В последните дни ставаме свидетели на една абсурдна PR кампания от страна на българския премиер, която много от родните медии раболепно разпространяват без никакво съобразяване с действителността.
След като онзи ден разбрахме, че Борисов е едва ли не медиатор между Меркел и Ердоган и посещението му в Турция е било с благородната идея да спаси Европа от гнева на султана, то днес научаваме за друг негов подвиг.
Голяма част от българските медии предават как в Берлин от началото на седмицата се провеждат разговори с европейските лидери за бежанската криза. Вчера на тях е присъствал българският премиер, който е казал на Меркел “очи в очи”, че България трябва да получи техническа и финансова помощ за охрана на границите и Меркел безропотно се е съгласила.
Това е изводът от срещата. На места историята е допълнена с това как “Борисов и австрийският канцлер Керн сблъскаха позиции при Меркел”, в която се разказва как Кристиан Керн бил яростен критик на политиката на Анкара, но тук българският премиер се намесил и мъдро посочил колко е важно да сме в добри отношения с Ердоган. Австрийският канцлер Керн също така обвинил Меркел в безотговорност… защита от Борисов не пише да е последвала.
На други места новината е подкрепена със странно социологическо проучване, че “половината германци не искат четвърти мандат на Ангела Меркел” – разбира се, това било заради политиката ѝ да приема бежанци. И така неосведоменият читател остава със следното впечатление от вчерашните разговори.
1. В Европа се провеждат срещи за бежанската криза, на която нехаресваната Меркел се опитва да се измъкне от своята неуспешна политика.
2. На срещата другите лидери се занимавали с нападки и обвинения. Някой трябало да успокои страстите? Появил се българският премиер, посредник между Европа и Турция, и продумал. Мъдрите му слова спрели караниците, а междувременно и взел, че издействал малко пари за клетия свой народ.
И така, това сказание за подвизите на премиера остава единствената легитимна информация от срещата на Меркел с четирима министър-председатели от ЕС, като истината за реалната позиция на българския такъв по действителните въпроси на срещата отсъства. Е, Бойко Борисов и той мълчи.
За какво беше срещата? Всъщност срещата е част дипломатическите совалки на Меркел, на които се обсъжда бъдещето на Европейския съюз след Brexit. На 16 септември в Братислава ще се проведе среща на всички 27 държави членки (без Британия), на която ще се реши как да се промени ЕС.
На предварителните преговори, които провежда Ангела Меркел, се обсъждат трите основни направления, по които Европейският съюз се нуждае от промени.
На първо място, това е създаването на европейска отбранителна политика, или т.нар. армия на ЕС. Въпрос, по който българският премиер не се е изказал. Дори лидерите на Вишеградската четворка – сред които и най-яростният противник на федерална Европа – Виктор Орбан – подкрепят идеята. Но, разбира се, държави като Полша и Унгария са и активни застъпници на засиленото участие на НАТО в региона. За разлика от тях Борисов не искаше засилено присъствие на НАТО в Черно море, защото това щяло да доведе до “война с Русия”. Българският премиер пропусна да спомене каква му е позицията за европейска отбранителна политика след срещата с Меркел.
На второ място, да, това е общата охрана на границите на Европа, но тук не става въпрос за това колко пари ще получи България, а дали е възможно да се създаде обща европейска гранична охрана.
И, на трето място, това е завършването на икономическия и монетарен съюз на ЕС. Тук отново следва неудобен въпрос за Борисов – кога България ще бъде приета в еврозоната и ще бъде ли страната ни част от ядрото на Европа, или ще остане гранична и недокрай интегрирана територия?
Всички неудобни въпроси от срещата бяха услужливо пропуснати и на тяхно място се пробутва историята за “необходимия посредник между ЕС и Турция”. Но в какво се изразяваше това посредничество? Единствената информация, която той трябваше да предаде на Меркел, е, че ако до октомври месец не отпаднат визите за турците, то Анкара ще развали сделката си с ЕС и ще спре да регулира мигрантския поток към Европа. Това обаче се знае от седмици. Или по-точно от 15 август, когато турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви същото в интервю за немския вестник Bild.
Очевидно на Анкара и Берлин не им трябва посредник. Но на Борисов му трябваше приключенски разказ, с който да помогне на собствената си кампания – сближаване с Турция и Русия – и да избегне големите въпроси на деня – подкрепя ли идеята за “армия на ЕС” и кога България ще стане част от еврозоната.
