Досега не бях изказал мнение по евроофертата на Макрон, защото исках внимателно да я прочета.
Мисля, че тя заслужава задълбочен анализ, който не е за Фейсбук.
Макрон е не само един от най-осведомените хора в Европа. Той идва от професия, която му позволява да вникне доста по-задълбочено в сложни феномени и да вижда доста по-надалеч от неговите колеги и съвременници.
Прибързаните критики с основание имат белега на повърхностност. Те дойдоха най-вече от десни консервативни кръгове по посока на това, че предлагал една по-колективистична, по-централизирана и по-бюрократична Европа.
Най-напред трябва да признаем, че дясното, каквото го знаем от ХХ век, е един анахронизъм. Най-големите защитници на пазара и свободата живеят или във времената на Австрийската школа от края на XIX и началото на XX век, на която трябва да благодарим, че изнесе битката срещу марксистко-левичарските тежнения, които в един момент създадоха тоталитарни държави в края на първата вълна на глобализацията. Или пък се облягат на Чикагската школа и Милтън Фридман, които през 70-те години воюваха с голямата (американска) държава в края на втората вълна на глобализацията. И останаха на въоръжение не само до края на третата, когато звучаха все по-абсурдно на фона на корпорации, по-големи от „голямата“ държава, но и единствените слогани в речника на редица „десни“ активисти.
Проблемът е, че вече сме в четвъртата вълна на глобализация и ни е нужен нов прочит и нова дефиниция за „дясно“. За мен това е разбирането, че ни трябва не по-малка, а по-отговорна държава; че е нужен съюз не между държавата и бизнеса, а между държавата и гражданското общество и малкият и среден предприемачески бизнес; че симбиозата между корпорации и държава е най-големият враг на либералната демокрация и свободния пазар.
Европейският съюз се намира на важен кръстопът не заради брюкселската администрация, а заради тесните интереси на националните елити. Затова е дълг на гражданите да се съюзяват по нов начин, който да бъде представен от наднационални, но изборни и подлежащи на отчетност и контрол структури. Защо? Защото само те могат да дадат адекватен отговор на Китай и неговите държавни корпорации, както и на САЩ и неговите частни мегакорпорации.
Ако искаме да защитим хората с идеи, предприемачите, свободата и европейските ценности – това е пътят. Иначе ставаме болтчета или кукли – както ви харесва – на световните акули.
Да, има смущаващи моменти в офертата на Макрон като минималния доход и еднаквото заплащане. Трудно ще се преглътне това от сегашното поколение до един конкретен момент – докато продължава да е важно къде, в коя страна работиш и в каква социална система се осигуряваш. Само че четвъртата вълна на глобализацията е именно за това – да ги направи нерелевантни. Ако не ми вярвате, сравнете вашето ниво и нивото на децата ви на европеизация.
Това вижда Макрон.
Коментарът е пубикуван във Фейсбук. Заглавието е на редакцията.
