SHARE

Автор на този текст е доц. д-р Мира Майер – преподавател в Нов български университет, доцент по политология („Политика и сигурност в Близкия изток“) и доктор по философия. Автор е на няколко книги, сред които: „Цивилизации и религии“, „Ислямските движения в Близкия изток“ и „Политическа география на Близкия изток“. Превземането на Мосул обратно от „Ислямска държава“ е само привидно най-голямото предизвикателство пред иракските власти – истинският въпрос е може ли страната да намери стабилно управление. Кои са основните политически сили, какви са техните намерения и как ще изглежда Ирак – център на редица от проблемите в Близкия изток – след престоящите избори в страната?

Падането на Мосул се забави повече от очакваното. Военните експерти обясняват причините като яростната съпротива на джихадистите, големия брой градско население, затворено като в капан в стария град, трудния терен с малки и тесни улички. Антитерористичните сили дават големи загуби, според някои източници пострадалите са повече от 10 000, а това са специално обучени войници, чийто контингент не е много голям. Едва ли обаче вече някой се съмнява, че Мосул ще падне и след него и останалите анклави на „Ислямска държава“ на територията на Ирак също ще бъдат превзети.

Задачата с повишена трудност е как ще бъде управляван Ирак след това. Ще се повтори ли моделът на шиитска доминация в правителството в Багдад, който доведе до радикализация на сунитите и обявяването на халифата през 2014 г.? В резултат на тяхното репресиране се появи „Ислямска държава“, която завладя една трета от територията на страната и се прочу със зверствата и кървавите атентати, повлияни от нейната идеология.

Никой не би искал след оттеглянето на коалиционните сили историята да се повтори. Иракските политици също. Но какво предлагат те за предстоящите избори – местни и парламентарни, които трябва да се проведат до края на 2017 и в началото на 2018? Какво е устройството на парламента? Кога предстоят изборите?

Иракският парламент се състои от 328 народни представители. Последните избори се провеждат през 2014 г. и мандатът на парламентаристите е четири години. Пропорционална избирателна система се прилага в отделните региони, като има запазени места за някои малки общности. В парламента на страната са представени партии, изцяло разделени на религиозна и етническа основа – шиитски, сунитски и кюрдски. Ако допуснем, че Кюрдистан не обяви независимост след насрочения референдум на 25 септември, то кюрдските партии отново ще участват на парламентарните избори. В сегашния парламент най-влиятелни и най-многобройни са шиитските партии, които основно се разделят на три големи блока. Като цяло шиитските партии разполагат със 174 депутати, сунитите и светските партии – 68, а кюрдите – 59. В повечето случаи шиитските партии са тясно обвързани с военни отряди.

Ще припомня, че Хашт аш-Шааби, или Обединението на въоръжените доброволчески милиции, е признато за легитимна държавната армия със законов акт на парламента на страната на 26 ноември миналата година. Според закона въоръжените милиции трябва да се трансформират във войскова част независима от политически пристрастия и идеологии. Засега обаче това не се случва и все още не може да се разчита на поведението на въоръжените отряди, защото голяма част от бойците са обучавани, записвани и заплащани от Ислямска република Иран и се намират под влияние на командири на  Революционната гвардия на персийците. Това обикновено се определя като „хизбулизация“ на обществото, защото се копира модела на „Хизбула“ като политическа партия в Ливан, която има своя въоръжена организация, активен участник във военните действия на територията на Сирия през последните години.

Най-много места в сегашния парламент получава Коалицията на правовата държава, създадена от обединение на няколко шиитски партии под ръководството на изключително непопулярния Нури ал-Малики, бивш министър-председател на Ирак от 2006-2014 г. Той е обвиняван, че поради неговата силно несправедлива вътрешна политика всъщност се стига до силната радикализация на сунитите и оттеглянето на кюрдите напълно от общия политически живот. Но има големи прослойки от шиитското население, които може би точно заради това го харесват и одобряват. Нури ал-Малики е в много близък с командира на военните бригади Бадр, създадени и обучени от Иранската гвардия.

Втори по брой са депутатите на партията на шиитския духовник Муктада ас-Садр. Той е син на аятолах, изявен участник в съпротивата срещу режима на бившия диктатор Садам Хюсеин. Наскоро Муктада се оттегли в полза на племенника си, което за района на Близкия изток не е необичайна практика. Но той предлага програма от 29 точки за управление на Ирак след ИДИЛ, която акцентира на борбата срещу корупцията и иска да се даде възможност на по-малки партии да участват в управлението чрез провеждане на местни първични избори. Той дори отиде да представи лично на кюрдите в тяхната столица Ербил. Проблемът с неговата програма е, че в нея се изисква промяна на избирателните райони, което е доста тежък и труден процес, защото новите избирателни райони трябва да се гласуват в парламента, където едва ли ще спечелят подкрепа.

Сардистите участват в шиитската Коалиция на правовата държава, чийто лидер е Сайед  Амар ал-Хаким и която е най-големият праламентарен блок. Хаким всъщност е лидер на Ислямски върховен съвет, друга шиитска партия, която спечелва на предишните избори много близки резултати с тези на Муктада ас-Садр.

Амар ал-Хаким предлага Програма за национално помирение, която се базира на гъвкави политически решения, но среща много критики от шиити и сунити. Той посети Аман с делегация,  за да представи програмата на Абдула ІІ,  йорданския крал, но основното възражение срещу нея е въпросът за амнистията на бившите баасистки членове в изгнание. Програмата отново не предвижда ръководни постове за онези араби (повечето сунити) които са били членове на партията „Баас“, която се ръководеше от Саддам Хюсеин. Т.е. мерките за помирение се приемат за частични или недостатъчни.

Какво предлагат сунитите? Коалицията „Иракия“ се разпадна на три отделни по-малки съюза и спечели при последните избори само 68 места в парламента. Сунитските политически представители искат да се върнат в управлението на страната и отправят силни критики към агресивната политика на Ислямската република Иран и намесата й във вътрешния живот на страната. Един от най-изявените лидери е милиардерът Хамиз ал-Ханджар, който е натрупал богатството си в съвместни бизнес-предприятия със синовете на Садам – Удай и Кусай. Днес живее в Дубай и говори за силно местно самоуправление в регионите, населени със сунити, каквито са Мосул и провинцията Анбар, западно от Багдад. Близък приятел на популярния Атил ал-Нуджайфи, бивш губернатор на провинция Ниневе. Хаджар е известен с обвиненията си, че иракското правителство позволява „хизбулизацията“ на обществото в страната и определя Ал-Абади като не много различен от Нури ал-Малики. Той приветства програма на Муктада ас-Садр и я определя като адекватна за иракското общество, но отхвърля „Националното помирение“ на Ал-Хаким.

Сегашният министър-председател Хайдер ал-Абади, който е шиит с висше образование, получено на Запад, но с добри контакти с Иран, успява непрекъснато да лавира сред много препятствия, за да удържа кормилото на страната. Вчера той започна своята обиколка в Близкия изток, която включва страните Саудитска Арабия, Иран и Кувейт.

Неговата успешна  политика в борбата с „Ислямска държава“ му носи много престиж и увеличава шансовете му да бъде преизбран. Но очевидно е, че и той не е силният лидер, от който Ирак се нуждае за своето управление.  Реалните шансове да се повтори радикализацията на сунитите в резултат на репресивни мерки спрямо тях при управлението на Ирак след падането на „Ислямска държава“ съвсем не са малки. А от тях пострада целият свят.

Снимка: Свалянето на статуята на иракския диктатор Садам Хюсеин, отбелязал историческия край на Войната в Ирак през 2003 г. 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.