Преди началото на футболния сезон днес мениджърът на Отбора на надеждата Виктор Кирков прави анализ защо, ако не се стигне до истинска реформа в българския футбол, няма да гледаме качествена игра по родните терени.
Всички сме ставали свидетели как опаковката на някой продукт може да се превърне в действен маркетингов инструмент за стимулиране на продажбите му. Тя определено оказва сериозно влияние при реализиране на първата покупка и вероятно върху това се е фокусирало и ръководството на Български футболен съюз, което този петък „рестартира” националното футболно първенство с ново име, състав и формат.
За съжаление, явно всички от БФС са отсъствали от следващия час по Маркетинг, където трябва да е станало ясно, че потребителите си купуват продукта втори път само ако им е харесало и съдържанието му. А при новата Първа професионална лига подобен сценарий е малко вероятен.
Групата, която през миналия сезон се състоеше от 10 отбора и въпреки това не предложи качество и интрига, тази седмица ще стартира с 14 състава. Сред новите попълнения, поканени избирателно от БФС, са клубове от три града с традиции във футбола, където кметовете са от политическа партия ГЕРБ – Стара Загора („Верея”), Бургас („Нефтохимик”) и Горна Оряховица („Локомотив”). Четвъртият клуб, влязъл по неестествен начин в елита, е изваденият от „А” група през миналия сезон „Литекс”, който беше изкупен от бившето дружество „Чавдар Етрополе”, прекръстено на „ПФК ЦСКА-София”. Държавата, в лицето на спортното министерство, също подкрепи този проект на Гриша Ганчев и му предостави за ползване базите на автентичния ЦСКА. В момента тече кампания за припознаване на новия клуб, който се настани на стадион „Българска армия”, и от червените фенове. Този процес обаче ще бъде много труден и би имал по-голям успех единствено ако „ПФК ЦСКА-София” успее да закупи на търг автентичната клубна марка, която е запорирана от НАП заради големите задължения на автентичния клуб към агенцията.
Новият формат на Първа професионална лига предвижда разделяне на отборите в първа шестица и втора осмица, след като изиграят по два мача на разменено гостуване помежду си. Подобен неуспешен опит с шампионата вече беше правен два пъти, като вторият датира отпреди 3 години. Разликата тази година е, че заради усложняване на схемата във втората фаза на първенството интригата се запазва докрай и дори отбор от втората осмица ще играе бараж за участие в евротурнирите.
Целта на направените от БФС промени е ясна и цели увеличаване на телевизионната аудитория на турнира, който доста се компрометира през последните години. „Нова броудкастинг груп”, която загуби правата за излъчване на английската Висша лига, вече има достатъчно свободно телевизионно време в спортните си канали, за да излъчва по седем мача на седмица от българските стадиони. При това положение географското разширяване на първенството изглежда оправдано на пръв поглед. Все пак компанията плаща над пет милиона лева за правото да излъчва мачовете от шампионата през този сезон, а вероятно още толкова са и производствените й разходи по създаването на крайния продукт. Приходите от реклама и от платени абонаментни такси от зрителите при формат с 10 отбора и без ЦСКА в групата трудно могат да покрият тези суми. Същевременно средствата от продажбата на телевизионните права са най-същественият легален приходоизточник за повечето български клубове и това ги прави изключително толерантни по отношение на направените от БФС промени при трансформацията на „А” група в Първа лига и особено към връщането на „Литекс” в елита под името „ПФК ЦСКА-София”.
Ефектът от всички тези компромисни решения обаче ще е временен и няма да донесе никакви трайни ползи за българските клубове. Като изключим кампанийното участие в евротурнирите на „Лудогорец” (в периода от 2013 до 2015 година) и на „Левски” (от 2005 до 2007 година) в последното десетилетие в българския футбол не влизат почти никакви средства въз основата на нормална търговска логика. Тук изключвам някои споредични и неестествено високи трансферни суми от продажба на играчи, с които лесно могат да се узаконяват приходи.
Вместо да печелят от продажба на футболисти, абонаментни карти, билети, спонсорство, реклама и фен артикули, клубовете масово съществуват благодарение на държавна подкрепа. В „Берое” например финансирането идва директно от мажоритарния собственик на дружеството – държавната фирма „ТЕЦ Марица Изток 2”. В други клубове като „Лудогорец”, „Левски”, „Черно море”, „Локомотив Пловдив”, „Верея” и т.н. собствениците са много активни при кандидатстването за обществени поръчки и за концесии от държавата и често ги печелят. Гарантираните печалби от тази дейност им позволява да издържат противно на всякаква бизнес логика и футболни клубове. В „Пирин Благоевград” и „Монтана” подкрепата пък идва от общината.
Очевидно е, че тази формула не работи и футболът в България е с много ниско качество, за което свидетелства и слабото представяне на евроучастниците в последните години. Това че Гриша Ганчев всячески ще се опита да направи „ПФК ЦСКА-София” шампион, за да бъде припознат клуба от повече привърженици, също няма да повиши качеството на предлаганата продукция.
Явно на българските футболни ръководители им е нужно повече време, за да разберат, че футболът се играе за феновете и от тяхната удовлетвореност и лоялност зависят и постъпленията в клуба. От същите фактори зависи и възможността футболът да бъде използван от политиците като мощен инструмент за влияние. Към момента обаче и двете не са възможни благодарение на липсата на адекватно управление в българския футбол, което обрича на неуспех и „новата” Първа професионална лига.
сн. БУЛФОТО
