43 – тото Народно събрание изпъкна с поредна „блестяща“ редакция на Закона за съдебната власт. След като докараха до „успешен край“ съдебната реформа (справка – Цецка Цачева в Китай), народните избраници коригираха и устройствения закон, по който функционират съд и прокуратура. От 1 януари догодина главният прокурор, председателите на съдилища, следователите и въобще всички магистрати са задължени да подават декларации за материалното си положение, като и за конфликт на интереси пред Инспектората на Висшия съдебен съвет. Единствен той ще бъде натоварен с контролни функции по декларациите на магистратите.
До този момент тази дейност беше вменена на Сметната палата съгласно Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности. Конфликтът на интереси пък се проверяваше от ВСС. Разбира се, кадровиците на съдебната власт не блестят с успеваемост при откриването на подобни конфликти. Ако такъв все пак се установи, трябва да бъде сезирана Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Благодарение на Сметната палата, обществото научи, че има следователи, които ежегодно печелят десетки хиляди от хазарт. Пример в тази посока е разследващият магистрат от Националната следствена служба (НСлС), Красимир Кръстев. От декларацията на Пламена Апостолова – екс-шеф на икономическия отдел на НСлС и настоящ шеф на следствения отдел в СГП пък стана ясно, че е придобила милиони левове след продажба на имоти. Благодарение на същия закон, при избора на Сотир Цацаров стана ясно, че е изповядана на „симулативна цена“ покупката на овощна градина от съпругата му, Миглена. Макар че от всички тези разкрития не произтече нищо процесуално, все пак беше разкрита порочната практика на отказ от разследване срещу високопоставени магистрати и членовете на техните семейства. Каквото и да са извършили те!
С промените в Закона за съдебната власт на Инспектората на ВСС се дава възможност да извършва задълбочени проверки върху произхода на имуществото и евентуалните конфликти на интереси. За съжаление, обаче, практиката до днес сочи, че инспекторите отказват да извършват проверки на магистрати от ВКП и ВСС. Същите тези инспектори отказаха да проверят сигнали срещу Сотир Цацров и Борислав Сарафов. Поведението на инспекторите е повече от разбираемо, защото техните назначения са политически, а не професионални. Макар че, по закон изборът на Главен прокурор е професионален (извършва се от ВСС), практиката от началото на прехода ясно показва, че и този пост се заема само и единствено от политически подбрани фигури. Сега политически избраните инспектори са натоварени да проверяват цялата съдебна система, която по презумпция трябва да е политически независима.
Все пак има и изключения от правилото. Не е ясно с какви мотиви законотворците са оставили директора на НСлС и неговите заместници под надзора на Сметната палата. Именно директора на НСлС е и заместник на Главния прокурор по линия на разследването. По каква логика Евгени Диков ще декларира пред Сметната палата, а останалите заместници на Цацаров – пред Инспектората на ВСС – не е ясно. Вероятно отговор по темата ще даде самият Сотир Цацаров, по чиято инициатива станаха факт множество изменения, свързани с работата и контрола над държавното обвинение.
Все пак важното е, че съдебната реформа се случи.
