Бях твърдо решил да наруша традицията и да не пиша нищо за Втората световна война и Деня на Европа, за историческите манипулации и особено за путинистките. Защото ми се стори, че откакто Путин погълна част от Украйна и подстрекава гражданска война в друга част, която се готви да погълне, вече всичко е напълно ясно и няма нужда от повече обяснения.
Но не, гръмогласните български рубладжии, невинни и недотам невинни носталгици, „честни комунисти“ и прочее морално незрящи, не ми оставят избор.
Втората световна война все още в България не е позната въпреки СТОТИЦИТЕ книги в гигантски тиражи и ДЕСЕТКИТЕ филми по темата, главно съветска продукция, с които ни поливаха, и особено преди 1989 г. Въпреки обема и инвестициите в кинолента, хартия и звукозаписи белите петна са големи за българската общественост, а фактите, които изплуваха в публичното пространство след 1990 г. (защото дотогава оставаха заключени в семейните истории), доколкото ми е известно, още не са получили необходимата широка гласност и най-вече официална интерпретация в учебниците по история.
Дилема: Защо, след като българската армия участва в активни бойни действия преди всичко след 09.09.1944 г. и жертвите са дадени именно тогава (жертвите и войниците, които и до ден днешен нямат смислен паметник за разлика от окупационната армия), защо България е смятана за ПОБЕДЕНА държава?
Странно, нали? Тежки битки и 30 000 жертви в заключителния етап на Втората световна война, наречена по съветски образец „Отечествена“, и отново победени.
Това се случва, защото др. Сталин много внимателно се подсигурява именно срещу такъв сценарий, в който България би могла да претендира за каквото и да е след края на войната. Той много внимава да не признае и правителството на Константин Муравиев, което идва на власт на 2 септември 1944 г. и което обявява война на Германия, започва изтегляне на войските от Гърция и Югославия, възстановява правата на политическите партии в България, разтурва всички организации с фашистка и националсоциалистическа идеология, разформирова жандармерията и разпуска 25-ото Народно събрание. Затова и тайният агент на Сталин в българското правителство – ген. Иван Маринов, прави всичко възможно, за да забави обявяването на война на Германия с три дни, за което решението е взето на 5 септември, но става публично чак на 8-и, за което е щедро възнаграден след войната.
Въпреки всичко на 8 септември България се оказва в уникална ситуация – едновременно във война с Германия, СССР (който обявява война на България на 5 септември заради нейната „нерешителност“!), САЩ и Великобритания.
Така че въпреки пълната липса на съпротива и обявяването на война на Германия СССР си пише още една завладяна държава в списъка и великодушно я подарява на местните си агенти от БКП (БСП след 1989 г.).
Тук има още едно голямо бяло петно – а какво се е случило с българските войски и с българските граждани на територията на Гърция и Югославия? Поне войските са започнали да се изтеглят, но е ясно че това само за три дни няма как да стане.
Случили са се много истории – интересни, трагични и със сигурност една невероятно затрогваща – за спасяването на българските войници в Охрид. Но за тях ще разкажа друг път, защото мястото няма да ни стигне.
Популярно възражение: А защо нищо не казваш за салфетката от Ялта?! Чърчил е виновен за всичко! Той ни остави в ръцете на Сталин!
Това трябва да означава все пак неодобрение, че сме останали в ръчичките на Сталин, нали? Защото евтиното кисело мляко, АЕЦ, доматите… знаете си нататък. Чърчил щеше да ни построи по-хубав АЕЦ и доматите щяха да са по-сладки 😉
Тук ще поработим с едно древно изобретение на човечеството. Казва се календар.
На 09.09.1944 България пада изцяло в ръцете на съветската армия и местните ѝ агенти – БКП и ОФ (Отечествения фронт).
Срещата в Ялта се провежда между 4-11 февруари 1945 г., пет месеца след преврата в България. Противопоставянето на САЩ и Великобритания на СССР не е възможно – нито Германия е победена (това ще се случи след 3 месеца след огромни усилия), нито Япония (това ще се случи чак през лятото).
Салфетката… салфетката не е от Ялта! Салфетката е от Четвъртата московска конференция от 9 октомври 1944 г. Тогава става изписването на прочутите проценти върху нея, с които Чърчил иска поне 25% влияние в България и се опитва да си издейства някакво влияние в другите източноевропейски страни. Ама как да стане това? Може би на всеки 7,5 просъветски вестника да имаме по 2,5 нормални? И сега бихме си помечтали за такъв голям дял на нормалната преса.
(По време на войната са проведени общо 21 конференции на съюзниците, като по време на първата СССР все още е съюзник на Германия.)
По време на комунизма старателно се криеше фактът, макар че дори в комунистическите филми се промъкваше намек, за саморазправата на новите властници с бившите управляващи, но и също и с всякакви хора с независими позиции – интелектуалци, общественици, лекари, бизнесмени, военни. Само в първия месец (и това е потвърдено от множество източници вече) преди салфетката жертви на саморазправите в България са между 20 000 и 40 000 души, с явното одобрение на окупационната съветска армия.
Трагикомична е историята, в която неуспял литератор партизанин се появява въоръжен със специалното намерение да убие Елин Пелин, като първо разстрелва редактора, който не му е взимал графоманските текстчета за печат. В тези месеци подобни неща се случват навсякъде.
От края на октомври 1944 г., по време на този страх и ужас, в България, евентуално като част от салфетковата договорка, ще започне да действа Съюзническа контролна комисия с представители на САЩ, Великобритания и СССР, но всъщност западните съюзници са само за „маскировка“. На практика нямат никаква власт върху ставащото в страната, дори нямат винаги власт върху собствените си автомобили (на които им пукат гумите) и служители (които понякога отнасят по един хубав пердах от славянските „освободители“).
Напоследък излязоха някои спомени. Нещо по-кратичко можете да прочетете от очевидеца Чарлз Ланиъс.
Така че в началото на февруари 1945 г. СССР е погълнал България без съпротива, като един по-големичък балкански Крим. Местните главорези убиват когото им скимне и си прибират каквото им хареса, а освен масовите репресии и убийства без съд и присъда е започнал и т.нар. „Народен съд“, който ще издаде 2760 смъртни присъди на „фашистки агенти“, 230 пъти повече, отколкото на Нюрнбергския процес, където ще бъдат съдени висши функционери на нацистка Германия.
За да е хаирлия Ялтенската конференция, която ще започне на 4 февруари, на 1 февруари са произнесени смъртните присъди над:
тримата регенти
8 царски съветници
22-ма министри от правителствата след 1941
67 депутати от 24-ото НС
47 генерали и висши офицери
Присъдите са изпълнени същата нощ. Навързани на вериги, хората са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в района на Софийските гробища. Разстрелвани са един по един.
Проф. Александър Станишев – световноизвестен медик, е бил принуден да констатира смъртта на убитите.
Последен убиват него – застрелват го с пистолет в тила, както е коленичил над последния разстрелян. Труповете са съборени в трапа и зарити със сгурия. Въпреки тайната през следващите дни и месеци близки на загиналите носят цветя и свещи на мястото. За да предотвратят, комунистите правят отгоре бунище. (от тук)
За България „освободителите“ са подготвили:
– референдум, който трябва да промени държавното устройство (изненада, нали)
– национализация (кражба на цялата индустриална собственост в България)
– колективизация (кражба на цялата селскостопанска земя и друга селска собственост), но това ще се случи малко по-късно.
Ако календарният метод не ви върши работа за ориентация в ситуацията, да припомним, че на Ялтенската конференция са взети решения във всички окупирани страни да бъдат проведени свободни избори. Смешно, нали? Знаем какво става след това. Дали не трябва да се разсърдим на някого? На кой обаче, на #кой?
А защо набърквам Путин в цялата работа, а?
През 2014 г. в Русия беше гласуван закон, тоест Путин нареди на Думата да му гласува закон, който забранява критиката на ръководството на СССР по време на Втората световна война. Тоест със закон е забранено нещо, което не е било формално забранявано никога, дори по времето на сталинизма – правото да критикуваш Сталин и действията му. Наказанието е до 5 години затвор, така че, ако си нямаш работа, разкривай „лъжливи сведения за дейността на СССР по време на Втората световна война“ и „сведения, изразяващи явно неуважение към обществото, за дните на воинска слава и за паметните дати на Русия, свързани със защитата на отечеството“.
Хем достатъчно гумени и неясни формулировки, хем като се има предвид, че руският съд не се затруднява много с такива евролигавщини като доказателства и прозрачен процес, опитай се да кажеш нещо извън официалната пропаганда за Втората световна война или дори за признати трагедии като Катинското клане.
Честит ви празник. За завършек ето как Българската социалистическа партия и нейните трудови хора отбелязват през 2014 г. Деня на Европа:
Текстът е препубликуван от блога на автора „Бели байтове за черни дни“ на 11 май 2014 г. Актуализацията и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“.
