SHARE

Ян Касл е легендарен кмет–реформатор на Прага между 1998 и 2002 г. по чието време е реставрирана голяма част от града, включително и Карловия мост. Той посети България в рамките на конференцията „Аз, градът“ по покана на Софийския дискусионен форум, където изнесе лекция за съчетаването на съвременна архитектура и съвременно изкуство с традиционната архитектура и опазването на културното наследство. С него на един език буквално и преносно разговаря Константин Павлов–Комитата.

Не е ли твърде важна работа управлението на града, за да го поверим на архитекти?

Напротив! (смее се) Напротив, архитектът има най–подходящото образование. Но архитектът–урбанист, а не архитектът, който проектира семейни къщи. Архитектът е способен да управлява мултидисциплинарно – да структурира проблемите, да вижда детайлите и да стига чак до стратегията, визията и развитието. Напротив, архитектът е най–добре образован за целта, бих казал. Дори повече от икономист, повече от доктор по философия, повече от юрист, които тепърва трябва да се учат на тези работи. Поради това, което установих и опознах, архитектите са… Убеден съм че като професия сме за това – за управление на сложен организъм в територия, който се развива някак, строи се, умира, разрушава се, превозва се, и това става в някаква среда. Когато имате архитектурно образование, а то е доста широко, когато по нещичко разбирате от планиране, от история, от естетика, от история на изкуството и разбира се, аз съм по–старо поколение, 51–ви набор, но студентите учат също за тази среда, изучават тези системи, учат се на устойчиво развитие, социално–икономическо–екологично. Тази професия е точно за това. Аз дори не бих сложил начело на града друг, освен архитект.

А при вас какво се случи? Когато сте ги учили тия работи, едва ли перспективата да станете кмет е стояла пред вас?

Ами стигнах до там, защото твърде бързо попаднах на лошо място с моите идеи. Всъщност, бях на добро място, в Прага, и онова, за което ме обучаваха тогава, то е реалност днес. Това, заради което ме изключиха от партията ми, това, заради което ме гониха, и искаха да ме отзоват, тези идеи, моите идеи са норма. Днес това е практика – поведение, поръчки, неприемането на определени практики, или поне в Прага, в другите градове може би все още не, дори в Чехия, но не е възможно онова, което се правеше тогава, при моя предшественик, и при моя наследник на поста, просто този град се ограбваше в полза на частни джобове. Аз воювах против и така приключиха нещата за мен. Просто не можеше нищо да се направи… Не можах да спечеля войната.

Не, имах предвид, планирахте ли да ставате кмет или как? Четох биографията ви, вие сте бил активист, и…

Да, бях активист, по време на комунистите един почти незабележим дисидент, всъщност никакъв дисидент не бях, просто се борихме срещу безчувствените реставрации на комунистите. Сега си мисля, че дори е възможно да са имали добри намерения, но лошо им се получаваше. Когато дойде революцията, бях буквално изстрелян от активистите около мен – „Отиваш в общинския съвет!“ Не съм го планирал и не съм го включвал в сметките си. Жена ми беше на стаж в Италия, тъй като дълго време се опитваше да замине и най-накрая успя. Тя замина в средата на януари и аз ѝ писах че съм в общинския съвет и че вече не ходя във фирмата, в проектантското бюро, и тя не беше много възхитена. Всъщност, тогава бяха първите избори, през есента на 1990-та, и така стана, че можех да се занимавам с градоустройство, и имаше там някакви разправии. Аз бях нормален общински съветник вечерно време, основах проектантско бюро, проектирахме и чак последната година и половина започнах да отговарям като съветник за градоустройството и там някъде започнах да разбирам града. Ходихме да търсим опит в Британия в Холандия, да търсим визии как да развиваме града. И беше много интересно, но през 1994–та реших да се върна във фирмата си. Сметнах, че перспективите да се прави архитектура са големи, от друга страна въобще не ми харесваше посоката в която вървеше моят предшественик, кмета. Не ми харесваше посоката, накъдето тикаше нещата. Започнаха да стават едни странни работите, да се появява един странен бизнес.

Усетили сте, че Прага вече не е Прага?

Е, Прага си беше Прага, но хората се промениха. По това време тотално се бях откъснал от политиката, проектирахме чудесни сгради, живеехме си чудесно.

И по едно време дойдоха едни хора и казват – „Слушай, имаме нужда от кандидат през 1998 г. Искаш ли да се кандидатираш?“ Аз казвам, добре, защото аз също се ядосвах как нещата не работят. Виждах всичко. И знаех, че ще трябва да се откажа от работата си. И в крайна сметка всичко приключи с това, че бях единственият, за който всички можаха да се договорят и така стана. В сряда си тръгнах от фирмата, от архитектурното ООД, а четвъртък вечер вече бях избран за кмет.

В България в момента живеем в активно време, много неща се променят. Много активисти влизат във властта, и често има следната дилема – между млад, непрофесионален активист, който има само съвестта си…

И сърцето, си, което бие…

Да и сърцето си което бие, но не е особено компетентен. Може би дори храни известни илюзии за града в който живее, а от друга страна, имате човек, специалист, който цял живот е работил в системата, професионален,…

Манипулатор, който познава бизнеса,…

Да

Познаващ процедурите…

И може би доста корумпиран.

И може би доста корумпиран.

Да. И обикновено хората решават в полза на професионалиста. Но може би понякога трябва да се реши в полза на аматьора, в полза на активиста. Как решавате в една такава ситуация?

Веднага ще ви дам примери, тъй като през 2010 беше върха на корумпираността на пражката общинска власт, по времето на кмета Бем, който беше избран през 2002 и 2006 г. Виждах че това не е добър човек, но все пак си мислех, че някак си нещата ще се оправят. Когато се кандидатира през 2006 г. той получи невероятните 50% на изборите. Все още беше от ODS, гражданската демократична партия. А през 2010 г. този човек беше абсолютно на дъното на популярността си. Беше осмиван, окарикатуряван… Излязоха и записи на разговори с лобисти и се видя че той е най–големия престъпник, който е пропилял милиарди крони, и който дори не съжалява за нищо.

Всички около него вече са разследвани или са в затвора. Тия ужасни лобисти. Той се изсули някак си… И хората си казаха, добре, искаме да изберем промяната. Тогава изглеждаше, че промяната идва с партията Топ 09, на Шварценберк. Тази партия в периода 2010–2014 г. всъщност някак си не успя да вземе властта, не изпълни очакванията, веднъж се договориха със социал–демократите, пък после се скараха. А кметът беше един млад човек, който дойде на власт през 2013 г. Много му вярвах, много исках да му помагам отвън, включих се като външен експерт, в института по планиране. Но единственото, което остана след него, е ужасен хаос – добри идеи, добри мисли, но страшен хаос.

Междувременно се роди едно движение, което се казваше ДА 2011 (ANO 2011). Това е нашият Берлускони, господин Бабиш. Финансист, медиен магнат, паралия, най–богатия чех или словак, най–богатият човек в Чехия. И този човек тръгна с посланието „Всички крадат, а ние не“ и аз му повярвах, че няма да краде. През януари 2014 г. той дори се опитваше да ме привлече за кандидат – „Ще ми бъдеш кмет. Ще спечелим“. А аз му казвам „Разбира се, няма проблем“, защото не го познавах. Но ми трябваха два месеца, за да разбера за какво става дума и избягах. И изборът беше точно такъв тогава – да изберем тези нови матадори, които дори нещо поназнайват, или тези безнадеждни мошеници, предишните. Някои от тях крадяха повече, някои крадяха по–малко, а някои просто се маскираха, или виждаха всичко, но не протестираха. Но подпомагаха, съучастваха в кражбите. Или пък ще изберем тези, с чистите ръце, с биещото сърце, които казват „Ние ще го направим по друг начин“. Оказа се, че само с ентусиазъм, но без способности, не се получава. И че и двата варианта могат да бъдат еднакво унищожителни, както корумпирания режим който ще окраде всичко, така и новите, които ще си счупят играчките, защото не знаят как да си играят с тях.

Значи не е проста работа.

Не е проста работа. Изборът не е „да“ или „не“. Не е черно или бяло. Срам ме е, че стана по начина по който стана, с този Бабиш. Има много „ако“. Просто, ако господин Бабиш не беше господин Бабиш, ако беше демократ, а той не е, ако ми беше дал свобода, а аз имах готов екип от 10 човека, плюс разни партийни членове на ДА, които бяха вече там, от 2–3 години. И аз им казвам, аз ще ви обуча, и за четири години ще се научите и ще бъдете компетентни. И трябва да учите, това е нормална работа, като всяка друга работа, като започнем от законите, как се управлява град, как се развива, как се прави в чужбина. А те отхвърлиха всичко. Аз се бях приготвил какво да обяснявам, как ще променим нещата. Когато влязох в тези неща през 1989–1990 г. бях архитект без опит.

Но вие се справихте?

Е да. Благодарение на интелекта си и на способностите си. Но човек трябва да ги учи тези неща. През 1990–та никой не беше компетентен. Само старите комунисти знаеха за какво става дума, така че всички трябваше да наваксваме – някои по–бързо, някои по–бавно. А на някои ученето им дойде твърде много и си тръгнаха. Казаха „Нямам стомах да го смеля това“ и си тръгнаха. А през пролетта на 2014г. вече не се прощаваше некадърността, аматьроството, неопитността. Вече никой не ти казва, „Абе, ще се научите за четири години“ или „Пропиляхте 10 милиарда, но няма проблем, опитайте пак“.

Вече не стават така нещата. Вече трябва да ги разбирате нещата. В момента и общинските съветници са тъпи, и депутатите са тъпи. Кметицата е с извинение, доста глуповата. Неспособна, неемпатична, несимпатична, странна личност.

Познавам я от години, но тя просто не е подходящия човек да управлява града. И се заобикаля с едни, които понякога си мисля, че вече крадат. Че вече не става дума за некадърност. Така че нямам прост отговор за България. Нека младите учат. Да научат как се прави и да не крадат. В политиката трябва да се служи и да не се краде. Друга истина няма.

В момента, най–красивите сгради в София се унищожават. Мислехме си, че когато кризата от края на комунизма приключи, когато нямаше пари и когато се появят пари и капитали,..

Ще се появят фондове и пари и всичко ще стане много красиво?

Но не се получи така.

Не работи така, да.

А собствениците биха си построили нещо от стъкло, на мястото на старите сгради. Какво да правим?

Какви са тези собственици? Местни ли са? Новобогаташи ли са?

Да, точно такива са. Това е най–краткото обяснение.

Новобогаташите нямат вкус, нямат Kinderstube, възпитание от малки. За съжаление, не може много да се направи в този случай. Там трябва да се удря през пръстите, тъй като имотите [в Чехия] се реституираха на бившите собственици, например на децата или на внуците на тези големи родове от аристокрацията или на децата на бившите индустриалци, които са ги строили. Това бяха деца с добро образование и възпитание, въпреки че бяха възпитавани по време на комунизма – тъй като родителите им много държаха на тези неща. И тези хора имат съвсем друго отношение към имотите. Докато новобогаташите, които просто имат отношение към имота като към придобиване на терен, виждат нещо в някое списание или в някой каталог и искат същото. И ако става дума за някоя стара сграда – ами хайде, да я събаряме.

Тия хора никога няма да успеят да разберат за какво става дума и затова просто трябва да има спирачка, която да им забранява да правят такива неща. Не става с убеждаване. Децата трябва от малки да бъдат възпитавани, за да имат това чувство в себе си. Но възрастните, на тях просто не трябва да им се разрешава. Трябва да има по–добър контрол от страна на службите за опазване на паметници на културата, и по–добър строителен закон, и да има ограничения в него – някаква комбинация между двата закона – и този за паметниците, и този за строителството. За да не може да се разрешават строежи, които нямат всички строителни документи и становища. И когато липсват хората, опазващи историческите постройки или постройките в исторически зони, се получава по този начин.

Знаете ли, аз съм от подобно семейство, така че като ни върнаха разни неща, нямахме пари за нищо. И трябваше всичко да продадем, защото като нямаш пари…

В повечето случаи така се получава, да. Те са ви го амортизирали 40–50 години и после с какви капитали ще го оправяте? Някои хора имаха късмет – примерно половината го дадоха под наем, за да не бъдат принудени да се откажат от имотите си. Някои пък половината продадоха, половината си запазиха. Познато ми е, разбирам го. Аз нито нещо реституирах, нито нещо приватизирах, но познавам доста хора около мен, които в най–добрия случай успяха някак си да си финансират нещата, така че да не са принудени да се откажат от имота, и постепенно да го възстановят.

И примерно в Баба, в Прага 6 има такава вилна зона, бели сгради, функционализъм. Там живее едно семейство, на което са реституирали такава сграда, майка с три деца и тя няма пари и отказва да се изнесе от там. Направо ви се плаче за сградата, защото тя си иска своето, но след 70–80 години нещата са такива, каквито са. И сега ако я купи някой мърляч, ще я разруши и ще си построи нещо „хубаво“, което е виждал по каталозите някъде.

sgrada-baba
Сграда от колонията Баба. 1932 г.

Така става, да. Какво ще кажете за материалното наследство от комунистическото минало? То е голямо, лошо построено, лошо поддържано, грозно е, но въпреки това някои хора искат да го поддържат, поради някакви причини, дори политически. И как вие решихте този проблем?

Панелките, особено тези в жилищните комплекси, са, не ми се иска да го казвам – отвратителни, някои особено отвратителни, други пък са култивирани, хубави, през 70–те имаше експериментално строителство, в Прага 8 на улица „Инвалидовна“, близо до хотел Олимпик, – това са хубави сгради, с пропорции от Кюрбюзие. От друга страна, имаме масовото строителство от 80–те години и от края на 70–те.

cz017
Експериментален жилищен комплекс – ул „Инвалидовна“

Като че ли лошото строителство започна с началото на нормализацията (периодът след потушаване на „Пражката пролет“ – КП). Всъщност, хубавите панелки са като че ли от 60–те години, а лошите са от 70–те и 80–те. И, за съжаление, в същия стил се строеше чак до 1993–1994 г. Хората, които живеят в тях, са доволни, тъй като явно не познават нищо друго, или пък са се преселили в тях от някакви ужасни съборетини, или пък са пристигнали от провинцията и са получили апартамента си без пари. Тези, които имаха възможност да си ги купят, после си ги приватизираха за дребни пари. И хората, които живеят там са напълно доволни и няма никакъв шанс това да се бутне, както си мислехме в началото.

В днешно време тези сгради се топлоизолират, за съжаление се и боядисват.. по ужасен начин. И диагонално и с отвратителни цветове и всякак. Със сиво и златно. Или с червено и сиво.

1280px-Praha,_Budějovická,_Dům_bytové_kultury
Домът на битовата култура, Панкрац

Но съществуват и други сгради, по индивидуални проекти. Трябва да правим разлика между сгради, проектирани от добри архитекти, примерно „Домът на битовата култура“ на Панкрац, (на арх. Конинова), сграда с рязана листова стомана по фасадата, много качествена архитектура, или пък универсалния магазин „Котва“, от същата авторка.

kotva_foto_(c)_tomas__opt2
Магазин „Котва“

Тази сграда ми е любима.

Също така универсалния магазин Май, така наречената „двойка“ на „Народния булевард“, (на арх. Айслер, Масак и Райниш). Това е сграда, която ненавиждат, защото се е врязала в тези сладникави народни орнаментирани къщички, с брутално гладките си обеми, казвахме му „сградата–острие“. Много ми харесваше, когато бях студент. През 1975 г. го откриха, ние тогава почти се бяхме дипломирали. И тези сгради си заслужават да бъдат запазени. Няма смисъл да се събарят. Също така телевизионната кула, построена от Хубачек, такава хубава телевизионна кула, той получи награда за нея.

od-maj1
Магазин „Май“ при построяването му

Има още доста такива сгради, макар че те са доста обикновени. Съществуваше хотел „Прага“, брутално надиплена сграда, спускаща се по склона, и това беше уникална сграда. Нямаше друга такава. Хората я гледаха с отворена уста. Ходеха там, за да я гледат. Бяха запазени интериорите някъде от 77–81 г. Страхотна сграда, но я разрушиха.

hotel-praha-20
хотел „Прага“

Беше закупена от най–богатия чех, той искаше да си построи там парк и я разруши. Писахме дори някакви изследвания как да я спасяваме, но не успяхме. Така че има сгради и сгради. Примерно вашето Ларго. (сочи към сградата на ЦУМ и на Министерски съвет) Прилично е, дори не ми прилича на нещо строено през 50–те. На мен ми прилича на края на 30–те, началото на 40–те. Архитектура от времето на войната. Съдържа малко фашизъм, италиански. Като олимпийския стадион в Рим или немската архитектура. За мен е приемливо, не е много високо, И може би е по–добро от онези неща от другата страна (сочи някъде зад ЦУМ). Но сигурно има и някакви сгради като в Югославия, където имаше доста екстравагантни конструкции, които е невъзможно да бъдат поддържани. Или пък има сгради, които са толкова некачествено построени, понеже е страшно скъпо да бъдат поддържани. Просто трябва да се решава сграда по сграда.

А какво ще стане в Прага?

Лошите ще бъдат съборени постепенно. Защото повечето от тях са на добри места. Защото парцелите често са по–скъпи от самите сгради.

Истина е.

А по–добрите ще трябва да се съхранят. В момента върви една голяма дискусия – зад Вацлавске намести, зад Народния музей и зад нещастната магистрала, която минава в горната част, имаше диспечерски център на газоразпределението – една четвъртита сграда, с павета по фасадите, там е имало изчислителен център, с компютри. И затова е било толкова тежка конструкцията, с голяма маса, за да не мърда. Вътре е имало компютри, всеки колкото цяла зала. В днешно време компютрите вече не са такива, няма нужда от такива размери, но сградата е добре разположена, също така наоколо има административни сгради, които са подобни. И ги купи някаква фирма и иска да ги бута. И започна нещо като малко въстание – „Не го бутайте, това е част от лицето ни!“. От лицето на града. Трудно е да се каже как ще приключат нещата.

pocitacove-centrum
Бившият компютърен център на ул. Винохрадска

Също така, имаше дискусия за телевизионната кула на Жижков, която още не беше готова, когато падна режима. Тогава изчислявахме колко ще струва да се бутне, а това би струвало едни страшни пари, само за да се бутне, да се ликвидира. Тъй че тя ще си остане, макар и да разваля панорамата на града. Там има добър ресторант с чудесен изглед. Веднъж се видяхме там с президента Хавел и си показвахме разни неща в Прага от високото. И на него не му харесваше тази телевизионна кула, тъй като е живял в Жижков по някое време, но просто с някои неща постепенно свиквате и те си седят там. А има и сгради, които изчезват и след няколко години дори не си спомняте за тях.

Кулата в Жижков

А какво направихте с паметниците от комунистическия режим? Имам предвид всякакви видове паметници от онова време?

Ами тук си имате паметник на съветското „освобождение“, на псевдоосвобождението …

Аз не го харесвам много.

Някои от нещата успяхме да отстраним веднага. Например, скулптурите на Клемент Готвалд, на Ленин, те си заминаха в рамките на един месец. Стана бързо. Постаментите под тях постепенно ги разрушихме и за щастие нямахме грамадни неща. В Словакия имат едно огромно нещо – паметникът на Дукленската операция. На народното въстание – едни такива монументални гигантски бетони. Словаците не го бутнаха. Но ако става дума за статуи, сравнително бързо ги разкарахме. В Прага 6 остана само маршал Конев, на ул. „Югославски партизани“, тъй като някак си тоя Конев все пак е влязъл в Прага и има някакво отношение към събитията. За съжаление, американците са могли да влязат три дни по–рано в Прага, но е имало договор, според който сме били в зоната на влияние на Русия, на СССР вместо на Америка.

Няколко сгради са били разрушени през войната, и ако не беше съборена сградата на ъгъла, там нямаше да е разположена танцуващата сграда на Франк Гери. Тъй че винаги има и две страни. Скулптурите и по–дребните неща изчезнаха, някъде по станциите на метрото имаше скулптура на Юрий Гагарин, и на разни космонавти, които също някъде ги прибраха.

Танкът в Смихов, освободителния танк. Първо го боядисаха розов. Тогава все още младия, див скулптор, Давид Черни. Днес той е мейнстрим творец, чиито неща се продават за невероятни суми. Той го боядиса розов, след това го пребоядисаха, след това депутатите го боядисаха пак розов и накрая го преместиха на друго място. Тъй че това всичко изчезна. Трябва да призная все пак, че такива ужасни неща нямахме много в Прага. Домът на…

Домът на съветската армия?

Това беше централният военен дом, после спестовна каса. Там беше и музеят на Клемент Готвалд. Веднага след революцията прибрахме имотите на компартията и веднага го дадохме на спестовната каса. Те после си го взеха обратно, изкупиха си го обратно. Също така разните партийни домове, които си бяха построили тук–там, ние ги дадохме на общинските съвети, а вилите пък ги дадохме за резиденции за дипломати, тъй че след комунистите не останаха много неща.

Следва: Ян Касл (II част на интервюто)