Мигранти, цигани, турци. Империализмът, развалата на Запада, Крим наш, България като вечната жертва на зли сили. Шумът по морето, махленски свади, обиди, цинизми, забрана на журналисти да отразяват гласуване на закони, заплахи в ефир, опрощаване на дългове на олигарси, докато същите си правят закони за собствените медии.
Ако след всичко това някой все още не се е извърнал отвратен и има сили да погледне отвъд, той вижда, че от години в държавата няма никакво политическо развитие, никаква осезаема промяна по линията на ключови проблеми, мъртви социални политики, икономика – държаща се на вливки от ЕС, системна защита на чужди интереси за сметка на българските.
Управляващите пазаруват малкото останали гласуващи в България (малко повече от половин България, ако можем да си позволим лукса да вярваме на статистиката) на промоция “купи едно и получаваш две безплатно” – купуваш страх, получаваш паника и омраза, а докато се случва всичко това, държавата се продава на парче.
Когато провалът е толкова жесток, трябва да се намери враг, който непрестанно да се громи и населението да бъде държано в режим на постоянен страх от нещо. Една жестока идеология успя да просъществува половин век с убеждението, че някой отвън ще дойде да корумпира нейните „ценности“, без да е ясно и до днес какви са били те. Тази не е по-различна. И “идеологическата диверсия” днес отново идва от прогнилия Запад, макар и с други герои и имена, а малцинствата, бежанците и хомосексуалистите са все така удобни за всяване на страх, паника и омраза у обществото.
Каракачанов, Корнелия Нинова и всички бивши издънки на БКП извадиха късмет – миграцията вследствие на тежките конфликти в Африка и Близкия изток, в частност Сирия, предизвикаха притесненията на обществата в цяла Европа и доведоха на власт много популисти демагози. Европейските политици се втурнаха на кризисни срещи за миграцията, въпреки че всички много добре знаят, че криза няма. Тоест има, но тя е политическа, а антимигрантските сантименти са само симптом на много по-комплексна слабост в ядрата на ЕС и САЩ, които опасно клокочат от десетина години насам.
И ако в Западна Европа свободната преса и адекватните образователни институции, както и силното гражданско общество дават възможност за диалог, туширане на дезинформацията и търсят компромиси, то у нас – и в цяла Източна Европа – такъв е невъзможен поради множество особености на преходната ни държава.
И поради факта, че най-слабите, които са и „чужди“, а не „наши“, винаги са били отлична стръв за слабите откъм решения политици. Днес никой не може да каже какво спечели България от т.нар. „възродителен процес“ например. Никой не може да обясни какво оправда Сребреница. Но Източна Европа никак не е чужда на омразата към другия – тя се продава добре дори сред уж „свои“.
Само преди 30-ина години в ролята на сирийските и африканските бежанци са източноевропейските такива. Икономически имигранти, живели в над половин век тоталитарна деволюция, те се впускат в жадно бягство към един свят, който им е отказван.
Българите са част от най-масивната миграционна вълна през последните десетилетия – тази, която бяга от зверствата на СССР, докато държавата на народа ги убива по границите. Между 1950 и 1992 г. мигриралите към Западна Европа източноевропейци са около 14 милиона. Между 1989 и 1994 г. над 700 000 бежанци от Югославия бягат към Западна Европа. След падането на желязната завеса през 1989 г. най-желаните държави са, също както и днес, Германия, Швеция и Швейцария.
Източноевропейците, чиито постпреходни режими днес ползват бежанците за плашила, забравиха бързо, че преди по-малко от петнадесет години те самите бяха плашилата, когато множество западни държави наложиха квота за работниците от тези страни. Британия – една от държавите, които не определиха квота, преживя най-големия наплив от мигранти в историята си с 1,5 милиона източноевропейци. Поляците са най-голямата имигрантска общност в Обединеното кралство. През 2016 г. полските майки са родили над 20 000 деца, повече от всяка друга чуждестранна общност в страната.
Това, разбира се, е достатъчно да изправи косите на всеки уважаващ себе си британски националист. Можете да откриете многобройни истории за това как източноевропейките са наричани например “кучки” от британците – ехо на отношението на Валери Симеонов към ромското малцинство.
Именно източноевропейските мигранти превърнаха във фактор евроскептика Найджъл Фараж, който още през 2012 г. заяви, че “отварянето на вратите за 29 милиона румънци и българи ще бъде огромен проблем” и че Британия ще се удави в милиони мигранти от тези две държави. Проучвания сочат, че антиевропейските UKIP спечелиха значителна подкрепа в региони, където живеят множество българи, румънци и други източноевропейци. Не сирийските бежанци, а българските, полските, румънските и другите мигранти са сочени като една от основните причини за Брекзит, написа през 2016 г. “Атлантик” след решението на Британия да напусне съюза.
Вместо комплексен диалог и дебат, който да даде правото на гражданите да формират собствено мнение, базирано на факти, статистика и история, популистите ще вземат своите 15 минути слава и след десетилетие ще намерят ново плашило.
От политиките им няма да остане и следа – нерядко защото те са липсващи, но по-скоро защото, когато ги има, са напълно неадекватни и неприложими в реалността.
Така, докато Валери Симеонов вилнее по Черноморието и влиза в кратки ПР акции в ролята си на Блуден син на властта, то големите лобистки интереси, концесии и незаконни строежи остават недокоснати. Волен Сидеров е по-върл защитник на анексирането на Крим и руските интереси, отколкото много кремълски министри и апаратчици. И ако преди няколко години се държеше като Хитлер, то днес той настоява да отдаваме почит на Сталин (за един от най-дълго пребивавалите политици във властта едва ли може да се посочи и една реална политическа победа на Сидеров, която да се е отразила положително на избирателите му).
По времето на Красимир Каракачанов като министър на отбраната се случват неща, които спокойно можем да четем в очерци и исторически извори за една друга епоха, която уж била минала: Българската армия принудително отдава чест на чуждата Червена армия; за две години и над два милиарда налети лева в армията тя продължава да се разлага, нещо повече – налице е руският лобизъм, докато се потулват инциденти, взели животите на българи, които също са свързани с руска работа по летателните апарати; паметникът на съветската армия тъне в цветя, докато този на българските войници стои забравен и т.н.
За Корнелия Нинова и нейната роля на сламена опозиция вече е скучно да се говори.
Изводите са, че чужденците осакатиха армията, Пирин, Черноморието, историята ни, образованието, културното наследство и монументи, държавата.
Само че не тези, дошли отвън, а онези наши чужденци, които управляват държавата от доста време. Които поставят други интереси пред българските, които дърпат държавата назад; които не познават историята и я огъват според собствените си недостатъци; които сеят омраза сред българите; които оставят културното наследство на държавата да се руши; които унищожават свободната преса, качественото образование и възможността за развитие.
И нито един бежанец повече или по-малко няма да промени това.
„Терминал 3“ заедно с Български фонд за жените/Bulgarian Fund for Women стартира съвместна кампания за информиране на общността относно имиграцията.
