SHARE

Отношението към циганите в България е много ясно доказателство, че расизмът никога не си е тръгвал от нашите глави. Много голяма част от нас са неподправени расисти в мозъка на костите си. Много голяма част от нас по най-първосигналния начин се хващат на всяка манипулация на тема „цигани“ и „циганска престъпност“, без изобщо да си дадат сметка по колко опасен път тръгват.

България има ромски проблем. Но това не е простият факт, че има N български граждани от ромски произход. Нито, че този брой расте. Това е проблемът на социалното изключване, откъсване на стотици години на твърде голяма част от тези хора от относителните общи темпове на развитие на българското общество. Поне 20 години ние нито се опитваме да осмислим, нито се опитваме да реагираме в дълбочина на това социално-културно откъсване. Просто се упражняваме в толкова типичното за нас отношение към тези хора, като някакви „получовеци“, „човекоподобни“, N-та ръка хора, всякакви подобни проявления на расистка ограниченост, за да не кажа глупост.

И когато днес отново ни мами хорът на сирените, Джамбазки, Иво Христов, Карбовски, чудя се само къде се бави Андролова, когато хора, които заемат официални позиции или са публични говорители, си позволяват да изповядват публично разбиране, което граничи със или представлява откровен расизъм, за да не кажа дори неонацизъм, бива да се запитваме, докъде бихме стигнали по този път?

До официално сегрегиране, институционализиране на гетовизацията, татуирани номера, стерилизация, трудови лагери, газови камери? Нейде тези дни някой май говореше за „евтаназия“… Какво всъщност ни предлагат жреците на антициганското говорене? Да загубим окончателно хуманността и разума си? Защото трябва ясно да си дадем сметка, че ако искаме да запалим България, да я върнем светлинни години назад, че и да я затрием дори, това е пътят. Да се отдадем на расизъм и на неонацизъм в отношенията към собствените си граждани. Заради различния им етнически произход. Заради това, че са родени в среда на социално-културно откъсване.

Оттам нататък, ако наистина искаме да разберем и решаваме проблема на социалното откъсване на гражданите от ромски произход, има начини. Изисква мислене и много работа. Изисква да сме хора, а не еманация на омразата и баналното зло. И няма да стане с неонацистка пропаганда, расизъм и избиване на лични и национални комплекси.

P.S. „Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи“… Много обичаме да размахваме образа на Васил Левски по повод и без повод, но сме страшно далеч от заветите на този изключителен човек.

*Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора с негово разрешение. Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“. 

Снимка: GABRIEL BOUYS/AFP/Getty Images

 

SHARE
Христо Христев е преподавател по Право на ЕС в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Завършил е право в Софийския университет и право на ЕС в Университета в Нанси, Франция. Доктор по публичноправни науки и право на ЕС от Университета в Нанси.