SHARE

От Спас Спасов, Дневник

На 31 януари тази година от Варненския затвор излезе Стоян Стоичков. Това стана 5 години и 24 дни преди изтичането на 17 годишната присъда, която му бе наложена за съучастие в убийството на българския студент Мартин Борилски в Париж през 2000 г. Предсрочното условно освобождаване на Стоичков стана с определение на съда, постановено седмица по-рано. Справка за събитията, предшествали освобождаването, предоставена от Варненския окръжен съд, показва, че делото е заведено по искане на Стоичков на 27 декември м.г. По неизвестни причини съдебното определение, както и мотивите към него, не са публикувани в сайта на Окръжния съд във Варна и до този момент.

На 20 септември тази година от Софийския затвор излезе австралийският гражданин Джок Полфрийман. Това стана 6 години, 6 месеца и 25 дни преди изтичането на 20 годишната присъда, наложена му за убийството на студента Андрей Монов през декември 2007 г. при сбиване на пл. „Св. Неделя“ в центъра на София. След излизането австралиецът беше преместен в Центъра за временно настаняване на чужденци в Бусманци и все още не може да напусне България, защото попадна в правен абсурд от забрани за напускане на страната и заповед за експулсиране. Определението за предсрочното освобождаване на Фрийман е постановено от Софийския апелативен съд. То и мотивите към него са публикувани на сайта на съда.

На пръв поглед двата случая изглеждан напълно идентични. Но докато предсрочното освобождаване на Стоян Стоичков мина напълно незабелязано, излизането от затвора на австралиеца Джок Полфрийман предизвика шок, последван от истеричните реакции на институции, медии, политици и дори на прокуратурата, която поиска връщането му в затвора.

Защо се случи това?

Спомняте ли си Мартин Борилски? През 2000 г. той е бил на 24 години, току-що завършил магистърски клас по търговско право във Франция. Стажува в международна адвокатска кантора, а освен това е асистент в Сорбоната. На 21 юли 2000 г. френската полиция го открива мъртъв в квартирата му на парижката ул. „Льо Курб“. Ръцете му са били завързани с пуловер под мишниците, а по тялото е имало 93 прободни рани и следи от чужда слюнка. Носът и челюстта на Борилски са били счупени, а джобовете на панталона му – извадени, като след претърсване.

За убийството на Борилски бяха обвинени българите Георги Желязков и Стоян Стоичков, а последвалият съдебен процес, продължил цели десет години, се превърна в един от най-позорните и оглушителни провали на българското правосъдие след 1989 г.

За убийството на Мартин Борилски Георги Желязков е осъден на 19 години затвор, а освободеният през януари т. г. Стоян Стоичков – на 17. Това означава, че Желязков ще е излежал половината от своята присъда най-вероятно през втората половина на следващата година. След това надали ще има пречка той също да бъде предсрочно условно освободен. За това вече има достатъчно формални основания. Проверка на „Дневник“ от 2017 г. установи, че към онзи момент той вече е получил възможността да изтърпява присъдата си при лек режим в затворническо общежитие от открит тип, да ползва седмични, месечни и годишни отпуски и почивки, да работи извън района на общежитието, да се среща с близките си в директен контакт и т.н.

За разлика от случая „Борилски“, на който българските медии не обръщаха внимание в продължение на години, убийството на Андрей Монов не беше крито. Според огласените материали по разследването той е намушкан от Джок Полфрийман на 27 декември 2007 г. Монов е бил на 20 години и е следвал право. Футболът и „Левски“ били негова страст. Приблизително час след полунощ пътят му се пресича фатално с този на Джок Полфрийман на пл. „Св. Неделя“ в София. Австралиецът е там с приятели, Монов също. В последвалото улично сбиване с неизяснена причина Джок Полфрийман пробожда смъртоносно Монов в лявата част на гърдите и ранява сериозно приятеля му Антоан Захариев. Направената по-късно експертиза показва, че както жертвата, така и убиецът са употребили алкохол. В кръвта на Монов са открити 2.9 промила алкохол, а в тази на Полфрийман – 0.15. Полфрийман е осъден на 20 години от три съдебни инстанции, като окончателното решение е постановено на 27 юли 2011 г. от Върховния касационен съд.

Двете процедури за условно предсрочно освобождаване следват установения законов ред. Молби за предсрочно освобождаване подават десетки изтърпяващи наказания, ако вече отговарят на условията и съдилищата в страната ги разглеждат, като по над 95% от тях се произнасят с определение.

Защо тогава случаят „Джок Полфрийман“ беше вкаран в политическа употреба и пропаганда?

През 2015 г. австралиецът беше номиниран за наградата „Човек на годината“, присъждана от Българския хелзинкски комитет (БХК). В номинацията, направена от сънародничка на Полфрийман, бе посочена ролята му като председател на „Българско затворническо сдружение за рехабилитация“, чиято цел бе да защитава правата на осъдените с лишаване от свобода в България.

Когато несправедливостта е закон, съпротивата е дълг

Необмислената номинация предизвика сериозни критики към БХК и по-късно беше отменена. Но още тогава правозащитната организация, която и без това е трън в очите на националпопулисти, евронихилисти и кадри на библиотекарския институт, вдигна удобна топка. Сега всички те се върнаха на терена и я отиграха в ченгеджийски стил в битката срещу реформаторите в съдебната система. А заложник в този двубой се оказа Полфрийман.

С активното съдействие на цялата политическа класа, управлявала България през последните 10 години, беше сглобена и тествана медийна машина за тотално манипулиране на обществените нагласи. В казуса с Полфрийман тя беше завъртяна на пълни обороти с атака срещу съдебния състав, постановил определението. В него, както вече е известно, влизат Калин Калпакчиев, настоящ председател на Съюза на съдиите в България, бившият председател – Весислава Иванова, както и съдия Виолета Магдалинчева, за която колегите й дават еднозначна висока оценка.

Съюзът на съдиите в България обаче е сред основните критици на Иван Гешев, номиниран без алтернатива за наследник на главния прокурор Сотир Цацаров. Достатъчно е да бъде цитирано само едно заглавие от в. „Труд“: „Убивай българи – Калпакчиев е насреща!“, за да стане ясно колко нелепа мишена се оказа Джок Полфрийман в тази война. Малшансът му сработи и заради успешно поддържаните (и с медийна подкрепа) критични нива на нетърпимост към чужденците в България. Не че страната ни прави изключение от останалите европейски държави, където ксенофобията е сред любимите оръжия в арсенала на политическите орки. Но тяхно завоевание е и непрекъснато подгряваното усещане за липса на справедливост, подозрителността и недоверието в институциите у нас. Сега то се оказва великолепна среда за разчистване на сметки – лобито зад Иван Гешев в съдебната система срещу критикуващите ги.

Началото на кампанията за предстоящите местни избори допълнително утежнява ситуацията и партиотични и националистически формации също вкараха казуса в предизборните си атаки.

Как ще приключи всичко ли?

След осем години на безпринципност, шикалкавене, „изгубени“ доказателства по делото „Борилски“ и незащитими оправдателни присъди в края на 2008 г. тогавашният френският посланик в България Етиен дьо Понсен си позволи безпрецедентна и директна критика към българския съд. „Наистина съжалявам, но трябва да го подчертая – отново имаме един незадоволителен случай на съдебно решение“, каза той. В същото време Франция обяви, че ще започне паралелен задочен процес срещу Желязков и Стоичков. Тази намеса в никакъв случай не може да бъде определена като решаваща за последвалата развръзка с осъдителните присъди на убийците. Но беше отрезвяваща.

В края на миналата седмица пред журналисти в Ню Йорк външният министър Екатерина Захариева обяви, че е отклонила предложение за среща с външния министър на Австралия Марис Пейн по казуса с Джок Полфрийман. Като причина посочила запълнения си график. След този отказ Пейн е изпратила на Захариева писмо „търсейки съдействието на България за организиране незабавното завръщане [на Полфрийман] в Австралия“. А в интервю за радио Ей Би Си от сряда Марис Пейн заявява: „Определено съм дълбоко разочарована, че той продължава да бъде задържан в България. Загрижена съм, че може да има набор от неюридически съображения, които влияят на този случай, и искам да съм сигурна, че законът ще бъде приложен безпристрастно.“

Ето така за втори път след случая „Борилски“ държавата сама влиза и в международен скандал заради очевидния опит да погази законодателството си. За България ще е унизително, ако законно постановеното определение на Софийския апелативен съд бъде изпълнено едва след дипломатическа намеса.

Джок Полфрийман изтегли „късата клечка“, защото предсрочното му освобождаване съвпадна с финалните и явно безогледни усилия за налагането на Иван Гешев за нов главен прокурор. В тях и правните норми нямат значение.

Вижте още в Дневник

SHARE