В безличния разгар на бутафорната президентската кампания една тема като че ли е консенсусна за 20 от 21 кандидати – отменянето на икономическите санкции срещу Русия. С изключение на Трайчо Трайков кандидат след кандидат изтъква традиционните икономически връзки на България и Русия и загубите, които понасят и българска икономика и производител. Фактът, че основна вина за намаляването на износа към Русия имат не самите санкции, засягащи конкретни личности и организации, причастни към сериозни нарушения на международното право в Украйна, а контрасанкциите, наложени като отмъщение от страна на Путиновия режим, като че остава извън полезрението на кандидатите. Но нека оставим геополитиката настрана и погледнем доколко икономическите данни поддържат позицията, че санкциите трябва да паднат, защото са прекалено вредни за българската икономика.
В наскоро публикувано изследване на Graduate Institute of International and Development Studies – една от най-престижните европейски академични институции, базирана в Женева, Швейцария, беше разгледан въпросът за намалението на износа за Русия от страни – членки на ЕС, в периода 2014-2015. Данните са цитирани като процент намаление на руския дял от износа към трети (не ЕС) държави.
За нас обаче е още по-интересно да видим намалението на дела на Русия като процент от целия износ. Все пак кандидатите, агитиращи за сваляне на санкциите към големия брат, често подплатяват своите послания със солидна доза съмнение за значимостта на европейската ориентация на българската политика и икономика от последните 20 години.
Ето я графиката:
Изненадващо България не само е една от най-малко засегнатизасегнати страни от контрасанкциите, но и абсолютната стойност на намалението на износа към Русия е пренебрежимо малките 0,6%. Именно държавите, за които е най-важно да се поддържа международното право и тяхната териториална цялост от руска заплаха, са и най-големи поддръжници на санкциите и най-афектирани от контрасанкциите. Да, поддържането на сигурността в Европа има цена, но за България тя е минимална и много по-малка от потенциалната цена на дестабилизацията на Балканите, която цели Кремъл.
Нека погледнем и
данните от НСИ за 2016 г. Тук тенденцията се запазва в рамките на изводите на доклада на Graduate Institute of International and Development Studies – за периода януари-август 2015-2016, износът за Русия е паднал с 23%, което отговаря на 1,45% от износа за трети страни, или 0,47% от целия износ. Но далеч по-важната и съществена за България новина е, че вносът от Русия е паднал с 30%, или 4% от целия внос (вероятно заради цените на петрола), което е довело до намаляване на търговския дефицит с 30%.
Санкциите и международната изолация очевидно водят до сериозни икономически последствия за кремълския режим и подтикват „Роснефт“, „Лукойл“ и „Газпром“ да увеличават продукцията си в режим на падащи цени. Ако България води политика на енергийно диверсифициране в тези пазарни условия и съответно успее да спечели по-добри сделки за задоволяване на енергийните нужди на икономиката, може да се окаже дори, че санкциите срещу Русия са добри за българската икономика.
Въпросът е кой кандидат за президент би имал смелостта да води кампания, основана на икономическите факти, а не на носталгия по никога ненастъпилото съветско „светло бъдеще“ и на лоялност към репресивния режим на Путин. Поне един има.
