Ан Апълбаум е журналист, роден в САЩ, с полско гражданство, носител на “Пулицър” за книгата ѝ “Лагерите на смъртта ГУЛаг”. През годините тя работи като редактор и колумнист в Economist, Washington Post и британските Spectator и Evening Standard. Тя има засилен интерес към Русия и посткомунистическото развитие на Източния блок. За Washington Post тя разказва за корупцията и политизирането на полската църква – някога пътеводна светлина за онези зад Желязната завеса, а днес пропагандна машина на управляващата партия.
Понякога изкуството – книги, пиеси, филми, песни – може да промени културата. А понякога то е израз на това как културата се е променила.
Преди 40 години – октомври 1978 г. кардинал Карол Войтила бе избран за папа Йоан Павел II, с което се надигна вълна от католически и секуларен активизъм в Полша, който ѝ помогна да свали тоталитарния режим. Но сега е октомври 2018 г. И рекорден брой поляци се стичат да гледат един провокативен, болезнен филм, който осъжда Полската католическа църква като корумпирана и двулична.
Този филм е Kler – думата се използва с негативна конотация за духовенството, – а филмът разказва историята на трима свещеници и един епископ.
В рамките на 2 часа и 30 минути виждаме един от тях с гаджето си, друг с младо момче, на което той посяга, а трети да прибира купища пари. Те пият, псуват и крадат. Епископът се опитва да прикрие педофилски скандал.
Има и малко светли моменти: Когато приятелката на един от свещениците му казва, че е бременна, той я пита защо не е взела предпазни мерки. „Вярата не ми позволява“, му отговаря тя.
Но през повечето време филмът е мрачен. Свещениците не са просто грешници; те помнят и многото грехове срещу тях. И те са били насилвани и тормозени в сиропиталището; те са самотни и гневни. Един от тях напуска духовенството. Друг крои планове как да отиде във Ватикана – подсказвайки как иска най-сетне да се отърве от лапите на полския католицизъм.
В премиерния уикенд този филм счупи рекордите на боксофиса; за първите три седмици над 3,5 млн. души са го гледали, 10% от страната. В малкото градче където аз го гледах, едно от местата, където се предполага църквата да е изключително влиятелна – всички билети бяха продадени за първите прожекции. На няколко места киносалоните са отказали да го прожектират.
Kler не можеше да бъде направен преди 40 години – по времето на възхода на папа Йоан Павел II. Не вярвам и преди 30 години, по време на неговата смърт, такъв филм да можеше да бъде направен.
През по-голямата част от XX в., а и XXI в. църквата имаше изключителен статус в Полша – именно защото на нея се гледаше като аполитична, неутрална сила за добро, представител на цялата нация. През комунистическия период църквата бе пазител на алтернативните ценности в Полша – едно от местата, където бе възможно да бъде пробит интелектуалният монопол на държавата и където истините за историята можеха да бъдат изречени.
През 80-те, под опеката на Йоан Павел II, църквите буквално се превърнаха в средище на всички – вярващи и атеисти – където да могат да се срещнат. В църквите дори се провеждаха творчески изложби, политически сбирки, незаконни вестници и списания бяха разпространявани по църквите.
В Полша на 2018 г. на църквата вече не се гледа като на неутрална. Наместо това тя е основен проводник на разделение в едно от най-поляризираните общества в Европа.
Църковните лидери направиха показен и съзнателен избор да подкрепят крайнодясната управляваща партия, дори когато тя наруши конституцията, оскверни съдилищата и политизира други, преди това неутрални институции като обществената телевизия и администрацията.
Духовенството активно пропагандира за партията по време на служба и в обществени изяви; в замяна получава огромни държавни субсидии. Няколко свещеника дори подкрепят и рекламират още по-екстремни неофашистки групи – феномен, който също е показан в Kler.
Връзката между духовенството и крайното дясно не е винаги справедлива: Има свещеници, които публично се противопоставят на политизацията на църквата и много други, които се посвещават на благотворителната и духовна дейност, която спечели на църквата толкова много одобрение навремето.
Въпреки това политическите решения на църквата в допълнение към секуларизирането на едно общество, което пътува в странство и има по-високи доходи, има ефект. Ходенете на църква в Полша спада главоломно.
Младите поляци, които не помнят времето, когато Римската католическа църква бе всеобщо обичана институция, е дори по-малко вероятно да се молят.
Местата се променят. Ирландия, веднъж дълбоко католическа, вече не е. Институциите правят грешки. Kler е доказателство, че политическата поляризация, окуражена от полската католическа църква, създаде обратната реакция – и църквата може да е една от институциите, които понасят най-много щети от това.
