи от Матера. По онова време те са на малко повече от 20 г. – някои са студенти по право, други са артисти, трети се вълнуват от екология и социални дейности. Но най-вече се вълнуват от родния си град Матера и от това как да обърнат нещата и да покажат на света, че това място е ценно, че е на 9000 години, че сасите са национално и световно богатство.
Тъкмо тези няколко души създават “Кръгът на стълбите” през 1959 г. (“на стълбите”, защото Матера е цялата изтъкана от стълби и стълбички). Така наричат своя клуб за опазване и развиване на града. Със собствени средства реставрират една от пещерните църкви, а после един от тях – отново с лични средства – успява да купи, почисти, ремонтира и превърне една от сасите в красиво, а не мръсно и болестотворно място. (До този момент през няколкото години под карантина сасите стават лобно място за мафиотски сделки, наркотици, пр.)
Годините минават, а клубът се разраства. Доста от членовете му в зряла възраст стават хора с положение, двама от тях стават кметове, писателят Карло Леви влиза във властта. Така успяват да лобират за града, да пишат културни и етноложки проекти за Матера, да изнасят доклади, да организират конференции, да запознават Италия и света със значимостта на сасите. В началото на 90-те „Кръгът на стълбите“ успява да превърне Матера в първия град от Южна Италия, който става част от световното наследство на ЮНЕСКО. Оттам насетне нещата потръгват, а към днешна дата в освежените и укрепени саси живеят близо 3000 човека.
Матера, прочута като “срама на Италия” преди няколко десетилетия, съвсем скоро ще бъде европейска столица на културата (печели в състезание със Сиена и Равена). И всичко това главно благодарение на един клуб от младежи, които отказват да се срамуват от родното си място.
Автор: Петя Кокудева
Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“. Снимки: Личен архив на автора
