Фронтовете са толкова много, че предизвикват чувство за необозримост: цяла Източна Европа; президентската институция в САЩ; серия от европейски избори – най-фрапантната намеса от които на тези във Франция; Сирия, Чечения, не на последно място Крим, а вече и Лондон… общата картина създава усещането, че Русия е навсякъде. Че следващият ход е непредвидим, че суверенитетът на множество бивши съветски сателити – сред които и България – е сериозно застрашен.
Същевременно руските дипломатически и политически становища често звучат като една и съща рециклирана до безкрай реторика, която обвива всичко случило се през последните години в мъгла. Тя успява да вмени чувство на дълбока несигурност както у експертите, така и у гражданите на света.
Основната линия може да се обобщи в едно изречение: “А что насчёт…?”
Англосаксонските държави го наричат whataboutism. Отклоняване на темата, представяне на неверни данни, емоционално съдържание (също често невярно) – днес например голяма част от френската експертиза официално счита, че пропагандните техники за дезинформация от Студената война изживяват своя втори ренесанс по време на управлението на Путин.
Пречупване на реалността
Вземете за пример вчерашното решение на британския премиер Тереза Мей да експулсира от страната 23-ма руски дипломати вследствие на атаката на руско-британския шпионин Сергей Скрипал, който заедно с дъщеря си бе изложен на невропаралитичен агент и все още е в критично състояние. Множество изложени на субстанцията граждани проявяват тревожни симптоми.
Непосредствено след това, този вторник, друг политически бежанец – Николай Глушков, бе открит мъртъв от близките си в Лондон, като причината за смъртта остава неясна. Кървавата диря на убитите в Англия руснаци, които по един или друг начин са свързани с режима, е толкова дълга, че на нея са посветени цели журналистически разследвания. Според тях “руснаците развиват активна програма за ликвидация на хора в Обединеното кралство”.
Русия не се поколеба да обърне реалността и да заяви, че прогонването е враждебен акт и отговорността за влошаването на отношенията между Кремъл и Лодон е единствено по вина на британското лидерство. Просто така Кремъл изкова за пореден път своята вселена – практика, на която червената крепост дължи огромна част от политическата си сила.
Ситуацията в САЩ изглежда по абсолютно идентичен начин. Да, съществуват неопровержими доказателства за руската намеса в президентските избори през 2016 г. Да, десетки разследвания и проучвания върху тролските фабрики, създадени с цел да замърсяват информационния поток, достигайки до милиони потребители, са факт. Да, тази кампания е работила по ключови разделителни линии в американското общество, потвърдиха множество независими източници.
Владимир Путин обаче зададе на света въпроса “Ами какво ще кажете за…” и заяви, че вероятно евреите с руско гражданство са се намесили в американската кампания. “Може да не са руснаци – може да са украинци, татари или евреи, но с руско гражданство. Може би САЩ им плащат за това. Как може да знаете?”, заяви руският президент, за когото украинските граждани ту са руснаци, ту не са – в зависимост от настроенията.
Как може да знаете?
Абсолютно погрешно е демонизирането на Русия като първопричина за случващото се в западните демокрации. Настоящите кризи, надигането на популистки движения, въпросителните около представителната демокрация и ролята на суверенната държава и националността са въпроси, които щяха да занимават ежедневието ни и с руска намеса, и без нея.
Тоест Русия не е първопричина. Но нейната роля във влошаването на здравето на демокрацията е огромна.
Руската пропаганда отнема основното оръжие, с което тези трудности могат да бъдат преборени – способността да водим конструктивен и аргументиран дебат и като граждани, и на институционално ниво. Проблемите в обществото не само стават невъзможни за разрешаване – те се отравят и раздуват от разложение вследствие на нивото на примитивна агресия и емоционална неадекватност, с която руската стратегия насища пространството.
Защото сред всичките сензации, “Ами какво ще кажете за…”, материали с дизайн за емоционална и бърза реакция и всякакви други “оръжия за масова дезинформация”, потребителят решава, че тази информация е достатъчна за формиране на демократичното му мнение. И тръгва да бори проблемите на съвремието с когнитивни способности, присъщи на каменната ера. Така неусетно порочният кръг се затваря и държавата потъва в хаос. А докато вътрешните противоречия разкъсват нациите и корозират връзките помежду им (потенциалната търговска война между ЕС и САЩ е най-скорошният пример), Русия може необезпокоявано да осъществява своите политически цели.
Този хаос дискредитира и онези, които всъщност знаят – защото според тази стратегия няма на кого да се доверите, няма на кого да разчитате. И изказването на Путин въплъщава съветския принцип за абсолютното прекъсване на доверието в обществото. И потъване в една несигурност, от която единственият изход е спасител. И всички знаем кой е той.
България трябва да реагира
Няколко европейски държави вече разработват програми за борба на държавно ниво с хибридната стратегия – сред тях са Италия и Франция. Междувременно България, която Русия смята за своя изконна територия, мълчи.
А разделенията се задълбочават умишлено и в нашето общество. За тези разделителни линии говорихме още преди година, когато излезе анализът на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания.
Съвсем наскоро видяхме колко е лесно да се поляризира българското общество, каквато беше оптималната цел на посещението на патриарх Кирил в България. Духовникът дойде не само да опипа почвата и обществените настроения от първа ръка; не само за демонстрация на това кой всъщност държи хомота на българския политически елит – Кирил демонстрира от първа ръка как едно очевидно политическо послание може да бъде завоалирано като духовна мисия на “пастир”. И как православната вяра е утвърдена част от руската стратегия.
Самочувствието на Русия расте, подхранвано от хаоса, който тя умело създаде. Рано или късно на България ще се наложи не само да вземе страна в случващото се, но и да предприеме сериозни мерки за предпазването на и без това разклатените си демократични устои.
Освен, разбира се, ако вече не е прекалено късно.
Снимка: socbg.com
