Маша Гесен, New Yorker
Щях да пиша колонка за изслушването по разследването за импийчмънт на президента в сряда, за начина, по който отново стана ясно, че американската политика се е разделила на две неприпокриващи се реалности. Но тогава се хванах за друго едно заседание, което се проведе в сряда, но в московски съд. Двадесет и една-годишен студент на име Егор Жуков беше обвинен в „екстремизъм“ за публикуване на видеоклипове в YouTube, в които той говори за протест без насилия, за кампанията си за място в Московския общински съвет и за различните подходи към политическата власт. В най-новото си видео, записано преди четири месеца, той предположи, че „луди“ като Владимир Путин разглеждат властта като цел сама за себе си, докато политическите активисти я разглеждат като инструмент за общи действия. В много от видеата в своя „влог“ [видео блог – бел. ред.] Жуков е седнал на фона на знамето на Гадсдън – „Не стъпвай върху мен“ [Това е знаме, въведено от американския генерал Кристофър Гадсдън, използвано от американското опълчение през Войната за независимост срещу Британия. Представлява американска горска отровна гърмяща змия в атакуваща позиция на жълт фон и надпис отдолу „Не сътъпвай върху мен!“ – бел.ред.] – което изглежда е окачено в спалнята му в апартамента на неговите родители. Прокурорът поиска четири години затвор за Жуков. В петък московски съд осъди Жуков на три години пробация – необичайно леко наказание, което вероятно може да бъде обяснено с обществения резонанс на речта на Жуков, която няколко руски медии се осмелиха да публикуват. Стотици хора се събраха пред съдебната палата в деня на присъдата. Като условие за пробацията му, на Жуков е забранен да публикува в интернет. Съдията също постанови, флагът, който е бил конфискуван от полицията, да бъде унищожен.
Вместо да напиша собствената си колонка, преведох окончателното изявление на Жуков, направено в съда в сряда. Направих го, защото е красив текст, който става за поучително четене. Части от него сякаш описват американската действителност толкова точно, колкото и руската. Части от него показват каква може да представлява съпротивата. Надявам се, всичко това ще накара читателите да се замислят отново, преди да използват думата „руснаци“ като синоним на „гангстери“. Надявам се също да послужи като напомняне за това, което пропускаме, докато сме – правилно – обсебени от американската политика, която всеки ден става все по-провинциална заради нейния изолационистки президент и необходимостта да се опитаме да намалим вредата, която той причинява. Що се отнася до колонката, която щях да напиша, все още ще имам много възможности да го направя, докато много младият мъж, който изрече следните думи, няма да може да публикува през следващите три години.
„Това съдебно дело се занимава предимно с думите и значението им. Обсъдихме конкретни изречения, тънкостите на изразяването, различни възможни тълкувания и се надявам, че успяхме да покажем на уважаемия съд, че аз не съм екстремист, нито от гледна точка на лингвистиката, нито от гледна точка на здрав разум. Но сега бих искал да говоря за няколко неща, които са по-основополагащи в сравнение със значението на думите. Бих искал да говоря защо съм направил нещата, които съм правил, особено след като съдебният експерт предложи своето мнение по този въпрос. Бих искал да говоря за моите дълбоки и истински мотиви. Нещата, които ме мотивираха да се занимавам с политика. Причините, наред с други неща, поради които записвах видео клипове за моя блог.
„Но първо искам да кажа това. Руската държава твърди, че е последният защитник на традиционните ценности в света. Казват ни, че държавата отделя много ресурси за защита на семейната институция и за патриотизма. Казват ни също, че най-важната традиционна ценност е християнската вяра. Ваша чест, мисля, че това всъщност може да е добро нещо. Християнската етика включва две ценности, които за себе си считам за централни. Първо, отговорност. Християнството се основава на историята на човек, дръзнал да поеме бремето на света. Това е историята на човек, който е поел отговорност в най-всеобхватния възможен смисъл на тази дума. По същество, централната концепция на християнската религия е концепцията за индивидуалната отговорност.
Втората ценност е любовта. „Обичай ближния си, както обичаш себе си“ е най-важното изречение на християнската вяра. Любовта е доверие, съпричастност, човечност, взаимопомощ и грижа. Обществото, изградено върху такава любов, е силно общество – вероятно най-силното от всички възможни общества.
За да разберете защо съм направил това, в което съм обвинен, всичко това, което трябва да направите, е да погледнете как в действителност се справя руската държава, която гордо твърди, че е защитник на тези ценности. Преди да говорим за отговорност, трябва да помислим каква е етиката на отговорния човек. Кои са думите, които отговорната личност си повтаря през целия си живот? Мисля, че тези думи са: „Помни, че пътят ти ще бъде труден, понякога дори непоносимо. Всички твои близки ще умрат. Всичките ти планове ще се объркат. Ще бъдеш предаден и изоставен. И ти не можеж да избегнеш смъртта. Животът е страдание. Приеми го. Но след като го приемеш, след като приемеш неизбежността на страданието, все пак трябва да поемеш своя кръст и да следваш мечтата си, защото в противен случай нещата само ще се влошават. Бъди пример, бъди някого, на когото другите могат да се осланят. Не се подчинявай на деспоти, бори се за свободата на тялото и душата и изгради държава, в която децата ти да бъдат щастливи.“
Наистина това ли е, на което ни учат? Това наистина ли е етиката, която децата усвояват в училище? Това ли са героите, които почитаме? Не. Нашето общество, така както е устроено в момента, потиска всяка възможност за човешко развитие. [Дори по-малко от] десет процента от руснаците притежават деветдесет процента от богатството на страната. Някои от тези заможни личности са, разбира се, напълно достойни граждани, но по-голямата част от това богатство се натрупва не с честен труд, който носи полза на човечеството, а, разбира се, чрез корупция.
Непреодолима бариера разделя обществото ни на две. Всички пари са концентрирани на върха и никой там няма да ги пусне. Всичко, което е останало на дъното – и това не е преувеличение – е отчаянието. Знаейки, че нямат на какво да се надяват, че колкото и да се стараят, те не могат да донесат щастие на себе си или на семействата си, руските мъже се освобождават от агресията си върху съпругите си, или пият до смърт, или се бесят. Русия има [вторият] най-висок процент на самоубийства сред мъжете. В резултат на това една трета от всички руски семейства са самотни майки с децата си. Искам да знам: Така ли защитаваме семейната институция?
Мирон Фьодоров [рап изпълнител, чието сценично име е Oxxxymiron], присъствал на много от съдебните заседания по моето дело, забеляза, че алкохолът е по-евтин от учебника по руски език. Държавата тласка руснаците да направят избор между отговорност и безотговорност, но в полза на безотговорността.
Сега бих искал да говоря за любовта. Любовта е невъзможна при липса на доверие. Истинското доверие се формира от общи действия. Общите действия са рядкост в страна, в която малко хора се чувстват отговорни. И когато се появят общи действия, пазителите на държавата веднага виждат в това заплаха. Няма значение какво правите – дали помагате на затворници, говорите за човешки права, борите се за околната среда – рано или късно ще бъдете наречени „чужд агент“ или просто ще бъдете тикнати в затвора. Посланието на държавата е ясно: „Върнете се обратно в своята бърлога и не участвайте в общи действия. Ако видим повече от двама души заедно на улицата, ще ви затворим за участие в протест. Ако работите заедно по социални въпроси, ние ще ви присвоим статута на „чужд агент“. Откъде може да се роди доверие в държава като тази и къде може да расте любовта? Говоря не за романтична любов, а за любовта към човечеството.
Единствената социална политика, която руската държава последователно провежда, е политиката на атомизация. Държавата ни дехуманизира в отношенията ни един към друг. В очите на държавата ние отдавна сме престанали да бъдем хора. В противен случай, защо би се отнасяла към своите граждани така, както го прави? Защо държавата засилва отношението си към собствените си граждани с ежедневни побоища с полицейски палки, изтезания в затвора, бездействие срещу епидемията на СПИН, затваряне на училища и болници и т.н.?
Нека се погледнем в огледалото. След като оставяме това да ни се случва, в какво сме се превърнали? Превърнахме се в държава, ненаучена на отговорност. Превърнахме се в държава, която не е приучена на любов. Преди повече от двеста години Александър Радищев [считан за първият руски политически писател], докато пътувал от Санкт Петербург до Москва, пише: „Аз се взирах около себе си и душата ми беше наранена от човешко страдание. Тогава погледнах вътре в себе си и разбрах, че проблемите на човека идват от самия човек.“ Къде са днес тези хора? Къде са хората, чиито сърца страдат толкова много заради случващото се у нас? Защо почти няма хора като него?
Оказва се, че единствената традиционна институция, която руската държава наистина уважава и защитава, е институцията на автокрацията. Автокрацията има за цел да унищожи всеки, който всъщност иска да работи в полза на родината, който не се страхува да обича и да поема отговорност. В резултат на това нашите многострадални граждани трябваше да научат, че инициативата ще бъде наказвана, че шефът винаги е прав, само защото той е шефът, че щастието може и да е достъпно, но не и за тях. И след като хората научиха това, постепенно започнаха да изчезват. Според държавния статистически орган руснаците бавно изчезват, с темпо от четиристотин хиляди души годишно. [Смъртните случаи надхвърлят ражданията с близо двеста хиляди през първите шест месеца на 2019 г.] Не можете да видите хората зад статистиката. Но опитайте се да ги видите! Това са хората, които се напиват до смърт от безпомощност, хората, замръзващи до смърт в неотопляеми болници, хората, убити от други, и тези, които се самоубиват. Това са хора. Хора като теб и мен.
Към този момент вероятно вече е ясно защо направих това, което направих. Наистина искам да видя тези две качества – отговорност и любов – в моите съграждани. Отговорност за себе си, за своите съседи, за своята страна. Това мое желание, ваша чест, е още една причина, поради която не можех да призовавам за насилие. Насилието поражда безнаказаност, което поражда безотговорност. По същия начин, насилието не носи и любов. Все пак, въпреки всички пречки, не се съмнявам, че желанието ми ще се сбъдне. Гледам напред, отвъд хоризонта на годините и виждам Русия, пълна с отговорни, любящи хора. Това ще бъде наистина щастливо място. Искам всички да си представят Русия така. И се надявам, че този образ може да ви води в работата ви както, както ме е водило в моята.
В заключение искам да заявя, че ако съдът реши, че тези думи са изречени от наистина опасен престъпник, следващите няколко години от живота ми ще бъдат белязани от лишения и несгоди. Но гледам хората [които бяха затворени в последната вълна от арести на активисти] и виждам усмивки на лицата им. Двама души, които срещнах за кратко по време на предварителното задържане, Льоша Миняйло и Даня Конон, никога не се оплакваха. Ще се опитам да последвам техния пример. Ще се опитам да се радвам на това, че имам този шанс – шанса да бъда изпитан в името на ценности, които считам за скъпи. В крайна сметка, ваша светлост, колкото по-плашещо е бъдещето ми, толкова по-широка е усмивката, с която го гледам. Благодаря ви.”
