SHARE

Най-големият шок всъщност би трябвало да бъде изнасилването в публичното пространство, на което станахме свидетели. Това също е естествено продължание на всички “за” и “против” Истанбулската конвенция, Стратегията за детето, #MeToo, правото на аборт и накрая, но не последно място – ролята и мястото на жената в нашето недоразвито общество.

Аз съм жена. Аз съм жена с публична професия и публично присъствие. През годините съм била психически насилвана на базата на пола и външността си по всевъзможни начини. От подмятанията в коридорите на телевизията от страна на колеги, страшни мъжкари, през гнусни слухове, интриги и лъжи (винаги шушукани и никога произнасяни на глас, така че да се защитиш), че “правя кариера, като скачам от легло в легло”, до първите страници на тиражните таблоиди, които твърдяха, че съм любовница на президент и премиер. Не стига че тези таблоиди висяха по будките със седмици като плакати на пошлостта, но и тези мръсотии бяха удобно ретранслирани от десетки интернет сайтове.

Това не е нищо друго освен изнасилване в публичното пространство. И това деяние трябва да бъде криминализирано по същия начин, както това е направено с физическото посегателство срещу личността. Жертви на такова изнасилване са и мъже. Познаваме достатъчно и такива примери.

Живеем в XXI в. Днес вече се знае, че психическото здраве е от същата важност за живота и функционирането на човека, както и физическото. Посегателството срещу физическото здраве се наказва по Наказателния кодекс. Същото трябва да бъде и с посегателството върху психическото.

Защото това посегателство цели да удари личността и най-близките на засегнатите – семейството и приятелите. Това е психологическа атака с реални физически измерения в живия живот. Такава е и целта й. Това ми обясниха експерти, когато бях жертва на подобни действия, целящи публичното ми унижение в ролята ми на говорител на служебното правителство на Марин Райков.

Изнасилването в публичното пространство трябва да бъде криминализирано.

Хвърлям ръкавицата към всички политици да инициират изменения в Наказателния кодекс, които да преследват и наказват собствениците на интернет сайтове, печатни издания, отговорните редактори и редактора на деня и всички, които са замесени и носят отговорност за публикуването на материали – снимки и текстове, които реално нарушават интимния, личен живот с очевидна цел за публична дискредитация.

Предлагам да се направи генерален преглед и драстични промени в законодателството, което третира търсенето на отговорност за неверни и клеветнически публикации и да се вдигне рязко границата на обезщетенията в тези случаи, както и да се задължават нарушителите да изтрият всяка следа от тях в интернет (защото нали не забравяте, че Google е вечен).

Другият основен проблем, поради който се случва това, е, че към момента потърпевшите стават жертви на всички възможни нива:

1. Със самите публикации, които ги клеветят и злепоставят в обществото и пред близките им.

2. В момента, в който решат да си потърсят правата в съда, те се сблъскват с мудно правораздаване, свободно тълкуване и интерпретации от страна на съда (в моя случай една съдийка бе написала в решението си “че да си любовница на президента не е обида”).

3. Абсурдно малките обезщетения, неотносими на фона на щетите, които са нанесени – нито като нанесена обида, нито като нанесена щета върху публичния образ и последствията от това, нито като загубено време в преследване на адекватно наказание в съда, нито като превенция за съответната медиа да не го прави в бъдеще и накрая, но не последно място:

4. Когато най-накрая се стигне до присъждане на дори и тези неадекватни за размера на щетите обезщетения, рязко се оказва, че въпросните медии са вече фантоми и нямат нито редакционен адрес, нито собственици, които да бъдат потърсени от съответните органи, за да изпълнят решението на съда.

Това са проблеми, които, за съжаление, не са разгледани в дълбочина досега и не са били изведени за дебат пред обществото достатъчно активно, с остротата и болезнената си необходимост нито от медиите, нито от експерти, нито от политици. Гласът на жертвите намира отразяване тук-таме, като с гордост се заявява, че те са осъдили поредния клеветник за гордия 1 лев. Малка подробност е, че освен че съдът няма практика да присъжда високи обезщетения – нещо, което трябва да се промени, то и държавната такса за въпросното обезщетение е в процент от искания размер – също проблем пред жертвата. Това също трябва да бъде променено!

Предизвикателството е отправено и към професионалните журналистически организации, всички истински медии, неправителствените организации, които работят в областта на правосъдието, човешките права, правата на жените, съсловните адвокатски организации.

Да, отдавна беше време да изкрещим: СТИГА!

Надявам се да е настъпило времето и на конкретните действия. #ЗарадиНас

* Ивет Добромирова е един от създателите и издател на НОрешарски и Терминал 3. Водила е и спечелила дела за клевета срещу „Всеки ден“ за редица публикации (печатното издание бе закрито и преформатирано в „Таблоид“, за да не се изплатят обезщетенията, а фирмата собственик е и с многобройни дългове към държавата, което също прави невъзможно събирането на задълженията по това дело) и „Уикенд“ – за редица публикации (обезщетенията не могат да бъдат изплатени, тъй като изданието промени постоянния адрес на редакцията си и в момента няма реален собственик).

 

SHARE
Ивет Добромирова, експерт по публични комуникации, с дългогодишна кариера като журналист в БНТ.