SHARE

Между началото на 1991 г. и края на 1994 г. Обединена Германия раздържави огромната част от предприятията на бившата Германска демократична република (ГДР), създадена през 1949 г. в съветската окупационна зона на загубилия Втората световна война Трети германски Райх с фюрер, Адолф Хитлер. Всичко това се случи, всъщност, само за 3 години. Към края на 1994 г. в България процесът на приватизация дори не е започнал. Има едва няколко десетки приватизационни сделки през цялата 1994 г. според доклада на Националния статистически институт (НСИ) за приватизацията в България до края на 2004 година.

А в Германия целият процес на раздържавяване приключва до края на 1994 г. Как стана това?

Периодът между общинските избори през май 1989 г. до единствените свободни избори за народни представители в т.нар. “Народно събрание” (Volkskammer) на ГДР на 18 март 1990 г. в германската историография се смята за най-интензивния период на преход, наричан още “мирната революция”.

Именно в този период, наречен за първи път от Егон Кренц, наследника на комунистическия диктатор в ГДР – Ерих Хонекер – “Обратът” (Wende), се приемат и най-важните нормативни документи, поставящи началото на процеса на приватизация в Източна Германия.

Отварянето на границите на бившата ГДР на 9 ноември 1989 г., вечерта, отприщва потока на граждани на комунистическата държава, които искат да преминат в Западен Берлин и построената през 1961 г. стена между двете части на старата германска столица, започва да пада. Седмица след това събитията в най-западната бивша комунистическа цитадела се развиват с главоломна бързина. Избрано е правителството на прехода с министър-председател Ханс Модро (Hans Modrow). В него влизат не само представители на основната комунистическа партия – Германската единна социалистическа партия (“ГЕСП”) – и на нейните подчинени казионни партии на Християн-демократическия съюз и Либерал-демократичната партия в ГДР (известни като “Блокови партии”, защото влизаха в единния блок на комунистическите казионни организации – нещо като “Отечествения фронт” в Народна република България), но и представители на новосформирани опозиционни граждански организации като министри без портфейл. Тези неформални лидери са излъчени от гражданското общество и се налагат с политическите искания за реформи по време на провеждането на т.нар. “Кръгла маса”. 

Дотук всичко е като в България в началото на 1990 г. Оттук нататък започват разликите.

Още на много ранен етап и дори до единствените свободно организирани и проведени избори в историята на ГДР – тези от 18 март 1990 г. – се приемат най-важните нормативни актове, направили възможна приватизацията в ГДР.

Тройханд и ръководството му

С влизането си в правителството, представителите на гражданските организации веднага искат поставянето на приоритета върху приватизацията. Част от тях настояват и за запазване на правата на гражданите на ГДР върху т.нар. “народна собственост”. Предложението става известно като въвеждане, наред с “касовата” и на “купонната” приватизация (еквивалента на “масовата приватизация” с приватизационни бонове у нас). По-късно, при сключване на договора за обединението на Германия, “купонната” приватизация попада в незадължителните клаузи и по-късно въобще не се осъществява. А у нас “масовата приватизация” се осъществи и създаде първите “анти-герои” в процеса – приватизационните фондове.

На 1 март 1990 г. правителството на Модро (само 17 дни преди изтичането на мандата си) решава да създаде „Институция за доверително управление на народната собственост“ (Anstalt zur treuhänderischen Verwaltung des Volkseigentums). Това публичноправно юридическо лице е натоварено със задачата да защитава обществената собственост и да я управлява в обществен интерес. Основната дейност на този т.нар. “Тройханд” (Treuhand – използвана в сложни съставни думи в немския език означава буквално доверително управление на някакво право или имущество) бе замислена като организацията, която да преобразува предприятията в тогавашната ГДР в съвременна “западна” правна форма на организация и подготвянето им за продажба на потенциални купувачи. Първият ръководител на Тройханда за кратко става тогавашният вицепремиер в правителството на Модро – Петер Морет – от либерално-демократичната партия на ГДР.

Още на същия ден (1 март 1990 г.) е приета от министерския съвет на ГДР и Наредбата за преобразуване на държавните комбинати, предприятия и ведомства в капиталови дружества. Тройхандът започва да работи с бързи темпове по преобразуването.

Най-важният закон за приватизацията – Закона за приватизация и реорганизция на имуществото, народна собствност или просто “Закона за Тройханда” (Treuhandgesetz – TreuhG, Gesetz zur Privatisierung und Reorganisation des volkseigenen Vermögens) – е приет също още от Народното събрание на бившата ГДР от 1 юли 1990 г. Пет дни по-късно – и закона за общинската собственост и приватизация (Kommunalvermögensgesetz – KVG). По това време вече е подготвен и договорът за обединението на Германия, с който ГДР престава да съществува, а петте провинции на бившата комунистическа държава, изградена в съветската окупационна зона на Третия райх след Втората световна война, се присъединяват към съществуващата Федерална република Германия като нови федерални провинции. Договорът изрично запазва съществуването на “Закона за Тройханда”, както и самата публичноправна институция, която ръководи процеса на приватизация. По-късно, разбира се, са приети и други нормативни актове, както и многократно са променяни горните, но основата на приватизацията в бившата ГДР бе поставена още преди обеднинението на Германия.

Федералната република помага с осигуряване на подготвени стопански ръководители от реалната пазарна икономика, които да ръководят работния процес в Тройханда. Така вторият председател на институцията е Райнер Мария Голке, бивш президент на управителния съвет на немските железници (“Дойче Бундесбан” – Deutsche Bundesbahn). Третият е Детлеф Карстен Рооведер, бивш изпълнителен директор на една от най-добре познатите компании в германската стоманодобивна индустрия още от XIX в. – “Хьош” АД (Hoesch AG – сега вече собственост на ThyssenKrupp). На 1 април 1991 Рооведер е убит на партерния етаж в къщата си от терористи, свързани с крайнолявата Фракция “Червена армия” (Rote Armee Fraktion – RAF). Убийството му разтърсва цялата страна. Съпругата му също е ранена в ръката при стрелбата. След обединението на Германия са достъпни архивите на министерството на държавната сигурност (или “Щази” от Ministerium für Staatssicherheit) на ГДР и са открити неоспорими доказателства, че източногерманската държава, както и целят т.нар. “социалистически лагер” е предоставял логистична и оперативна подкрепа на Фракция “Червена армия”.

Мащабът на приватизацията в ГДР

След дръзкото убийство на шефа на Тройханда в собствената му къща в Дюселдорф, държавните органи в обединена Германия осъзнават, че гарантирането на процеса на бързо и справедливо раздъжавяване на територията на бившата ГДР е задача от първостепенна важност. За нов председател на управителния съвет на Тройханда е назначена Биргит Бройел, опитен политик от управляващия Християн-демократичен съюз на канцлера Хелмут Кол. Административният капацитет на институцията е сериозно увеличен, за да се справи с най-големия процес на приватизация дотогава в световната история.

На приватизация в ГДР подлежат всичките 8500 предприятия, “народна собственост” (volkseigene Betriebe – VEB) с 4 милиона заети и 45 000 отделни места на стопанска дейност. В процеса на преобразуване на тези предприятия в капиталови търговски дружества по правото на Федералната република в търговския регистър са вписани 14 600 акционерни дружества и дружества с ограничена отговорност. Първоначалната оценка на тези държавни предприятия, направена още по времето на Рооведер на базата на експертизи от времето на правителството на Модро, показва обща прогнозна стойност от 600 милиарда германски марки. Извън тази оценка са над 2.4 милиона хектара земеделски земи и гори, имуществото на Щази, голяма част от имуществото на “народната” армия на бившата ГДР, огромен брой жилища, държавна собственост, както и имуществото на всички държавни аптеки. Те също се раздържавяват от Тройханда, но този процес върви много по-бавно и дори не е приключил и днес.

Никога дотогава в света не е предприемана приватизация с подобен мащаб. В предишното десетилетие (1980-1990 г.) в света общо не са приватизирани повече от 1000 предприятия. В ГДР трябваше от 1990 г. да бъде приватизирана цялата икономика на ГДР с десетки хиляди предприятия. И до днес раздържавяването в бившата Източна Германия е най-мащабното подобно упражнение в цялата световна история.

Сравнение между икономиката на България и ГДР в края на 1989 г.

Тук е мястото да направим едно кратко сравнение между икономиката на бившата ГДР и на България към края на 1989 г. Населението в нашата държава по това време е малко по-малко от 9 млн., а в ГДР – малко над 16,3 млн. В същото време икономиката на източногерманската държава е над 3 пъти по-голяма от тази в България. В навечерието на падането на берлинската стена брутният вътрешен продукт (БВП) на ГДР се изчислява на около 159 милиарда щатски долара, а този на България – на 51 милиарда щатски долара. На глава от населението БВП на ГДР е почти два пъти по-голям от този на България. Произвежданата електроенергия в ГДР е 2.5 пъти повече от тази в България. Инфлацията у нас е вече цели 12 %, докато в ГДР се води по-скоро незначителна и намалява в сравнение с предходните периоди. България е в състояние на икономическа стагнация в края на 1989 г., а ГДР отбелязва, макар и скромен, растеж от 1.2%. В Берлин бюджетът е балансиран, докато в София само за 1989 г. бюджетът генерира дефицит от 2 милиарда щатски долара. Вносът в България (предимно горива, минерали и суровини от СССР) превишава износът с около 1 милиард долара на година, докато в ГДР отрицателното търговско салдо е повече от 3 пъти по-малко, отколкото у нас – около 300 милиона долара.

Резултатите от приватизацията в ГДР

Приватизацията в новите федерални германски провинции на практика приключи в края на 1994 г. Много добре си спомняте, че по това време процесът на приватизация в България дори не бе започнал. А на територията на бившата ГДР той вече приключваше…

Както стана ясно по-горе, задачата в Източна Германия беше много по-трудна. Просто икономиката ѝ беше много по-голяма от тази в България. До края на 1994 г. Тройхандът приключва с процеса на раздържавяване. От близо 12 000 приватизирани предприятия, около 8000 намират нов, частен, собственик. Около 4000 източногермански предприятия са ликвидирани. Работните места в раздържавените предприятия са много по-малко, отколкото в “народните” предприятия на ГДР – от 4.1 милиона заетите намаляват на около 1.5 милиона. Никой не отрича, че това създава голям социален проблем в новите федерални провинции, чийто последици са видими и днес.

Никого не изненадва и статистиката, че преобладаващото число на приватизаторите в Източна Германия са инвеститори от Западна Германия – в над 85% от случаите. Около 10% от приватизираните предприятия на територията на бившата ГДР са придобити от международни инвеститори. Под 5% от приватизираното имущество е обект на т.нар. “Management-Buy-Outs” – изкупуване на предприятието от неговите собствени дотогавашни стопански ръководител (мениджъри).

Най-сериозното разминаване между действителност и прогнози в приватизационния процес на ГДР е по отношение на приходите от продажбата на предприятията. Както споменахме по-горе, очакванията за приходите (цената на предприятията, “народна собственост”) са около 600 милиарда германски марки. Прогнозата е направена от социалистическите експерти на преходното правителство на Ханс Модро. В действителност получените приходи са … само 60 милиарда германски марки за почти всички предприятия на ГДР. 10% от прогнизраните приходи. Същевременно, поетите дългове от Тройханда, са над 300 милиарда германски марки. На практика, приватизацията в ГДР завършва с около 250 милиарда германски марки дефицит.

Отново да повторим – 250 милиарда германски марки е дефицитът при приватизацията на почти цялата икономика на ГДР. А ГДР е държава, която е с три пъти по-голяма икономика, отколкото тази на България.

Прогнозата за ГДР през 1990 г. е била, че предприятията ѝ ще се продадат за около 600  милиарда германски марки. Продали са се за 10 (десет) пъти по-малко. Но, същевременно, са били поети дългове за много над 300 (триста) милиарда. В България тези числа са много по-тъжни. Според данните на НСИ за приватизацията в България между началото на 1994 и края на 2004 г., през 1994 г. са били обявени общи 63 сделки. 63!  

За 10 години (1994-2004 г.) в България реални плащания (приходи) от приватизирани предприятия за 4 969 928 хил. лв. – по-малко от 5 млрд. лв., от които 1 797 884 хил. лв. (36.2%) в ликвидни парични средства. Останалите 3 172 044 хил. лв. (63.8%) са във вид на други платежни инструменти (държавни облигации, компенсаторни записи, инвестиционни и компенсационни бонове). Изчисленията за това колко от тези получени левове са след деномининацията на лева и колко преди това, и как това се отразява на общата сума, ще оставя на тези, които имат специални знания в тази материя.

Същевременно, ако вземем баланса договорени плащания / задължения (поети и изплатени), излиза, че българската приватизация е “на плюс”, тъй като договорените плащания в България са повече от поетите от държавата задължения. А в ГДР са завършили с дефицит. И то не какъв да е, а над 250 милиарда германски марки. Това не означава ли, че българската приватизация, наричана често “грабителска”, “престъпна” и каква ли още не, всъщност е по-успешна от германската

В анализа на НСИ се споменава, че договорените плащания (а не реално получените!) в първите 10 години на българската приватизация са 7,28672 милиарда лева. Същевременно поетите задължения са за 1,43095 милиарда лева. Значи, действително, държавата ни е реализирала “печалба” от приватизацията.

Разследване на приватизацията

Естествено, в такъв гигантски процес на приватизация като този в ГДР, не може да няма случаи на злоупотреби и нарушения. През 1998 г. се формира анкетна парламентарна комисия в германския Бундестаг, която да разследва приватизацията на активите на ГДР и да оцени щетите, причинени от присвоявания, измами и други престъпни действия. Оценката на германския парламент са, че нанесените щети са между три и десет милиарда германски марки. Интересно е, че предполагаемите щети в приватизацията в ГДР са горе-долу колкото реалните приходи от приватизация в България за периода 1994-2004 г. (а може би и дори повече, както сочи допускането на Бундестага).

Парламентарната комисия, обаче, открива най-вече обективни причини за щетите. Особено в началото, при създаване на Тройханда, липсата на организационни структури и липса на ефективни механизми за контрол и мерки, институцията е била доста уязвима за престъпни посегателства. Освен това, парламентарната комисия заключава, че мащабът на приватизацията е бил толкова голям, че неминуемо е имало случаи на фалшифициране и умишлено подценяване на счетоводните баланси на “народната собственост”, както и осигуряване на предимства чрез вътрешна информация. Така до реални разследвания и намеса на правоохранителните органи се стигна само в единични случаи, в които са били открити безспорни доказателства за престъпления. Ето ги и данните. До края на 1996 г. 180 души са обвинени в извършени престъпления срещу собствеността и стопанството, а от тях са осъдени само 6-има. Общо преписките за разследване на икономическа престъпна дейност, свързана с Тройханда, са били немалко – 1801. 

В държавите със силни и независими правоохранителните институции сигналите за престъпна дейност се разследват навреме. А оценките на такова начинание като приватизацията на икономиката на цяла една държава, неизвършвано дотогава в световната история, се дават след обективен, безпристрастен и професионален анализ от истински професионалисти. 

SHARE
Румен Петров, адвокат. Магистър по право от Университета в Кеймбридж, Великобритания. Консул на България в посолството в Лондон 2000-2003 г.