Новият национализъм се приема добре на пазара.
Той напомня бързо хранене: нулева хранителна стойност, но пък с привлекателна опаковка, бърз за консумиране, най-вече проектиран, за да пристрастява. И на достъпна цена.
Критиката към консуматорите на този нов “джънк” национализъм е безсмислена.
Както, за да се храни човек добре, трябва култура на хранене, така и за да бъде родолюбец, е нужна култура: култура на живот, историческа култура, гражданска култура. Култура, която отдавна трябваше да се сетим, че България не произвежда масово.
И когато образователната система, опазването и финансирането на културата и историята, както и гражданското образование са оставени на самотек, не бива да учудва никого, че единствената интересна за масата култура остава Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus.
Смятащите себе си за интелектуалци също се побъркаха – къде от отвращение, къде от възмущение, къде от чувство за безизходица. И ако сатирата и хуморът са задължителна част от изкуството; то масовото разпространяване на всяка една простащина, която ражда патриотарщината и невежеството, се е превърнало в национален спорт.
Ала това е все едно да има епидемия, а ние да събираме биологични отпадъци и да ги разпращаме на приятели и познати. Безсмислено, безрезултатно и ужасно вредно. А, и отвратително. За всеки нормален човек.
Не само – то доказва, че джънк национализмът достига до всички ни. Дори интелигентните хора не могат да устоят на изкушението. И консумират.
Ако презрението, гневът и подигравката не помагат – кое тогава?
За начало да си зададем въпроса защо джънк национализмът се продава толкова добре у нас.
Дали не е защото будителите на нацията се свеждат до снимки в учебници, портрети в рамки и откъслечни цитати? Историческата ни култура е преподаване на почти идентичен материал с различен интензитет на отегчение от еднакво пасивни преподаватели в продължение на 12 години.
С такъв материал не е трудно да се направи качествен агитпроп, който да служи на силните на деня.
Анализът на исторически извори като Симеон Радев например звучи като футуристична идея в една държава, в която критичното мислене на учениците не се стимулира по никакъв начин. Така звучат и например четенето на публицистиката на Захарий Стоянов и други будители, анализирането на извори като Георги Марков за модерната история.
Същото можем да кажем за литературата. Българчетата четат и анализират исторически многопластови романи като “Под Игото” на дванадесетгодишна възраст, абсолютно безумие от педагогическа и образователна гледна точка. После се чудим защо децата са функционално неграмотни, отвратени от българската литература и най-вече лишени от нейното изживяване, съпреживяване, усвояване и обикване.
Горното е приложимо към всяко едно направление, което формира индивидуалната личност на българина. Не е чудно, че бълваме отлични информатици, математици и гении на точните науки. И калпави граждани, почти никакви хуманитаристи, една скромна плеяда творци. Оказва се, че и след формиращите години културата остава лукс – книгите са с високо ДДС, читалищата пустеят, техните библиотеки – също, културните събития са оскъдни, отбрани, недостъпни.
Българинът не е отгледан да се справи със сложните морални, културни дилеми; за личните и обществените борби на всеки един от нас – за тяхното разрешаване образованието отказва нужния инструментариум.
Неслучайно. Още от времето на соца е ясно, че точните науки са безопасни – те са законови константи. Литературата, историята, философията, етиката – те палят революции, формират лидери, пораждат сблъсъците, които водят до прогрес и промяна.
Тоест – консумираме лоша култура, защото нямаме достъп до добра. Защото достъпът е отказан.
Днес теглим наследството на пълното им подчиняване на системата. Но това, че нямаме инструментите да изградим тази своя култура, да се справим с идентичността си като българи, не означава, че празнината се запълва. И търсим нещо друго. Защото ние все пак искаме своята идентичност. Искаме да бъдем горди. Искаме да покажем колко може да дадем на света.
И тогава някой политик се сеща да ни сервира джънк национализъм.
Смиламе лесно златни съкровища, народни носии, баница с кисело мляко и хора. Това са първични, човешки неща, които са били част от етоса на българите.
Само че те не ни дават отговор как да решим социалните и политическите си проблеми, как да живеем в общество, как да опазим изкуството, историята и културата си. Защото не хората по мегданите и китките край герана по залез са променили общественото съзнание, а възраждането на образованието и ценностите на българите.
Това вероятно е просветнало и на Паисий Хилендарски в тъмния манастир, докато сънародниците му са тропали хора на мегданите и са плащали данъка на чорбаджиите, галеници на султана.
“Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикнеш да прочиташ често тия неща, ще се обогатиш с разум, не ще бъдеш много неизкусен и ще отговаряш на малките деца и простите хора, когато при случай те запитата за станалите по-рано в света деяния от черковната и гражданската история. И не по-малко ще се срамуваш, когато нищо не можеш да отговориш за тях.”
Именно тук се крие противоотровата.
Разпространяването на възраждащата се българска култура. Борбата българската култура изобщо да я има. Да съществува, да продължава да образова, да възражда и най-вече да заздравява раните, останали от липсата ѝ.
Разобличаването на повърхностната история с нейните дълбоки измерения.
Изгарянето на евтиния, фабричен фолклор; завръщане към ценностите, които изповядва той – инициация в обществото, доказване на личността, достойнство, честност, жертвоготовност и милосърдие.
Опознаването на будителите като личности с техните идеали, интереси, недостатъци, завети.
Чрез диалог; чрез подкрепа за дейците в сферата на опазването на културата и историята; чрез превръщането на самите нас в такива дейци; чрез дарения за местни музеи и читалища; чрез публични четения, чрез постановки, концерти. Край на клишетата. Възраждане.
Та, просто казано, джънк национализмът се бори с добра културна хигиена и диета. Като за начало – вие какво ядохте днес?
