От DeFakto.bg
Безпрецедентно правосъден министър поиска днес от Висшия съдебен съвет да не приема един от годишните доклади за работата на Темида или поне да не го подкрепя „изцяло“. Искането бе отправено от новия министър Данаил Кирилов, на мушка бе докладът на председателя на ВКС Лозан Панов.
Кирилов, до неотдавна председател на правната комисия на
парламента и активен законотворец, не хареса заключенията в доклада на Панов за погазената публичност на съдебните решения с последните поправки в НПК, както и за зачертаването на тълкувателното решение на ВКС за гражданската конфискация чрез спешни законови промени. В това министърът видя вкарване на клин между две независими власти – съдебната и законодателната.
В крайна сметка до гласуване на въпросните предложения не се стигна. Членове на ВСС, включително и председателят на другия Върховен съд Георги Чолаков напомниха, че по закон съветът внася годишните доклади в парламента, а дали да ги приемат или не решават само депутатите. Накрая със 17 на 0 кадровиците гласуваха, че приемат и изпращат годишния доклад за работата на съдилищата и на ВКС за 2018 г. в Народното събрание, като прилагат и пълния протокол от днешното осъждане.
Но станалото е знаково.
Днес бе едно от редките идвания на Данаил Кирилов във ВСС, откакто е на поста. По закон правосъдният министър председателства Пленума на съвета. Посещението, видя се, не беше случайно. Още повече, че под ръководството на министър Кирилов се готвят законови промени за търсене на отговорност на „тримата големи“. Чува се, че те вече са готови.
Какво всъщност се случи във ВСС?
Лозан Панов изтъкна няколко момента от годишния доклад.
Заяви: „Няма как да не подчертая промените в НПК и ЗСВ от 2017 г., заради които се наложи през 2018 г. Пленумът на ВСС да вземе решение да иска автентично тълкуване от законодателя за публикуването на окончателните съдебни решения по наказателни дела. В момента прокурорите дават интервюта по тях, коментират ги, а на съда е забранено да съобщи решението си. Това ограничава публичността в правораздаването. В същото време съдът не може да откаже препис от решението на осъдения и на неговия адвокат, така че те така или иначе научават каква е присъдата“.
Панов коментира и станалото миналата година след тълкувателното решение на ВКС, че оправдателната присъда и свалянето на обвиненията са абсолютно основание за прекратяване на гражданската конфискация. Това решение бе зачертано със законови промени, спешно предложени от депутати и гласувани от мнозинството в НС.
Председателят на ВКС изтъкна като проблем и темата за съдебната карта и военното правораздаване.
Тук министър Данаил Кирилов взе думата. И първо тръгна да говори за други промени в НПК, визиращи новата подсъдност на специализираното правосъдие. „ВКС атакува всички тези изменения пред КС и той остави без уважение искането на Пленума на ВКС. Затова за мен този въпрос принципно е решен на ниво конституционосъобразност“, заключи министърът.
За момента на оповестяване на присъдата в публичното пространство обяви: „Смятам, че правна комисия имаше дълбокото убеждение, че това ще помогне гарантиране на изпълнението на наказанието и след промените случаите на отклонение значително бяха намалени“.
А после атакува: „Констатациите за тълкувателните решения на ВКС са пристрастни и необективни и залагат противоречие между две отделни власти – законодателна и съдебна. Законодателната винаги е зачитала тълкувателните решение на двете върховни съдилища. Изключително притеснителна за върховенството на закона обаче са две тълкувателни решения, едното за застраховането, другото за КОНПИ. Във втория случай спасявахме закона!“
След което Кирилов прикани Панов да си редактира заключенията. Иначе: „Без да звучи като заплаха, това е по-мекият израз, отколкото той би чул в рамките на един парламентарен дебат по тези твърдения“.
Накрая министърът алтернативно предложи да не се приема докладът.
Думата взе главният прокурор Сотир Цацаров, но само по темата за съдебната карта.
„Обръщам се къв ръководството на ВКС и всички колеги от Съдийската колегия. Направен е извод за изключително неравномерна натовареност на съдилищата и ниската натовареност на военните съдилища, така е и в прокуратурата. През миналата година 11 районни прокуратури бяха превърнати в територални отделения, сега Прокуроската колегия обсъжда възможността за превръщане на още 28 РП в териториални отделения. Без да се насесвам въобще дали е необходимо това по отношение на съдилищата просто отправям предложение за умерен и разумен диалог, който да постави на дневен ред въпросите необходими ли са промени в съдебната карта не само в системата на ПРБ. Защото у „нашите“ магистрати и служители е формирано убеждение, че обект на реформа са само те.
Второ, много често водим спорове на тема военно правораздаване, натоварване, униформи и т.н. Дайте да ги водим на тема за възможните решения според съдебната карта, възможните решения са включително 1 военен съд и 1 военна прокуратура в страната, но да излезем от говоренето. Дайте да се опитаме да действаме заедно!“, призова главният прокурор.
Лозан Панов върна темата към инициативата на министър Кирилов. Отново му напомни, че не той и върховните съдии, а Пленумът на ВСС е искал тълкуване за ограничената публичност на окончателните причини, но не е получил никакъв отговор от парламента.
За предупреждението на Кирилов как ще реагира пленарната зала, Панов коментира: „Изключително изненадан съм как един министър може да предполага какво ще направи парламентът, който е независима власт!“
Председателят на ВКС напомни и че докладът му в частта за работата на върховния съд е гласуван от Пленума на ВКС и не може да бъде поправян, редактиран, пренаписван от него. А и не вижда причина да го прави.
Кирилов не се даде: „Направих предложение да не се приема докладът, след като проверих, че той не е гласуван от Пленума на ВКС“.
Тук Панов му цитира закона.
Цветинка Пашкунова от ВСС разказа на министъра, че практиката досега е била кадровиците да изслушват „тримата големи“ и докладите им. Обясни и че в доклада на Панов има извадки и от предложения и констатации на председатели на общи съдилища. Така или иначе ние имаме само правомощие да внесем доклада в НС, а при наличие на възражения сме представяли и целия протол на НС, заключи Пашкунова.
Председателят на ВАС Георги Чолаков повтори: Нямаме правомощия да не приемаме докада. Правомощие на председателя на съответния Върховен съд и на главния прокурор е да изрази становището си, а вече НС може да решава дали да го приеме този доклад или не.
Без дебати и забележки Пленумът на ВСС прие останалите доклади – на Чолаков, Цацаров, на самия ВСС и на Инспектората.
Заглавието е на „Терминал 3“
