В деня на изборите е добре да се запознаете с изводите на департамента по експериментална психология на UCL – с всяка лъжа, следващата е по-лесна и по-голяма.
Един път лъжец, винаги лъжец – както се казва. Оказва се, че това е научно доказано: учени са установили, че колкото повече неистини казваме, толкова по-лесно е за човешкия мозък да ги произвежда.
Изследване, водено от Тали Шарот от департамента по експериментална психология на University College London, публикувано в Nature Neuroscience, показва как често малките лъжи прерастват в големи, като сканират мозъчната дейност със скенер fMRI на 80 души.
При експеримента се поставя игра, в която на участниците се дава стъклен буркан с монети и те трябва или да излъжат или да кажат истината на своя партньор за това колко монети има в него.
Понякога и двамата печелят, ако участникът излъже, в други случаи само лъжецът печели, в трети само излъганият. Във всеки сценарии Шарот и екипът ѝ отчитат промените в мозъка при различните лъжи.
По този начин учените откриват, че при нечестно поведение се променя амигдалата (corpus amygdaloideum) – частта на мозъка, отговорна за емоционалните реакции и възбудата. Така те установяват, че колкото по-нечестен е човек, толкова по-малко активност се наблюдава в амигдалата на скенера.
Това навярно се дължи на факта, че лъженето повдига емоционалната възбуда и задейства амигдалата, но с всяка последваща лъжа тази възбуда намалява и лъженето става по-лесно.
Учените също така откриват, че амигдалата се задейства най-слабо най-често когато лицата лъжат в своя изгода. С други думи, личният интерес изглежда захранва нечестното поведение.
“Част от емоционалната възбуда, която виждаме, когато хората лъжат, се дължи на конфликта между това как хората се възприемат и какви са техните действия”, заявява Шарлот при оповестяването на резултатите. За това при честния човек възбудата от лъжата е по-голяма, защото той не се възприема за лъжец – колкото по-малка е възбудата от лъжата, толкова по-вероятно е да няма конфликт между действията на човек и възприятието му той какъв е.
С други думи, той все повече се отдалечава от собствения си идеал, че трябва да бъде честен и все по-малко му представлява проблем да изрича лъжи.
*Текстът е основан на статията на Алис Парк за сп. Time.
Изображение: Getty Images
