През седмицата председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов /ГЕРБ/ и Хамид Хамид /ДПС/ внесоха в Народното събрание поредните промени в хитовия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Така Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) предстои да укрепне институционално още повече. Предвид факта, че нейната работа се свързва с пряка намеса в живота на българските граждани, е добре да знаем, че колкото повече КПКОНПИ расте, толкова по-вероятно е това да става за сметка на нашите граждански права. Повод за това ни дава, първо, начинът, по който е написан законът за КОНПИ, включително и поредните изменения, така и отколешният факт, че в България законът се прилага по вкуса на властимащия и предимно избирателно. Отново илюстративен пример от седмицата – докато бившият кмет на район „Младост“ в София Иванчева не успява да излезе от ареста, скандалният бивш кмет на Галиче Ценко Чоков изкарва домашния си арест в луксозни столични ресторанти.
От деня на законодателното деяние на Кирилов и Хамид ежедневно излизат анализи и коментари по делото им, утвърдително и оправдано негативни. Нека обаче проследим в конкретика защо това е така, като разгледаме какви принципи проповядва законът за КПКОНПИ и доколко те се покриват с конкретните текстове.
Прогласените законови принципи са следните /идеята им е при прилагането на закона да не се нарушават основните права на гражданите/:
- законност, прозрачност, независимост, обективност и безпристрастност;
- повишена отговорност на лицата, заемащи висши публични длъжности;
- публичност на имуществото на лицата, заемащи висши публични длъжности и други.
В същото време тези принципи са погазени или пренебрегнати в конкретни текстове на закона. Така например:
- От обхвата на закона се изключват общинските съветници – това е мотивирано с идеята, че „съставът им е динамичен”. Предвид факта, че няма вечни лица на публични длъжности, всеки пост е динамичен; все пак този на общинските съветници е обвързан с мандат от няколко години. Друг аргумент е, че „използваните средства ще надвишат ползите” – тоест това ще да е скъпо начинание. Подобно твърдение е смело и съвсем невярно. Във всичките варианти на подобно законодателство от 2008 г. насам имуществени декларации на общинските съветници са събирани. Скритият мотив е, че и националната, и местната власт са доминирани от една партия и би било опасно да е публично известно как се е подобрило имущественото състояние на нейните общински съветници по места предвид местните избори през 2019 г. Иначе да повторим – водещ принцип на закона са прозрачността и публичността на имуществото на високопоставените лица от властта.
- Законотворчеството и в предишните, и в настоящото Народно събрание е спорно по качество и по идеен замисъл. Лошото е, че дори техническото изпълнение е на комично ниво. Обнародват се откровено граматически грешни и технически неверни текстове. Доказателство за това е и Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ) – предложителите изчистват грешно отпращане в един текст, редактират и още няколко /например чл. 11, ал. 1, чл. и чл. 138, ал. 2/ Това не е прецедент – дори Гражданският процесуален кодекс (ГПК) и Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) имаха подобни проблеми.
- Досега лицата, заемащи висши публични длъжности, декларираха и получените доходи извън заеманата длъжност или направените в тяхна полза плащания /като обучения например/ над 1000 лв. Сега прагът за деклариране на такива доходи или плащания се вдига на 5000 лв. Тоест облагите, маскирани под различни форми, придобиват по-висок таван. Ако сега лице, заемащо висша публична длъжност, получи безплатен наем от кръстника си за около 5000 лв., може и да не го декларира. Промяна има и в допуска на несъответствие между декларирано и притежавано имущество – досега, ако това несъответствие беше в размер до 5000 лв., деклариралият получаваше възможност за корекция, след което КПКОНПИ даваше лицето на Националната агенция за приходите (НАП) за проверка. Сега този праг се покачва до 10 000 лв., което може да се интерпретира и като де факто легализация на дребното рушветчийство до 10 000 лв.
- Органите на КПКОНПИ могат да призовават български граждани „по ред, установен с правилник”, гласят предложенията. По принцип призоваването на граждани пред държавен орган, бил той и „орган на КПКОНПИ”, както е записано в закона, е засягане на основно човешко право. А всяко засягане на права е редно да се урежда със закон, не с правилник. Колкото и КПКОНПИ да налага гражданска конфискация, характерът на производството наподобява по-скоро наказателното такова предвид строго санкционния му характер. Явяването пред КПКОНПИ е закрепено в проектозаконов текст като „задължително или органът намери за необходимо”. Доказването на необходимостта обаче не е разписано. Не е регламентирано и задължение КПКОНПИ да обозначи в какво качество човек е призован и има ли право на защита – все базисни неща относно гражданските права. За сметка на това е обърнато внимание на санкцията при неявяване: тя е имуществена от 100 до 2000 лв. или от 500 до 5000 лв. при повторно неявяване, а накрая може да се стигне и до принудително довеждане. Не е важно какви ваши права КПКОНПИ ще увреди, важни са правата на КПКОНПИ.
- Органите на КПКОНПИ (странно защо това не са оперативните служители) могат да извършват действия и под маскировка с цел защита на „личната им безопасност и прикритие на самоличността им”. Този тип маскиране е „любимо” на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. В противовес на родните законотворци според практиката на ЕСПЧ маскировъчното облекло е необходимо да дава поне някаква възможност за идентификация – като служебен номер например.
Накратко това е същественото по Закона за изменение на Закона за КПКОНПИ. Трайно впечатление прави липсата на механизми за обжалване на действията на КПКОНПИ предвид разширените правомощия. И докато хората основателно искат да заситят чувството си за справедливост дори и в стил „Богатите също плачат”, рискът това да прерасне във „Всички плачат, но богатите на власт – най-малко” е голям. Докато богатите плачат, плачат и бедните, защото имат по-малък или никакъв ресурс за защита.
КПКОНПИ ви желае празнично и спокойно упражняване на конституционните Ви права, като може да ги ограничи по ред, приет с правилник. Правото ви на живот е неотменимо право, но упражняването му става по правила, приети с правилник от КПКОНПИ. Весела Коледа!
Автор: Институт за пазарна икономика
Заглавието е на редакцията на „Терминал 3“.
