Кой ви кара да избирате между Кончита Вурст и Алла Пугачова? Никой.
Но репликата на Петър Москов по време на конгреса на останките от Реформаторския блок е знакова за това как се водят популистките кампании – с предоставяне на фалшиви избори.
“Умореният от парадигми българин между Кончита Вурст и Алла Пугачова избира Алла Пугачова.”
И, разбира се, Кончита е символът на “развратена либерална Европа”, а Пугачова – на традициите, класата, консерватизма, а между другото и на Русия. Избирайте.
В действителния свят, който не се движи от политическа реторика, никой не трябва да прави подобен избор. Всеки слуша каквото желае – едни Адел, втори Преслава, трети Джъстин Бийбър (все някой трябва да го слуша, за да е толкова известен), други „Уан Репъблик“, Моцарт, „Металика“, оркестър „Кристали“, онези, които пяха “Птичи грип”, или каквото друго ви дойде наум.
Светът е разнообразан, различен и всеки прави своя избор на музика и начин на живот. И никой не ви кара да избирате, харесвате, слушате Кончита или Пугачова.
И в това е същността на фалшивия избор, който стана основен политически трик. Всички се вкарват в две категории – и за всичко се обвинява вражеската категория. В случая на Москов и това, което има като политически апендикс, виновен му е “либерално-социалният световен ред”, който причинил “заблуди на прехода”.
И ако кажете, че сте почитател на “австрийската музика”, това не означава, че непременно харесвате както Моцарт, така и Кончита Вурст. По същия начин онези, които защитават елементарните основни ценности на западния свят, не означава, че харесват всичко в него, камо ли всеки един политик.
Изборът не е между две неща и никога не е бил. Светът както в музиката, така и в политиката е бил далеч по-богат. Въпросът е, че доскоро всички имахме консенсуса, че никой не е принуден да избира между Пугачова и Кончита. Днес разни хора се опитват да ни убедят в противното.
