Политическият анализатор на Washington Post Джош Рогин разказва една невероятна история от ООН – свидетелство за процесите в международните организации и бъдещите предизвикателства пред свободния свят.
За авторитарните режими като Русия и Китай международните организации имат две основни предназначения: да бранят режимите им и да подкопават западните ценности. И поради това те и се опитват да ги овладяват и корумпират колкото се може повече.
Историята на руския дипломат Владимир Кузнецов е идеалният пример, който да илюстрира това.
Кузнецов е руски дипломат от кариерата, който служи в надзорни и консултативни съвети на три големи международни организации: Организацията за забрана на химически оръжия (OPCW), Организацията за забрана на изпробването на ядрени оръжия и Организацията за храна и земеделие към ООН.
Руското правителство го назначава на тези позиции, въпреки че Кузнецов е осъден за пране на пари – или по-скоро именно заради това.
Когато Москва изпраща CV-то на Кузнецов на OPCW, тя отбелязва, че от 1999 до 2005 г. той е бил член, а след това и председател на Консултативната комисия към ООН по административни и бюджетни въпроси – висок надзорен пост. Но CV-то му пропуска факта, че през 2007 г. Кузнецов е осъден за пране на пари, именно злоупотребявайки с позицията си и приемайки подкупи от програмата на ООН „Петрол за храна“.
Кузнецов е осъден да излежи 51 месеца във федерален затвор в САЩ, след като неговият съучастник, Александър Яковлев, се признава за виновен и свидетелства срещу него.
Сега – десетилетие по-късно – Кузнецов се завръща и отново упражнява надзор над бюджетите на ООН, които осигуряват хранителни помощи, както и органа, който трябва да защитава сирийските цивилни от химически атаки – OPCW.
Случаят с Кузнецов е толкова скандален, че американското правителство и Конгрес решават, че не могат да оставят нещата така. Администрацията на Тръмп протестира назначението в OPCW, но все още нищо не е предприето по случая. На 25 януари сенаторите Тед Круз и Рон Джонсън (републиканци) пишат до държавния секретар Майк Помпео за случая „Кузнецов“ и други опити на авторитарни режими да покварят ръководството на международни институции.
„[Руският президент Владимир] Путин е ченге от КГБ, което поставя приближените си навсякъде където може, за да преследва интересите си“, ми сподели Круз. „Русия и Иран имат личен интерес от подкопаването на OPCW и Русия вече го прави, поставяйки Владимир Кузнецов, осъден от американски съд за финансови престъпления, на позиция, на която трябва да следи финансите на OPCW.“
Русия е част от Изпълнителния съвет на OPCW заедно с Иран, които през ноември администрацията на Тръмп обвини, че нарушават Конвенцията за химически оръжия. Говорител на OPCW заяви, че членовете избират сами своите представители, но „Техническият секретариат на OPCW подкрепя усилията на страните – членки на OPCW, да адресират този проблем възможно най-скоро“.
Писмото на Круз и Джонсън отбелязва и защо Русия ще иска осъден престъпник да я представлява. Русия е обвинена, че се меси в разследването на OPCW за употребата на химически оръжия в Сирия и манипулации над пробни площадки. OPCW също така разследва употребата на химическо оръжие от военен клас в Британия миналия март, което правителствата на Британия и САЩ са категорични, че е поръчано от руското правителство покушение. През април нидерландското министерство на отбраната предотврати опит за кибератака над щаба на OPCW от руски военни служители.
Опитите на Русия да подкопае международни организации не са отсега. По същия начин от години Москва се опитва да подкопае опитите за следене на изборите от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Сега обаче усилията на Русия са по-системни и широкообхватни.
А и други авторитарни режими се включват в играта. Китай използва все по-голямото си влияние в ООН не само да блокира критиките към отношението към човешките права на Пекин, но също и да промени начина, по който ООН гледа на човешките права в световен мащаб.
Авторитарните сили гледат на международния ред, основан на правила, като на заплаха към интересите им и следователно са съсредоточили усилията си в изкореняване на демократичните и човешките права от тези институции, казва Кристофър Уокър, вицепрезидент на организацията National Endowment for Democracy.
„Като теглим чертата – автократите са решени да огънат правилата според предпочитанията си – казва той. – Проблемът е, че подходът им към тези основани на правила органи е анатема за демократичната отчетливост, прозрачност и човешки права.“
Реакцията на администрацията на Тръмп досега е да повдигне тези проблеми, но след това да отстъпи от активно участие в организациите, както когато Тръмп изтегли САЩ от Съвета по човешки права на ООН миналата година. Някои искат от администрацията на Тръмп да окаже повече натиск над тези организации, за да могат те да се опълчат на авторитарната корупция.
По-добър подход би бил да се удвои участието на САЩ в тези институции, припознавайки тяхното ключово значение в дългосрочната битка между Запада и ревизионистките сили като Русия и Китай за влияние над международните правила и норми.
Световната оценка на заплахите, публикуваната тази седмица от разузнавателната общност на САЩ, ясно идентифицира това предизвикателство. „Китай и Русия разширяват сътрудничеството си една с друга и чрез международните органи, които определят световните правила и стандарти в тяхна полза и представляват противотежест на Съединените щати и другите западни страни“, се сочи в документа.
Дълго време западните демокрации предприемаха неглижиращ подход към защитата на правилата в основаните на правила институции, докато авторитарните режими работиха затова да ги подчинят на тяхната воля.
Разрешаването на този проблем е ключово за победата в голямото стратегическо съревнование и опазването на сигурността, благоденствието и свободата ни.
