С изричното позволение на Антоанета Цонева и с уточнението, че това е по-скоро информативен текст, публикуваме този фейсбук-статус, съдържащ малко данни и кратка интродукция от автора.
В доклада за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., приет от МС на последното му заседание, не се посочва риск за националната сигурност, свързан с разкриването на избирателни секции в Турция и организиране на изборния процес там. Всеки може да се запознае със съдържанието на доклада, но патрЕотичната вълна изисква всяването на страхове и използването на манипулация. Това доведе до промени в Изборния кодекс, създаващи силни рестрикции при разкриването на секции извън страната и дезинтегриране на българските общност зад граница.
В същия доклад се казва, че:
– Към края на 2015 г. българите, живеещи извън територията на страната, са приблизително три до три и половина милиона, включващи български граждани – временно или постоянно пребиваващи в чужбина, както и представителите на историческите български общности. От тях два милиона са лицата с българско гражданство, като около 700 000 живеят в държавите от ЕС.
– Към настоящия момент в базата-данни на Държаваната агенция за българите в чужбина са включени общо 916 структури, от които 439 са културни сдружения, 82 са български църковни общини, 143 са български медии и 252 са български неделни училища. Посочените структури са основани от сънародниците ни в 64 държави.
– Вследствие на динамичните миграционни процеси броят на структурите, функциониращи към 2015 г., отбелязва 360% ръст в сравнение с 2002 г., когато те са 250.
Поставени са като приоритети в Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012 – 2030 г. :
• Разработване на адекватна миграционна и имиграционна политика;
• Значително намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст;
• Преодоляване на негативните последици от остаряването на населението и подобряване на качествените характеристики на човешкия капитал.
И още цели:
Българите с придобито образование и професионален опит в чужбина са своеобразна „втора България”, чийто потенциал все още не е използван докрай. Някои от тях ще се стремят към социална интеграция, лична и професионална, в държавите по настоящо пребиваване. Подобни личности, реализирали се в съответното общество, са реални посланици на българската кауза в чужбина, лобиращи за българските интереси, спомагащи за търговско-икономически връзки, привличането на чуждестранни инвестиции, за създаване на нематериални духовни мостове с други държави, за популяризиране на българската култура като част от общоевропейските ценности.
Стратегическата цел обаче остава мотивирането на младите хора за професионална реализация у нас. Българите с придобито образование и опит в чужбина са интелектуален резерв, на който може да се разчита за развитието на високите технологии в Република България, за това те да се превърнат във важен съставен елемент в подкрепа на българското икономическо развитие като цяло.
