Зак Дорфман е старши сътрудник в съвета за етика и международни отношения на Carnegie Council, Carnegie Council for Ethics in International Affairs. За POLITICO той разказва историята на Силицевата долина в Сан Франциско, която привлича шпионите като магнит, както и какво означава това в борбата за световно надмощие.
През есента на 1989 г., по време на последните изтощитени месеци на Студената война, Берлинската стена пада – пада и Сан Франсиско. Мощното земетресение Лома Приета, което е най-унищожителното земетресение в региона за последните над 80 години, срутва цели жилищни сгради. Магистралните надлези се сриват, поглъщайки автомобили като подвижни пясъци. 63-ма души загиват, а ранените са хиляди. Местните съветски шпиони, както множество други жители на района на Санфранциския залив, кандидатстват за своя дял от близо 3.5 милиарда щатски долара обезщетения, отпуснати от президента Джордж Буш-старши.
Контраразузнаването на ФБР вижда възможност, спомня си Рик Смит, който работи в съветския екип в офиса в Сан Франсиско от 1972 до 1992 г. Когато откриват, че съветски шпионин, действащ под дипломатическо прикритие, е подал молба, Смит и няколко други служители на Бюрото се представят за федерални бюрократи, които изплащат обезщетенията, за да се срещнат с шпионина. Целта е да го компрометират посредством множество плащания, а после да го предадат. „Може да ти предложим пълно обезщетение“, казва Смит на мъжа. „Нека се срещнем отново.“ Той се съгласява.
Но следващия път заподозреният съветски шпионин не е сам. Екипите за следене на ФБР докладват, че той е в компанията на руски дипломат, познат на ФБР като главата на съветското контраразузнаване в Сан Франсиско. Смит разбира, че операцията е приключила – присъствието на шеф на съветското разузнаване означава, че мишената на ФБР е предала за срещата на началниците. Но те трябва да проведат срещата въпреки всичко. Двамата съветски разузнавачи влизат в офиса. Агентите под прикритие на ФБР, които са наясно, че цялата работа се е превърнала във фарс, поздравяват шефа на съветското контраразузнаване.
„Какво“, отвръща той. „Не очаквахте, че ще дойда?“
Често си представяме шпионската дейност в САЩ като феномен на Източния бряг: сенчести чуждестранни шпиони работят от посолствата си във Вашингтон или на мисии в ООН в Ню Йорк; прехвърляне на пратки в гористите предградия на Вирджиния и тайни срещи на пейки в сивите манхатънски утрини.
Но чуждестранните шпиони се появяват неканени в Сан Франсиско и Силициевата долина от доста време насам. Според бивши разузнавачи на САЩ днес това е факт повече от всякога. Всъщност те предупреждават, че има епидемия от шпионаж на Западния бряг, в частност поради нарастващата руска и китайска агресия, както и местната концентрация на водещи на световно ниво научни и технологични фирми. Това, което е още по-притеснително е, че много от мишените са неподготвени за справяне с нарастващата заплаха.
За разлика от Източния бряг шпионските операции тук не са толкова фокусирани над лова на дипломатически тайни, политическа информация или военни планове. Отворената, експериментална, космополитна дейност, както и в частност бизнес културата на Силициевата долина, мотивират нова, „по-мека“ и „нетрадиционна“ шпионска дейност, казват бивши разузнавачи. Тези усилия поставят на прицел основно пазарни тайни и технологиите. „Това е изключетелно деликатна форма на събиране на информация, която е по-свързана и ориентирана към бизнеса“, разказва ми един агент. Но този икономически шпионаж също е вездесъщ. Шпионите са „част от ежедневието“ тук, казва ми източникът. Друг бивш разузнавач ми разказва, че в един момент наскоро около 20% от всички активни случаи за интелектуална собственост, свързани с контраразузнаването, идват от Залива. (ФБР отказа коментар за тази статия.)
Политическият шпионаж се случва и тук. Китай например със сигурност се опитва да открадне технологични тайни от САЩ, отбелязват бивши служители на разузнаването, но също така е сериозно посветена на традиционното събиране на политическа информация, влияние и операции по манипулиране на възприятето в Калифорния. Бивш разузнавач ми каза, че китайското разузнаване веднъж е наело служител в калифорнийския офис на сенатора на САЩ Даян Файнстийн, като източникът е предавал в Китай информация за местни политики. (Говорител на Файнстийн каза, че кабинетът не коментира въпроси свързани с персонала или разследвания, но отбеляза, че нито един служител в офиса на Файнстийн в Калифорния не е преминал през проверка за сигурност.) По време на Форума по сигурността в Аспен миналата седмица директорът на ФБР Крис Рей призна за заплахата, която представлява китайският шпионаж, с думите: „От гледна точка на контраразузнаването Китай представлява най-всеобхватното, най-всепроникващото и най-заплашителното предизвикателство, пред което сме изправени като държава.“
Това, което усложнява нещата още повече според множество бивши американски разузнавачи, е, че множество външни разузнавачи в района на Санфрансикция залив не са шпиони в традиционния смисъл на думата. Те не получават инструкции от посолствата или консулствата, като може би са свързани с държавни институции за бизнес и проучвания вместо с разузнавателни агенции. Китайските власти в частност често придумват или директно заплашват китайски граждани (или граждани на САЩ със семейство в Китай), които работят или учат в областта, да им предоставят ценна технологична информация.
„Попадаш в ситуации, където имаш много добри, много интелигентни и съвестни хора, които са подложени на натиск от правителствата си“, казва водещ служител по сигурността в голяма компания за съхраняване на данни, която има сключени договори за чувствителна информация с правителството. Базираните в САЩ китайски служители в тази компания са попадали в ситуации, в които китайски правителствени лица се опитват да ги подложат на натиск чрез семейства в Китай. Това води до настоящата практика на компанията да изисква определени служители, работещи в определени проекти да бъдат граждани на САЩ.
И все пак не е ясно дали Заливът, който е ноторен с либерализма си, а днес и с отявления си капитализъм, е готов да се справи с тази ескалация и тези нови тактики. Технологичните фирми, особено стартъпите, нямат стимул да съобщават за възможен шпионаж на правителството на САЩ; а бизнесите и университетите често са невежи за заплахите на шпионажа или толкова въвлечени в местни политически проблеми, че е вероятно да се страхуват от обвинения в предразсъдъци, ако се опитат да наложат по-строги мерки за сигурност и проверки.
И докато Силициевата долина продължава да превзема света, местните шпионски войни ще стават все по- нажежени, а последствията ще резонират далеч отвъд Северна Калифорния. Този материал е базиран на дълги разговори с множество бивши разузнавачи с информация от първа ръка или от опит в областта на контраразузнавателната дейност на САЩ в региона на Санфранциския залив. Всички те пожелаха анонимност, за да могат да разискват чувствителна информация подробно. Няколко други лица, от които всички са работили в областта на контраразузнаването в региона от началото на 70-те до средата на първото десетилетие от новото хилядолетие, се съгласиха да бъдат интервюирани.
Както каза един бивш разузнавач: „Сан Франсиско е пионер, тук първо забелязваме промените в чуждото контраразузнаване. Тенденциите се формират тук.“ Ако искаме да разберем свят, в който Русия и Китай загрубяват в шпионските игри срещу САЩ, то трябва да следим какво се случва в Сан Франциско.
Руското разузнаване открай време има интензивен интерес към Сан Франсиско, който може да се проследи до началото на Студената война. По това време руснаците събират информация основно за местни военни структури, казват бивши разузнавачи, включително за Президио, стратегически разположената бивша военна база, която се намира на ветровития край на полуостров Сан Франциско и гледа над моста Голдън Гейт.
Оттогава руските операции са станали по-смели, с едно важно изключение: периодът непосредствено след Студената война. „Единственият момент, в който имаше колективна въздишка на облекчение по отношение на Русия, в смисъл като че нещата се бяха променили, беше при Горбачов“, казва ЛаРей Ки, който работи в областта на руското и китайско контраразузнаване в Залива от 1985 г. до 2002 г. „Дори бяхме сложили голяма табела „Излизаме от бизнеса“ в офиса на екипа в Пало Алто.“
Но този оптимизъм бързо се стопява, когато Путин е избран през 2000-та, казва Ки, който се пенсионира през 2006 г. „Оттогава насам Русия стабилно ескалира.“
С превръщането на Залива в гнездо на технологиите, Русия адаптира усилията си, като руските шпиони все повече се фокусират над придобиване на информация за ценна, чувствителна или потенциално приложима в цивилно и военно отношение технология, която може да се развива или да се финансира от компании или от фирми с рисков капитал, базирани в региона. Шпионската дейност на Русия традиционно е организирана около консулството в Сан Франсиско, което бе затворено от администрацията Тръмп в началото на септември 2017 г.
Но дори след затварянето на консулството има алтернативни центрове за руското разузнаване в Силициевата долина. Един възможен механизъм според трима бивши рарузнавачи е Rusnano USA, единственият филиал на Rusnano, руска правителствена фирма с рисков капитал с фокус над нанотехнологиите. Rusnano USA, основана през 2011 г., се намира в Менло парк, близо до университета Станфорд. „Някои от [потенциално разузнавателните] дейности, в които Rusnano USA е замесена, са свързани не само с придобиването на технология, но и с вкарването на хора в групи за рисков капитал, развитие на връзките им в Силициевата долина и предоставянето на възможност да пуснат пипалата си навсякъде“, разказва един бивш разузнавач. „Rusnano USA е механизъм, който позволява това.“
Интересите на Rusnano, продължава той, се разрастват от технология с едновременно цивилно и потенциално военно приложение. Разузнавачи на САЩ са загрижени за контактите между служители на Rusnano USA и вероятни разузнавачи, базирани в консулството в Сан Франциско и на други места, разказва той. „Руснаците третират Rusnano USA като платформа за разузнаване, от която те управляват операциите си“, казва друг разузнавач от службите на САЩ.
(Rusnano USA и руското посолство във Вашингтон не отговарят на запитванията за коментар.)
Русия прилага и по-стари, изпитани методи на местно ниво. Разузнавачите подозират, че руски шпиони използват местни руски и източноевропейски проститутки в класическа руска маневра за събиране на информация от и за изпълнителни директори на предприятия в областта на технологиите и рисковия капитал от Залива. Секс работничките се целят в директорите в скъпи барове и нощни клубове, като Rosewood Sand Hill, ултра луксозен хотел, който се намира в близост до една от множеството топ финансови фирми в Силициевата долина и който е известен с шумните си, предназначени за свалки купони в четвъртък; Redwood Room – елегантен бар, разположен в хотела Clift Hotel в Сан Франсиско, както и други места. Тези жени са индентифицирани като потенциални информатори на руските разузнавачи, казва бивш служител на американското разузнаване. „Ако бях руски разузнавач и знаех, че тези скъпи момичета приемат изпълнителните директори на големите компании в спалните си, аз също бих им плащал за информацията“, казва той. „Това е идеята на концентричните кръгове: няма нужда да бъдеш част от близкия кръг, а просто да имаш достъп до някого, който е в този кръг.“
Руската намеса в президентските избори през 2016 г. даде на режима на Путин значителна роля в националния дебат за шпионажа. Но ако говорите с бивши разузнавачи, много от тях ще ви кажат, че Китай е точно толкова голяма, ако не и по-голяма заплаха в дългосрочен план. „Китайците просто имат огромни ресурси“, казва Кейтлин Пъкет, която е работила в контраразузнаването в Залива от 1979 до 2007 г. „Те имат цялото време на света и цялото търпение на света. А се нуждаеш от тези неща повече от всичко.“ (Китайското посолство във Вашингтон не пожела да коментира.)
Поради икономическата и политическата значимост на Калифорния, както и поради голямата, добре установена и влиятелна диаспора и китайско-американска общност, Народната република инвестира огромен ресурс в разузнавателната си дейност тук, казват множество бивши разузнавачи. Действително двама ми казаха, че Калифорния е единствения щат на САЩ, за който Министерството на държавната сигурност – основната служба за външно разузнаване на Китай – има обособена част, която се фокусира над политическия шпионаж и операции за упражняване на влияние. (Китай има подобен отдел и за Вашингтон.)
И ако Калифорния заема високо място сред китайските интереси, Сан Франсиско е „нирваната“ на Министерството на държавната сигурност, казва бивш разузнавач, поради потенциала да се прицелва в лидери на общности и местни политици, които по-късно може да станат кметове, губернатори или членове на конгреса. Китайските методи стават все по-изтънчени.
Понякога тези усилия за намиране на наемници са успешни. Според четирима бивши разузнавачи през 2000 г. служител в офиса на сенатор Даян Файнстийн в Сан Франсиско предава информация на китайското Министерство на държавната сигурност. Въпреки че този човек, който е връзка на местната китайска общност, е уволнен, срещу него никога не са повтигнати обвинения. (Един от бившите разузнавачи си обяснява това с факта, че служителят осигурява политическа информация, а не поверителна информация, което затруднява преследването.) Заподозреният информатор е „управляван“ от държавни лица от консулството на Китай в Сан Франциско, казва друг бивш служител на американското разузнаване. Шефът на шпионина вероятно „е бил награден у дома в Китай“ за работата си, отбелязва сухо бившия американски служител.
Или фалшивият случай на Роза Пак. Пак, която умира през септември 2016 г., е в продължение на десетилетия една от най-влиятелните политически фигури в Сан Франциско. Въпреки че никога не е била избирана на длъжност, тя е известна като фактор за кариерите на кметове, градски управници, както и за прокарването на договори за нейните съюзници и подкрепящите я в Чайнатаун.
Според четирима бивши разузнавачи съществува всеобщо притеснение, че Пак е сътрудник на китайското разузнаване и упражнява влияние над политиката на Сан Франциско по начин, който да донесе дивиденти за китайското правителство. Друго притеснение, разказват разузнавачите, е ролята на Пак в организирането на множество веселби за Китай, понякога водени лично от Пак и множество пъти посещавани от влиятелни политици в Залива, включително бившия кмет на Сан Франциско Ед Лий, който умира по време на мандата си през 2017 г. Политическите банкети се използват от китайското разузнаване за шпионаж („всяка една хотелска стая е подслушвана“, казва ми бивш разузнавач) и събиране на информация, както и за набелязване и оценка на потенциални наемници, казват бивши разузнавачи. (Не съществуват индикации, че самата Пак е участвала или е знаела за специфични акции за събиране на информация.) От време на време в местния политически дебат се появяват притеснения относно връзките на Пак с китайската комунистическа партия, но идентифицирането на Пак като вероятен агент за влияние на Пекин от страна на разузнавателната общност се публикува за пръв път в този материал.
От време на време китайските разузнавателни дейности в Сан Франциско излизат на бял свят. Вземете за пример тази история, а тя е невероятна, която също ви разказвам за пръв път в този материал – за бягането с Олимпийския огън през 2008 г. Сан Франциско е единствения град в САЩ, който ще приеме олимпийския огън на път за Пекин. Китайските официални лица са много загрижени относно смущаване на церемонията от протестиращи, както и за имиджа на Китай, който страната се опитва да наложи преди игрите.
Така че те решават да не оставят нищо на късмета. Според трима бивши американски разузнавачи, служители на китайското Министерство на държавната сигурност и Министерството на обществената сигурност пристигат в Сан Франциско от Китай специално за случая, присъединявайки се към вероятните служители, базирани в Залива. (По това време дипломатът, отговорен за външните работи на Китай в консулството в Сан Франциско е подозиран за агент на Министерството на държавната сигурност, казват двама от бившите американски разузнавачи.) Държавниците на САЩ наблюдават китайските разузнавачи, докато последните заснемат тибетски монаси по време на марша им по моста Голдън Гейт, докато идентифицирани китайски шпиони следят протеста в подкрепа на Тибет в центъра на града, в който участват Дезмънд Туту и Ричард Гиър. Китайските шпиони записват и участниците в митинга Фалун Гонг на Юниън Скуеър, снимат и видеа на протестиращите по време на идването на олимпийския огън.
Безочливо, казват бившите разузнавачи на САЩ, китайските власти докарват с автобуси около 6 до 8 хиляди китайски студенти с виза тип J-1 [визата, която ползват студентите, които работят през лятото в САЩ, т.нар. в България „бригади“ – бел. прев.], заплашвайки ги с лишаване от правителствени субсидии. Тези студенти, събрани от цяла Калифорния, трябва да внесат безредие в протестите Халун Гонг, тибетските демонстрации, уйгурите и про-демократичните демонстрации. (Правителството дори осигурява на студентите обяд.) „Не съм сигурен дали щяха да направят всички тези номера в друг град, но Сан Франциско е специален“ за Китай, казва един бивш агент на разузнаването на САЩ.
Агенти на контраразузнаването се сдобиват с предварителни данни за някои аспекти на тази операция и наблюдават китайските агенти, които често носят слушалки, свързани с радио, през които управляват маршрута на „контрапротестиращите“, насочвайки маси от проправителствени студенти към сплашване, разкъсване или надвиване на протестиращи срещу Пекин по пътя на огъня. Китайските разузнавачи комуникират помежду си с фрази като „Имаме трима тибетски монаси, които ще четат на кей 39 – трябва ми да преместиш блок А и блок Б на това място, така че да ги заглушим“, спомня си друг бивш разузнавач. „И така местеха групите по трасето, за да предодвратят протести по Ембаркадерото“.
„Ядосахме се“, продължава разкаса си същия агент, защото китайците „се намесваха в свободното изразяване на мнение“ по време на предаването на огъня – в същността си операцията е усилие на враждебен външен разузнавателен агент да потисне със сила Първата поправка в знаков американски град.
Несъгласие между ФБР и Държавния департамент, които настояват за сдържан подход, не позволява на разузнавателните служби на САЩ директно да се намесят в китайската дейност по време на предаването на огъня, разказва агентът. (Държавния департамент отказва коментар относно въпроси по разузнаването.) Същият източник отбелязва, че разузнаването на САЩ предава информация за огъня на австралийските служби, тъй като огънят трябва да премине през Канбера, след което австралийците отказват визи на някои от китайските разузнавачи, отговорни за стълкновението в Сан Франциско.
Открай време китайското разузнаване се фокусира над следене и опити за контрол над китайските граждани, които учат в чужбина. Един добре установен механизъм на тази стратегия е използването на Асоциацията на китайските студенти и преподаватели в университетите. Свързаността между отделните университетски клонове на Асоциацията и местните китайски дипломатически мисии варира. Някои групи остават глухи за посредничеството или влиянието на китайски правителствени лица, но много от тях смятат, че се намират под директното „ръководство“ на местното консулство или посолство, тъй като получават субсидии от тези институции. „Служителите на разузнаването в дипломатическите институции са основния контакт на студентите в асоциацията“, казва бивш разузнавач.
Но някои от връзките между студентските групи и китайските държавници са тайни, дори принудителни. Един от случаите в средата на миналото десетилетие в Средния запад е на студент, свързан с асоциацията, който дава сигнал за връзките на друг китайски студент с ФБР на агент на Министерството на държавната сигурност, който работи под дипломатическо прикритие в Чикаго, разказва бивш разузнавач на САЩ. Студентът бързо е изкаран от страната. А преди близо десетилетие в региона на Залива служители на контраразузнаването вярват, че докторант, свързан с Асоциацията на китайски студенти и преподаватели в Бъркли работи с Министерството на държавната сигурност и донася за дейностите на други китайски студенти в кампуса, разказва ми друг бивш разузнавач.
Когато говорим в частност за икономически шпионаж, китайското разузнаване ползва по-децентрализирана стратегия от Русия, твърдят бивши разузнавачи. Китай разчита на много по-голям брой население, за да постигне целите си, използвайки бизнесмени опортюнисти, ревностни националисти, студенти, пътешественици и други. Един бивш разузнавач асоциира подхода на Китай със заграбването на земи в Оклахома през 1889 г. – опит да се присвои максимално количество патентована технология или IP възможно най-бързо, през възможно най-много канали.
Китайското разузнаване полага и изключително преднамерени усилия да наеме вътрешни лица с позиции в организациите, към чиито технологии имат интерес, казва същият бивш разузнавач. „Те са изключително добри в мекия подход към наемане на хора, в това да се възползват от слабите им места“, включително чрез заплахи, „като те са много търпеливи в сглобяването на различни части в механизъм. Виждали сме ги системно да пестят пари и време, които САЩ изразходва за проучване и развитие“.
Арестът от юли 2018 на базирания в Силицевата долина служител на Apple се вписва в този модел. Той е откраднал фирмена информация за програмата за автономни автомобили на Apple, за да се възползва от нея новият му работодател, китайски конкурент. (Служителят е осъден за кражба на търговски тайни и не е обвинен в никакви престъпления, свързани с шпионаж. Той продължава да твърди, че е невинен.)
Случаят на Уолтър Лю, местен от Залива, който е обявен за виновен през 2014 г. за това че е продал изключително ценна формула за пигментация, собственост на DuPont, на държавен китайски конгломерат, е още по-ясен пример.
Лю е обвинен за виновен в нарушаване на Акта за икономически шпионаж, знаков федерален закон от 1996 г. който утежнява присъдите за търговски кражби в полза на чужди правителства. Сан Франциско има значителна роля в случаите, в които се прилага този закон. Всъщност първото обвинение по него е именно в Сан Франциско през 2006 г., както и първата присъда през 2008 г., както и първата присъда на жури – на самия Лю – през 2014 г. И трите случая са свързани с Китай.
Китайците изпълняват тази стратегия „брилянтно“ от години, казва Пъкет. „Те влагат всичките си усилия в шпионаж и получават всичко безплатно.“
Китайските операции по кибершпионаж се прицелват и в някои от технологичните гиганти, базирани в Силициевата долина. По време на няколко атаки, разказват двама бивши контраразузнавачи, китайското разузнаване незабавно търси файловете на правните съветници на американските компании или каквато и да било правна документация, за да получи достъп до заповеди по Акта за чуждо разузнаватлно следене или писма от Националната сигурност, които са били изпращани до тези институции. С други думи, основният китайски интерес е да научат до каква степен разузнаването на САЩ има информация за разузнаването на Китай, за да могат съответно да напаснат стратегията си. „Ако действително атаката идва от китайското разузнаване“, казва този бивш служител, „то те могат да променят подхода си“. Тази стратегия започва да се наблюдава по време на хакерска атака над Гугъл, за която двама бивши агенти казват, че се е състояла преди около десетина години.
Докато Китай и Русия искат лъвския дял от контраразузнавателни ресурси в Залива, няколко приятелски настроени разузнавателни служби също са активни в Силициевата долина, разказва ми бивш служител на разузнаването. Южна Корея, разказва друг, е станала „изключителна“ в сферата на икономическия шпионаж, особено що се отнася до кибершпионажа. САЩ е трябвало да отправи „сериозни предупреждения“ към Южна Корея, за да спре „хакерската дейност“ в САЩ, продължва той. (Посолството на Южна Корея във Вашингтон, окръг Колумбия, не отговори на молбите за коментар.)
Израел също е активна в Залива, но там нещата са сложни. Според друг бивш разузнавач Израел има „култура, която улеснява и окуражава придобиването на компании“, с други думи, те използват събраната на местно ниво информация, за да придумат или подстрекават частни израелски фирми да купят определени стартъпи или други технологични компании, базирани в Силициевата долина. През първото десетилетие на 2000-та френските разузнавателни служби са прилагали подобна стратегия.
В отговор чрез имейл говорител на израелското посолство във Вашингтон, окръг Колумбия, заяви, че „тези обвинения са тотално неверни и направо абсурдни. Израел не извършва шпионаж в САЩ“. Говорител на фреското посолство отказа да коментира.
Въпреки всичко съществуват разногласия в американската разузнавателна общност относно количеството ресурси, които трябва да бъдат посветени на това, което всъщност е „мека“ форма на шпионаж от страна на съюзници на САЩ. „Разбирам, че се опитват да извлекат ползи от икономическия шпионаж – казва друг бивш старши разузнавач, – но заслужава ли си да се занимаваме с френския шпионаж, когато знаем какво правят руснаците?“
Има и още едно голямо предизвикателство пред занимаващите се с контрашпионаж в Залива, казват източниците ми: да накараш местните играчи от частния сектор да съдействат, особено в сферата на технологиите. Действително, казват бившите разузнавачи, не само че много от случаите на икономически шпионаж не стигат до прокурор тук, но и дори не са съобщавани на властите.
Това е отколешен източник на напрежение в Долината. „Най-големият проблем, пред който сме изправени – наистина, съвсем сериозно – що се отнася до много от тези компании е, че те не повдигат обвинения“, казва Ларей Ки, бившият контраразузнавач на ФБР от Пало Алто, пенсиониран през 2006 г. „Те например имат служител, който продава технология например на руснаците или на китайците и предпочитат да оставят нещата така, вместо да признаят пред акционерите и инвеститорите какво се е случило. И така ние сме хванали човека или имаме информация и бихме искали да действаме, а те не искат да ни подкрепят, защото ще има лоши публикации в медиите. Това е най-вбесяващото нещо на света.“
Фирмите от Силициевата долина продължават да омаловажават или направо да прикриват мащабите на кражба на търговски тайни и други дейности на икономическия шпионаж, казват ми множество бивши разузнавачи. „Да признаеш и да кажеш, че не държиш нещата под контрол – това тотално повлиява на стойността на акциите и инвестициите“, отбелязва един от бившите разузнавачи. „Особено когато става въпрос за стартъпи или средни компании, които търсят финансиране – това е голяма работа. Общо взето, съобщаваш на света – и то особено ако избереш открит процес, – че не си успял да опазиш информацията си.“
Отворената, стартъп култура в Залива усложнява работата на американското контраразузнаване, казват бивши разузнавачи, защото руските и китайски оперативни агенти имат по-лесен достъп и проникват в организации, които нямат никакви системи за сигурност или йерархии. Тези служби обичат да проникват в млади компании и стартъпи, отбелязва един агент, защото „винаги е по-добре да влезеш от приземния етаж“, когато търсиш кражба на ценна информация или технология.
Прекомерно високият стандарт на живот в Силициевата долина обаче означава, че възможностите за работещите в областта на технологиите, потенциалните шпиони и сътрудници „да влязат от приземния етаж“ са все по-редки. Технологичната индустрия, която преследва таланта и ниските разходи, днес е по-разпръсната из страната от всякога. И тази дифузия създава нови уязвими места. Така места като Чепъл Хил, Северна Каролина и Болдър, Колорадо – два средни по големина града с процъфтяващи технологични индустрии – вероятно ще се изправят пред ръст на контраразузнавателните случаи. (Един бивш агент на разузнаването отбеляза, че офисът на ФБР в Хюстън, Тексас, е увеличил контраразузнавателния си ресурс.)
Но шпионите никога не напускат Силициевата долина. Докато влиянието на региона над света расте, ще нараства и магнетичната му сила да привлича световните злодеи. Както се изрази един от бившите разузнавачи – Заливът привлича шпиони „както светлината привлича насекомите“. А регионът ще бъде определящ в борбата за глобално надмощие в идното десетилетие, в частност борбата между САЩ и Китай.
