SHARE

На Балканите има една страна, която дълго време се е смятала за жертва на съседните държави и която с всеки от съседите си е била в дългогодишен фундаментален спор – за териториалния си обхват, за малцинствата на нейна територия, за националната си идентичност и за характера и произхода на преобладаващото вероизповедание…

Така анонимно казано, това би могла да бъде почти всяка една балканска държава, но в случая говорим за Македония.

Ефикасната до момента двойка Борисов-Заев всъщност е странна гледка – и пред паметника на цар Самуил, и по международните срещи, и при папата за 24 май. Реформаторът Заев стои до страхливеца Борисов, ентусиазираният премиер на странатаq кандидат-член на ЕС и НАТОq до колебаещия се премиер на европейската и натовска България, социалистът Заев до „консерватора“ Борисов, дошлият на власт на вълната на протестите Заев с уплашения до смърт от потенциални протести Борисов. Всъщност не е ясно доколко Заев би искал да си партнира в България точно с Борисов, но едва ли е в състояние да предявява претенции, още повече че поведението на председателката на сестринската БСП, ако не е антиевропейско и пропутинско, най-вероятно по тези въпроси би било напълно непредсказуемо и в този смисъл – силно рисково за македонските амбиции.

Колкото и да изтъкваме близостта между двата народа и преплетеността на историите на двете държави, по-важната задача, която Заев трябва да реши, от разплитането на общото българо-македонско минало и идентичности е задачата за европейската и евроатлантическата интеграция на Македония.

Той е в началото на мандата си, но знае, че няма никакво време за губене. Бизнес, медийните и активистките мрежи на бившата управляваща ВМРО, макар и отслабени, функционират, а вътрешнопартийната опозиция безстрастно събира компромат след компромат в папките си. Македонските медии, въпреки че традиционно се отнасят добре към властта, нито са твърде приятелски настроени, нито имат горещото желание да се ръководят от журналистически стандарти. Албанското население на републиката засега е спокойно, но също няма дълго да седи мирно, ако не види бързи и положителни промени в посока на интеграцията с Европа. Затова Заев бърза и в бързането си залага целия си политически капитал във високорискова игра с големи залози.

Когато югозападната ни съседка декларира независимостта си през еуфоричната 1991 година, когато федералните СССР, Чехословакия и Югославия се разпадаха на съставните си части, които на цели групи бяха признавани за самостоятелни държави, изневиделица се появи проблем за Македония. Той дойде от най-неочаквано място – от съседна Гърция, която се противопостави на признаването на младата държава под това име, заявявайки историческите си претенции към него, въпреки че дълги десетилетия беше толерирала без никакви забележки съществуването на съюзната югославска Социалистическа република Македония. Но самостоятелна Македония въпреки малката си територия и население и огромните си проблеми изглеждаше (или беше експлоатирана) като потенциална заплаха за целостта на Гърция, в която също има провинция, съдържаща в името си думата Македония.

В България преобладаващата реакция към гръцките претенции беше на изумление – според популярния в обществото разказ за българската история от Възраждането до днес, изучаван и в училищата, българското землище се състои от три големи области – Мизия, Тракия и Македония, а цялата българска история между 1878 и 1944 г. се върти около въпросите на запазването на целостта им и обединението им в единна държава. В рамките на този разказ попада и разказът за македонската независимост, гласящ, че след като българският елит и мнозинството от населението в Македония се уверяват в резултат на неуспешни въстания, войни и катастрофи, че не са в състояние да присъединят областта към България, издигат друга цел – за независима Македония, за Македония, която е „Швейцария на Балканите“.

Главният препъникамък за подреждане на сложната македонска мозайка в днешно време са отношенията на държавата с Гърция. След като Гърция оцеля след чудовищна финансова криза, която не промени мнението ѝ по македонския въпрос, а дори го втвърди в известна степен, Заев е наясно, че само решаването на спора с Гърция, без да разчита на натиска от големите западноевропейски държави и от САЩ, може да му извади целия реформаторски пасианс. Затова той се хвърли смело надолу с главата в бурните води на преговорите.

Чуха се феноменално странни предложения за ново име за международна употреба на държавата – „Съвременна Македония“, „Европейска Македония“, „Крушевска Македония“ (на Крушевската република от времето на Илинденско-Преображенското въстание) и „Илинденска Македония“.

Македонското общество се е надигало при много по-умерени варианти, но в момента и то, или поне мнозинството от него, усеща, че не става дума за размяна на злободневни закачки и печелене на евтини вътрешнополитически дивиденти, а за цивилизационен избор, който ще даде надежди за позитивно икономическо развитие, ще гарантира оцеляването на държавата за дълго време напред и който изисква тежки компромиси. Затова вариантите, изглеждащи смешни или несериозни допреди година-две, в момента изглеждат като кандидати за възможно решение – „Северна Македония“, „Нова Македония“ и „Горна Македония“. Изглежда и гръцкото правителство е узряло за идеята да реши дългогодишния проблем на северозападната си граница чрез тежки компромиси, тъй като е готово да изтърпи многохилядни популистки протести, но да постигне напредък.

Прозорецът няма да стои вечно отворен, а само докато той е отворен, могат да бъдат решени забатачените от 28 години проблеми (или от 100, или от 140 години), задълбочени от предишното правителство.

 

SHARE
Константин Павлов-Комитата – инженер, автор, активист. В момента овладява социологията и настройките на WordPress.