Ако човек прекара прекалено много време в гледане на новинарски емисии, може да си помисли буквално, че боговете са полудели. Важните за обществото теми са заменени от злободневни дребнотемия до такава степен, че натискането на копчето “Изкл.” е неизбежно. Ако обаче все пак дочакате международните новини, ще си дадете сметка, че не само у нас популизмът е на власт, та дори най-влиятелните държави в света – САЩ и Русия – се управляват от “алтернативни” политици.
И то не в смисъла на държавници, които дават по-добра алтернатива на гражданите на своите страни, а на такива, които упражняват властта си с “алтернативни факти”. Да, с лъжи. На такива, които взимат фалшиви новини, “препират” ги през собствените си профили в социалните мрежи и след това техните последователи ги разпространяват сред своите приятели, докато не ги превърнат в общоприети схващания. В учебниците това се нарича “пропаганда”, днес говорителите на президентите го наричат “алтернативни факти”. Затова и не е чудно, че в YouTube ще намерите редица клипчета, в които американски журналисти оборват едно след друго твърдения на Тръмп, които просто не отговарят на истината, а съветниците му го оправдават с реплики като “Той не искаше да каже това” и “Това са негови вярвания”.
Да си припомним – мненията са свободни, но фактите са свещени. Това е свещеното правило на качествената журналистика далеч преди да навлезем в ерата на “постистината”, дори преди Оруел да създаде езика на лъжата – новговор – в своя “1984”. Когато обаче световен лидер нарича една от най-големите и утвърдени световни медии “фалшиви новини”, а самият той размахва като доказателства принтирани материали от откровено манипулативен сайт, нещата не вървят в правилната посока.
Имаме си го и тук – известните със силно манипулативните си текстове медии от империята Кръстева-Пеевски стартираха преди по-малко от месец кампания срещу… “Фабриката за фалшиви новини”. Обръщам внимание само, че първите не са подписали Етичния кодекс на българските медии, а освен това винаги са имали странно разбиране за това що е факт. Това обаче не пречи новините им да се валидират през сутрешните блокове на водещите телевизии, а прокуратурата да се “самосезира” по материали именно в тях, докато подминава редица сигнали срещу “удобни” хора.
Връщам се обаче на “алтернативните” политици! Доналд Тръмп например е най-агресивен и нападателен в Twitter, където няма как да получи отговор, тъй като това е, общо взето, еднопосочен канал. Още повече, той го прави в средата на нощта – именно върху това бе базирал скеча си по време на Марша на жените в края на януари Робърт де Ниро. Когато няма кой да спори с теб, когато си единствената алтернатива, излизаш победител, дори доводите ти да са “алтернативни факти”. Виждали сме и Путин да го прави – в продължителния телевизионен формат “Пряка линия”, в рамките на който от получени десетки хиляди въпроси той отговаря на максимум 100. И, разбира се, Русия процъфтява и в момента, макар международните доклади да сочат обратното. Ясно е, те са “фалшиви новини”.
Може ли обаче светът да бъде управляван от „алтернативни“ политици? Колко време ще продължи това? Може би хората си дават сметка за опасността, иначе нямаше да си купуват Оруел и да направят “1984” бестселър на Amazon с над 10 000% ръст в продажбите. А четенето (би трябвало да) води до взимане на информирани решения.
Аз лично вярвам, че разумът накрая ще възтържествува пред повърхностната популистична вълна. И то може би много по-скоро, отколкото очакваме…
*Снимка: REUTERS/Kevin Lamarque
