Кристиан Таков е един от малкото хора, за които тежките думи – съвременен будител – звучат на място. Днес той не е сред нас, но тези, които го познавахме, и тези, които му се възхищавахме, не забравяваме неговите думи.
Този текст с институционални наблюдения на доц. Таков може да ви се стори като да е писан за днешните събития, но всъщност е от 2015 г. Съветите му обаче, както споменът за Кристиан особено в ден като днешния никога няма да избледнеят.
Да реформираш институция било като да местиш гробища – отвътре не може да се очаква помощ. За помощ не знам, но съпротива – може.
Да питаш тия по върховете на институцията дали институцията има проблем е все едно да питаш призрак дали го е страх да ходи нощем из гробищата.
Не може хем да реформираш институция, хем да имаш приятели в нея.
Ако искаш да реформираш институция за една година, те изхвърлят от нея на шестия месец.
Ако искаш да оправиш всичко, по-добре се отчай още преди да си започнал.
Лошите в институцията всякога са перфектно организирани. Добрите често са глуповати и безволеви. И във всеки случай изчакват кой ще бие.
Ако питаш в институцията как да я реформираш, ще ти обяснят защо не можеш и защо няма нужда. Ако проявиш разбиране, може и да почерпят.
Направеното добро при реформите винаги е естествено, а допуснатите грешки – всякога непростими.
В институцията, когато те предават, винаги се позовават на нарушена от тебе или спазена от тях процедура.
Успехът ти ще се забрави, но злобата към теб ще те надживее.
Когато реформираш, не се сърди на противника – действа при самоотбрана.
Не се опитвай да убедиш противника на реформите в правотата си. Нямаш толкова пари.
Не се опитвай да спечелиш противника на реформите за идеите си. Нямаш толкова пари.
Не се опитвай да се сприятелиш с противника на реформите. Нямаш толкова пари.
Останалото – после.
