SHARE

В понеделник (5 октомври ) Манфред Вебер, шефът на фракцията на най-голямото партийно семейство в Европа – това на Европейската народна партия (ЕНП), обединяваща консервативни и християндемократически партии в Съюза – предизвика искреното недоволство на подкрепящите протестите у нас (по социологически данни – 67% от населението). Направи го с бланкетната си и неограничена подкрепа за ГЕРБ и министър-председателя, Бойко Борисов. С нагла категоричност определи на българските граждани и кога ще бъдат следващите парламентарни избори в собствената им родина – през март следващата година. По време на обсъждането в Европарамента на проекторезолюцията на Комисията за граждански свободи и правосъдие (LIBE), той подготви изказванията от името на ЕНП и допусна до микрофона само заклети поддръжници на Борисов, сред които и двама евродепутати от собствената му парламентарна фракция, които са членове на ГЕРБ. Не даде възможност за изказване на опозиционно мнение в самата ЕНП, представено от Радан Кънев, а вероятно и от други и накара заместника си в председателството на парламентарната фракция – малтийката Роберта Мецола – да направи множество предложения за изменения на проекторезолюцията, така че да смекчи критиката и цялостния тон на документа към галеника на Вебер – Борисов. Мецола до такава степен се увлече в това, че предложи в официален документ на една от основните институции на Евросъюза (Европейския парламент) да се разпространяват фалшиви новини – че някой плаща за протестите в България. След като си дадоха сметка за огромния гаф, който създадоха, инициаторите на това предложение (Мецола, но под давление на Вебер, според анализатори), го оттеглиха.

Партийният произход на Манфред Вебер започва не от най-голямата дясна партия в Германия – Християндемократическия съюз на федералния канцлер Ангела Меркел. В края на миналия век Вебер, който е роден през 1972 г., е просто млад партиен активист от младшия съюзник на ХДС – Християн-социалния съюз (ХСС), който съществува изключително и само в една провинция на Федералната република –  „Свободната държава“ (както е официалното й наименование) Бавария. Роден е в малкото предградие с непроизносимото име Нидерхацкофен на малкия град Ротенбург ан дер Лаабър в окръг Ландсхут, област Долна Бавария.  Областта е с непрекъснато намаляващо население от около 1.2 милиона жители, установени предимно в села, селски общини и малки градове. Най-големият град на областта – Ландхут – има по-малко жители от Перник. Бавария е по традиция консервативна. Католическата религия, наред със затворената малка общност на селските общини, играе много сериозна роля в изграждането на Вебер и предопределя пътя и възгледите му от малък. Днес той дори вече е член на Централния комитет на немските католици.

За отбелязване е, че след получаването на зрелостното си свидетелство Манфред избира да отбие действителна военна служба, а не да се задоволи с алтернативна такава. 

Веднага след военната служба, младият партиен работник Вебер следва в столицата на провинцията – Мюнхен – и получава инженерно образование по физика в Специалното висше училище. То е наследник на първото в германия строително висше училище и се ползва и до ден-днешен с добра академична репутация. След дипломирането си, през 1996 г. основава своя частна консултантска компания. Две години по-късно добавя и втора. Работят в областта на управление на качеството, защитата на околната среда и безопасните условия на труд в работния процес. Основното дружество DG Beratung съществува и до днес с нови собственици и управители и ново седалище.

Пробивът на Вебер в ХСС се осъществява едва през 2002 г., когато той става член на провинциалния парламент (ландтага) на Бавария като представител на окръжния съвет на Келхайм, най-западния окръг в област Долна Бавария. За отбелязване е, че Манфред Вебер никога не е стигал до избор за член на федералния парламент (Бундестага) на Германия. Преминаването му в политиката на федерално ниво става през избора му за член на Европарламента от листата на ХСС в Бавария. Това става през 2004 г. и избора си той дължи на това, че година преди това е издигнат за шеф на Младежкия съюз на ХСС. Така, попрескачайки няколко нива в немския парламентаризъм, само на 32 години Вебер става част от един технократски (или по-правилното всъщност е бюрократичен) елит на ЕНП в Европарламента. Без да е оставил значима следа в националната политика в собствената си страна на най-високо ниво. Оттогава Вебер е неизменна част от парламентарната фракция на ЕНП и през 2009 г. е неин зам.-председател, а през 2014 г. става председател, избран с огромно мнозинство.

В родната Бавария партийното му издигане не е толкова мълниеносно, както в Европейския парламент. В началото на 2008 г. е избран за областен председател на една от десетте (!) баварски области – Долна Бавария. На тази позиция е преизбиран многократно, а след това става и шеф на висшето партийно ръководство на цялата баварска ХСС. Мнозина очакват след оставката на председателя на партията, Хорст Зеехофер, в началото на 2019 г., Вебер да бъде претендент за поста. Вебер, обаче, вече е избран за т.нар. „Шпитценкандидат“ (топ кандидат) на ЕНП за поста Председател на Европейската комисия и той няма да участва в съревнование за шефското място в ХСС. 

През миналата година идва апогея (но и голямото поражение) в политическата кариера на Манфред Вебер. ЕНП е спечелила най-много места в Европарламента на изборите 24-26 май. Има си избран „Шпитценкандидат“. Ползва се с подкрепата на „големия Брат“ в Германия – ХДС и на най-влиятелния политик в ЕС – федералния канцлер Меркел. Тук се намесва изгряващият европейски лидер – френският президент Емануел Макрон – и създаденото от него либерална политическа фракция в Европарламента – „Обнови Европа“ – наследник на Алианса на либералите и демократите за Европа (ALDE). Новата политическа група с нарастваща подкрепа успява да се противопостави на кандидатурата на ЕНП. Вебер за тях е прекалено краен и партийно обвързан, за да осъществява една от най-важните функции от всички в европейските институции – тази на Председател на Комисията. Така щастието се усмихва на компромисната фигура на Урсула фон дер Лайен, а въпреки огромната амбиция на Вебер и всички усилия, хвърлени в лобизъм сред партиите-членки на ЕНП (Вебер беше гост и на форум на ГЕРБ преди европейските избори през 2019 г.), той си остана с поста шеф на парламентарната група на ЕНП. Шансовете му за Председател на Комисията оттук насетне не са никак големи.

В германската и европейска политика Вебер ще остане известен с много противоречивата си и крайна позиция по бежанския проблем. През 2008 г. Вебер беше докладчик за Директива 2008/115/ЕО (т. нар. „Директивата за връщането на незаконно пребиваващите граждани на трети страни“), приета от Европейския парламент. А десет години по-късно – на 5 януари 2018 г. – на форум на ХСС Вебер заяви, че Новата година ще бъде годината за „окончателно решение на въпроса с бежанците“ на европейско ниво. Вебер не пропусна да похвали унгарския авторитарен лидер, Виктор Орбан, който беше гост на събитието. Германският политик каза, че това можело да стане само с подкрепата на унгареца. Тогава изборът на формулировката „окончателно решениеот Вебер беше много остро критикуван от германските медии заради спомена за същата формулировка, избрана от нацистите по време на Втората световна война – „окончателното решение на еврейския въпрос. Според Вебер, обаче ,нелегалната миграция в Европа „трябва да се бори с всички сили„.

Вече споменахме и другата противоречива позиция на Вебер – тази в подкрепа на Виктор Орбан в Унгария. Още през 2013 г. Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент публикува доклада на португалския евродепутат Руи Тавареш, който критикува ерозията на основните човешки, граждански и политически права в Унгария. Вебер отхвърля доклада на Тавареш и хвърля неимоверни усилия това да е официалната позиция и на ЕНП. Описва доклада като политически мотивирана атака срещу правителството на унгарския премиер Виктор Орбан, чиято партия „Фидес“ е член на групата на ЕНП. В краткосрочен план тези усилия на Вебер дават резултат и временно бунтът срещу Орбан в ЕНП е потушен. Следва нов доклад през 2018 г. – на нидерландския евродепутат Юдит Саржентини. В него Съветът на ЕС е призован да започне съдебно производство срещу унгарското правителство за нарушаване на основните ценности на Европейския съюз в съответствие с член 7 от Договора за ЕС. Този път Вебер е принуден одобри резолюцията на Европарламента. Но не успява да постигне консенсус по въпроса в ЕНП, които гласуват разделено. Повечето евродепутати и от ЕНП, обаче, подкрепят резолюцията. В навечерието на европейските избори през 2019 г. Вебер се опита, но не успя да спре Орбан да започне клеветническа кампания срещу президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и милиардера Джордж Сорос. Закономерно, на 20 март 2019 г. ЕНП прекрати членството в редовете си на партията на Орбан, „Фидес“.

Звучи ли Ви познат начинът, по който Вебер се застъпва за Орбан? Да, по същия начин той се опитва да застане като щит пред Борисов.

Пак няма да успее…

Колаж: Иван Червенков

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.