Няколко мисли за извънредната държава, превенцията и властовата паника в Корона времената:
- От вчера живеем в условия, каквито не познаваме и се разчита сами да се ограничаваме. Така ни каза и премиерът на среднощен брифинг. Ако не го правим, ни грози жестока глоба и дори затвор след последващото среднощно творчество на народните представители;
- същите тези народни предсатвители разписаха празен лист на Кризисния щаб, здравния министър и правителството, като им гласуваха извънредно положение по чл.84, т.12 от Конституцията, без дори да поискат да разберат какви мерки ще се прилагат, по какъв начин, при какви условия и с какви гаранции за спазване на основните конституционни права на гражданите. Часове по- късно гласуваха „спешни поправки“ в НК, без да знаят кой и за какво ще прилага арести за неспазване на карантината и как ще протичат съдебните процедури, като бързи или нормални съдебни производства. Това се нарича пълна абдикация на Парламента от властта в уж парламентарната република;
- първият видим резултат от „извънредното положение“ и триразовите брифинги на щаба и министрите е, че паниката видимо завладя Страната и особено София, като хората се втурнаха да се презапасяват със спирт, картофи и неизвестно защо – тоалетна хартия!?
- Властта по управление на кризата минава в ръцете на двама генерали и двама министри – Мутафчийски с гардероба от различни униформи и Борисов – премиер, с министрите на здравеопазването и вътрешните работи;
- целият контрол върху ситуацията и спазването на недоразписаните още мерки отива в Прокуратурата и лично в ръцете на Главния прокурор, като там ще се преценява кой и как нарушава мерките и наредбите, ще се издават заповеди за арест и ще се повдигат обвинения. Утре може да те арестуват, защото си кихнал без маска в градския транспорт! Ето ви и възможност за прокурорска диктатура, която се твърдеше, че не е възможна, а републиката си стана вече прокурорска, така или иначе;
- издадените заповеди от министъра на здравеопазването се променят в ход от МС само няколко часа след разписването им, като все още не се знае със сигурност кои обекти остават отворени и кои затворени; всички тънат в неведение какво следва и дали входовете на София и пътищата към Столицата ще останат отворени;
- гарите и автогарите са отворени, а моловете частично затворени, като така най-сериозните рискови места от бързо разпространение на заразата остават активни!
- На входа на болници и поликлиники, поне вчера, е нямало входящ санитарен контрол на влизащите. Свободно се е влизало в дирекция „Миграция“ и документи за самоличност на МВР – СДВР, където са потенциално най-опасните контакти с чужденци от цял свят;
- Правителството и НС не обсъждат дори приемането на компенасторни мерки за подкрепа на бизнеса, който затваря врати и на този, който излиза в режим home office. Не се дискутира временно спиране на плащанията за данъци, осигуровки и кредити за определен период, нито поне спиране на лихвите за времето на карантината и извънредното положение…
Толкова за мерките и хаоса, в който се взимат със скорост „на час/ден по лъжичка“.
Сега си задайте въпроса колко от тях могат да се въведат просто като извънредни мерки от министъра на здравеопазването и МВР, както и по прокурорско нареждане и колко касаят наистина „извънредно положение“, което се регулира от Закона за Отбраната и въоръжените сили?! И защо бе нужно въвеждане на извънредно положение в страната за пръв път от 1944-45 година, както и дали тези хора, които го въвеждат знаят какво да правят с него и имат ясен план за действие?
Защото, когато боравиш с истинско оръжие, се изкушаваш да го ползваш и не се знае кога заредената пушка на стената може да гръмне или някой просто да се изкуши да натисне спусъка, с който се разстрелват правата и свободите ни!
Трябва да е пределно ясно, че извънредно положение, гласувано без ясни мерки, параметри и условия, дава възможност на двама – трима души в държавата сами да преценяват къде свободата свършва за сметка на сигурността и кои права могат да ни ограничат, а това може да е прекалено голям риск, особено в държава, в която управляват пагоните, шлиферите и каскетите!
А, когато загубиш правата си, рано или късно губиш и сигурността, и свободата си, но тогава вече може да е късно! Иначе днес (текстът е писан вчера – 14 март, бел. ред.) София изглежда празна, странно спокойна и леко тъжна, а навън е пролет, дано е за добро!
Снимка на София в първия ден от „извънредното положение“ от Ясен Джабиров. Вижте всички снимки от албума тук.
