SHARE

Автор на този текст е доц. д-р Мира Майер – преподавател в Нов български университет, доцент по политология („Политика и сигурност в Близкия изток“) и доктор по философия. Автор е на няколко книги, сред които: „Цивилизации и религии“, „Ислямските движения в Близкия изток“ и „Политическа география на Близкия изток“. Един от първите коментари след изборите в Америка беше, че отиващият си президент оставя безпрецедентна криза в Близкия изток. На този фон е изключително важно какво ще направи идващият.

Петролът винаги е фактор с влияние в световната геополитика, макар и невинаги явен, както е в случая с преговорите за бъдещето на Сирия. Днес никой не споменава за важността на териториите, в които са залежите, но нито една преговаряща страна с дългосрочна визия не може да си позволи да изпусне от вниманието си наличието на нефт под земята. Достатъчно е да си припомним офанзивата на “Ислямска държава” преди месец по време на кръвопролитната битка за Източно Алепо,  за обратното превзимане на Палмира. Не само древен град, символ на страната, но и територия с голямо газово находище.

1119904818
Палмира

Притежаването на петролни и газови полета води до енергийна независимост, което се определя като безспорен фактор за сигурност на всяка държава или автономна област. Продажбата на подземните ресурси пък осигурява значителен приход. А тя в този регион е сигурна, защото в Сирия са единствените находища в региона освен Ирак.

Къде се разполагат подземните ресурси в Сирия? Колко са големи и кой ги експлоатира сега? Защо източните територии са също необходими на Башар Асад, ако иска да управлява Сирия по стария начин и да има независима икономика?

Петролните и газови ресурси на Сирия са достатъчни, за да бъде страната енергийно независима, т.е. те се използват основно за задоволяването на собствените нужди на страната според статистика от 2010 г., т.е. преди за започнат размириците, които прерастват в гражданска война. Освен това пак по същото време малко повече от 25% от приходите на страната се формират от продажбата на суров петрол, пак според официалната статистика от същата година. Най-големите залежи на суров петрол са в източните и в северните територии, които днес се владеят съответно от “Ислямска държава” и от кюрдите, които управляват самостоятелно, но без да воюват с Башар Асад и с явни амбиции за автономия.

Syria-Energy-HiResЗа петролната индустрия освен наличието на подземни ресурси не по-малко важно е и построяването на рафинерии. Управлението на баасисткия режим в  Сирия построява голяма рафинерия в западната половина на страната – в Барияс, място с предимно алауитско население. Продуктите от преработката на петрола са близо до потребителите в по-гъсто населените западни територии и се осигуряват работни места с добри заплати в големите инсталации за дестилация на суровия петрол. На запад обаче няма находища. Казано по друг начин – източните територии са жизнено необходими на управлението Башар Асад, т.е. неговите непрекъснатите позовавания на конституцията и неделимата цялост на Сирия без никакви автономии и федеративни структури не са случайни. Просто в приоритетния му ред първо е провинцията Идлиб с бунтовниците. Но няма съмнение, че после идва ред на поречието на река Ефрат и Палмира, както и кюрдските територии. Правителството на Башар Асад се ползва с подкрепата на Иран и Русия и засега не се нуждае от петролните ресурси в източните територии на страната. Днес повечето петролни полета (около 70% от всички ресурси на суров петрол), които се разполагат в областта Дейр аз Зор, са под контрола на „Ислямска държава“, както и бисерът на газовите находища, който се намира до Палмира.

Петролът от полетата в провинция Дейр аз Зор се извлича и продава на дребно и приходите от него са сред основните източници на доходи за халифата. Между 34000 и 40 000 барела се продават средно на ден. Печалбите се оценяват минимално на около 1 млн. долара дневно дори след намаляването на продукцията с около 30%, както експертите оценяват последствията от бомбардировките.

Преди около година във в. „Файненшъл таймс“ подробно описаха как е организирана петролната индустрия при управлението на „Ислямска държава“. Накратко – помпите извличат от кладенците подземния суров петрол, който джихадистите продават на местни сирийци или иракчани, собственици на малки ръчно направени инсталации. Получените продукти не са качествени. Фракциите най-често са бензин и мазут, който използват изключително много. Цените на барел петрол варират между 10 и 45 долара  според полето, от което се извлича. Според вестника средата печалба за търговците е около 10 долара на барел. Очевидци разказват за опашки дълги по 6 километра, на които се редят купувачите на суров петрол. Някои от тях се прибират по домовете си, докато чакат,  защото компютрите на “Ислямска държава” записват определят ден и час, когато да дойдат да си напълнят цистерните. Други източници на нефт в региона няма. Купуват го дори бунтовници от други групировки, които принципно воюват с оръжие срещу джихадистите. Рисковете и загубите при бомбардировки от коалицията или от руски военни самолети остават за сметка на купувачите. Дали част от петрола заминава за други страни остава непотвърдена информация.

TO GO WITH AFP STORY BY JOSE MIGUEL CALATAYUD A picture taken on April 15, 2013 shows a Syrian man in the Al Raqqa countryside, who until three months ago was a farmer, pouring crude oil brought from Deir Ezzor province into a pit where it will be distilled as part of the refining process to produce fuel. Final products such as benzine and diesel are then sold to locals. Deir Ezzor contains the largest energy reserves in Syria, which produced some 420,000 of barrels of oil a day before the United States and the European Union banned the import of Syrian petroleum in 2011. AFP PHOTO/ALICE MARTINS (Photo credit should read ALICE Martins/AFP/Getty Images)
Снимка ALICE Martins/AFP/Getty Images)

След обсадата на Мосул продажбите на петрол от находищата в Дайр аз Зор се приемат от експертите за основния източник на приходи за “Ислямска държава”. Към тях се прибавят и приходите от газовото находище край Палмира. Това отново потвърждава, че макар и в тежко състояние на територията на Ирак, “Ислямска държава” силно се интересува от приходите си и има стратегическа и икономическа визия за собствеността на находищата. 

Териториите на петролните полета в Североизточна Сирия се владеят от сирийските кюрди. Суровият петрол се извлича и дестилацията на фракциите се извършва също в ръчни инсталации. Кюрдите ги използват за техния бит и гориво за военните им машини. Те не могат все още да продават петрола, както прави Иракски Кюрдистан, защото не могат да използват единствения петролопровод, който излиза в турското средиземноморско пристанище Джейхан. Турция, както е известно, определя сирийските кюрди като терористи и основен враг на своята сигурност поради тесните им връзки с организацията ПКК на Йоджалан.

Сирийските кюрди се надяват, че при обявяване на автономия могат да разчитат на приходи от петрол, както става с Иракски Кюрдистан, където например приходите от експлоатацията на огромното поле около Киркук се разделят по-равно между властите в Багдад и кюрдското регионално правителство. Полето е на територия, завладяна от пешмерга, но инсталациите са на иракската държава и тръбите преминават през общи територии.

Колкото и да са засилени бомбардировките над териториите на „Ислямска държава“, производството на петрол продължава, макар че експертите отчитат намаляване на продукцията с около 30%, както по-горе бе споменато.

h_51115673-2Какво ще стане в бъдеще? Няма съмнение, че Башар Асад би искал да си върне владението на източните територии на Сирия. Те са предимно пустинни, населени със сунитско и определено по-бедно население, но намиращите се там залежи на суров петрол ги правят желани от икономическа гледна точка. За възстановяването на предишната сирийска икономика, при която страната беше сравнително независима от външни фактори и други държави, безспорно са необходими енергийните ресурси на източните територии. Вероятно при преговорите сирийската държава ще продължи да настоява за неделимата цялост на страната.

За световната общност приоритетът е заличаването на “Ислямска държава” и доколкото тези области са част от нейни територии в момента и енергийните полета дават приходи за халифата, то е по-важно те да бъдат превзети възможно най-бързо.