SHARE

Отново настана време за избори. От едната страна имаме късния герберизъм с патрЕотични нотки на власт, чиито корупционни скандали единствено могат да бъдат засенчени от “ремонта на ремонта на ремонта” на някой столичен площад, на който много майстори са оставили твърде много ръце.

От другата страна е другарката Нинова, чиято партия прекъсва любовните си писания за атентата в “Св. Неделя” единствено за да обяви как днес са застрашени християнските ценности. И чиято избирателна листа прилича повече на списъка, който предоставят на директора на някоя чужда разузнавателна служба, когато той попита “В България кои са известните ни руски агенти?”.

В такива времена, човек би си помислил, че “демократичната общност”, застъпваща се зад едни от малкото идеали, все още оставащи с изключително висока популярност у нас като европейските ценности, евроатлантическата ориентация и правовата държава, запретва ръкави най-сетне да се върне на сцената. Този човек ще сгреши, защото за поредна година демократичната общност се занимава с далеч по-важни неща от избори и кампании – а именно – със себе си.

Отново основното послание е някакво колосално коалиционно строителство, което започна преди години, продължава по време на кампанията и навярно изборите ще минат и заминат, но преговорите ще продължат. Разбира се, както само “демократичната общност” го може, дори самото коалиционно строителство е в няколко измерения.

На първо място, това е опитът за обединение с всякакви мъртви проекти и приобщаване на изгубили всякакво доверие апаратчици – ключови за печеленото на допълнителни 0,5% от електората и още по-ключови за губенето на всякакъв чар и надежда, че става въпрос за нещо ново и различно сред останалото население.

Второто измерение на коалиционното строителство, разбира се, е “вечният неудобен въпрос” – ще се коалирате ли с ГЕРБ? Няма значение, че това са европейски избори – важното е този така екзистенциален за “дясното” въпрос да продължава да бъде централна тема.

На трето място, е “реденето на листите”, като този път “демократичната общност” надмина себе си, като проведе електронен вот, чийто избраник реши да преотстъпи мястото си на стара муцуна от друга партия. Това е, разбира се, съвсем в тон с посланието за нова политика и борба със старата система.

От толкова коалиции никой няма време за дребнотемия като послания, стратегия и дори водене на изборна кампания, макар до вота да остава по-малко от месец. В тази връзка например за момента книгата на Иван Костов води далеч по-успешна кампания, с далеч по-ясно послание, отколкото партийното обеденение.

Нещата стават още по-трагични само като направим сравнение с ВМРО. Макар партията да е в настоящото клето управление и да е водена от агент на Държавна сигурност, то за евровота тя имаше просто решение: Андрей Слабаков, който излезе и каза, че мрази циганите, геЕвете и непушачите.

Толкоз. С един ход патрЕотите успяха да зададат тон на кампанията си, да разпространят по всички медии водача си и да изпратят доста ясно послание. Защото, когато Слабаков каже, че му е писнало от циганите, геЕвете и непушачите, не ти трябва диплома от Харвард, за да разбереш, че няма да гласува за Истанбулската конвенция, ще подкрепя Бай Орбан и националистическия интернационал и от европарламента ще пуска кръчмарски лафчета за зли бюрократи, които не дават на народа да си поддържа руските монополи и субсидираните с евросредства олигарси.

В същото време това е основният акцент от последното участие на водача на “демократичната общност” в телевизионно студио: “Аз се кандидатирам за депутат в Европейския парламент, за да бъда депутат там. Нашата цел и надежда е да вкараме двама души, но независимо колко влязат и какво покаже преференцията, ако аз съм човекът, който е предпочетен от избирателите, то аз ще бъда депутат там”.

И двете партии формулират своята “цел и надежда” на едните е да кажат на злите еврочиновници – “аман от цигани, геЕве и непушачи”, а на другите – “да вкараме двама души, но независимо колко влязат и какво покаже преференцията, ако аз съм човекът, който е предпочетен от избирателите, то аз ще бъда депутат там.” Или с други думи – посланията на патрЕотите (макар противни и идиотски) са ясни за всички, насочени са към конкретен тип избиратели и говорят за някакви (псевдо) идеали. Другата страна, която не е във властта, която не е напълнила листите си с агенти на Държавна сигурност, която не е залята от корупционни скандали, а зад която стоят същностни ценности, които до ден днешен въпреки масовата пропаганда избирателят продължава да припознава като свързани с просперитета на обществото, не може да произведе по-добро послание за изборите от: „почти успяхме да разрешим проблемите вдясно, дано вкараме двама депутати, а и между другото искахме да вземем няколко апаратчика на Кунева”.

***

При Вуте е същото

Хубавото на Обединена Европа е, че си ставаме все по-близки в последно време и може да видим и други кътчета, които кретат като нас.

В клета майка Британия, например, където Brexit навлиза в своята Брежнева ера на застой и приказките са, че ако “удвоим усилията”, най-сетне ще бъде построен светлия брекзитизъм, но усещането е, че ако нещата продължат в същия дух може и местният Елцин (с име Борис) да изджаска за последно кралството и да разпадне Съюза нерушимий.

Та, в същото кралство също предстоят същите избори. И там нещата са подобни. Управляващите носят със себе си познатият аромат на чутовна некомпетентност – Brexit – и корупция – транспортният министър даде обществена поръчка за 18 милиона паунда за фериботи на фирма, която няма фериботи, а след това правителството бе съдено от конкурентна фирма за непрозрачна процедура за допълнителни 33 милиона паунда.

Опозицията в лицето на другаря Корбин има същия афинитет към комунизма, терористични атентати и Русия като другарката Нинова, с тази разлика, че бидейки от старото поколение, др. Корбин все още се кланя пред “Капитала”, докато др. Нинова вече е преминала към по-съвременни форми на капитала, като този на „Лукойл“ например.

И сигурно си мислите, че в този един момент там ще блесне партия за онези 48%, които гласуваха за оставане, за младия, либерален, градски типаж, който няма свой дом и е отблъснат от всички?

Да, познахте! И тази партия се казва… “Промяна ЮК Независимата група” и тя води коалиционни преговори за формиране на “Алианс на Оставащите” със “старата десница” (добре, в случая на Британия със старите центристи) и… коалиционните преговори едновременно продължават, но се провалиха, но… вече е ясна листата и водещо лице ще бъде не кой да е друг, а… сестрата на виновния за Brexit Борис Джонсън, известна главно с това че е сестра на Борис Джонсън – Рейчъл Джонсън!

В същото време Найджъл Фараж реши да се откъсне за миг от бистренето на политика в студията на Би Би Си, колонката си в “Телеграф” и предаването си по Ел Би Си, в които се жалва, че “медиите на статуквото не го отразяват” и да сформира нова партия – и тя носи името “Брекзит партията” – може би си внушавам, но ми се струва, че “Брекзит партията” звучи някак по-ясно от “Промяна ЮК Независимата група”.

Създаването на нова партия се наложи, след като Фараж обяви, че старата му партия ЮКИП е станала твърде расистка, откакто той сдаде властта през 2016 г. Все още не се е намерил някой да пита Фараж – най-честият гост на водещото политическо предаване на Би Би Си, Question Time, за този век – обаче как така, след като бе десетилетие начело на ЮКИП, партията изведнъж стана расистка, а Фараж остава неопетнен носител на “свободата на слово” и правото да обвиняваш имигрантите и мюсюлманите за всички проблеми в едно общество.

Така или иначе неговата нова партия има ясно послание – тя ще бори статуквото и ще донесе промяна чрез Brexit – има и ясни носители на тази промяна – Анунсиата Рийс-Мог, известна единствено с това, че е сестра на лидера на Brexit-крилото при консерваторите Джейкъб Рийс Мог и дъщеря на бивш главен редактор на в. Таймс – Лорд Рийс-Мог (в общи линии олицетворение на антисистемния борец за права на малкия човек). Освен нея към редиците на партията се присъдиени Ан Уидакомб – 71-годишна баба с остър език, която е била 23 години депутат от консерваторите (поредното ново лице в политиката) и партията дори получи подкрепата на Джордж Галоуей – 30 години депутат от крайно лявото крило на Лейбър, който в момента води предаване по Russia Today и е живото доказателство, че там някъде в света всеки има своята сродна душа, тъй като ако се срещнат и опознаят Галоуей и Петър Волгин биха засрамили дори братската целувка на Брежнев и Хонекер. От своя страна, Галоуей обяви, че “само този път” ще подкрепи Брекзит партията вместо др. Корбин, с което като един “истински комунист” доказва, че отстъпления от правата вяра са допустими единствено когато се правят в името на хибридните интереси на Россия мать.

И тази номенклатурна банда, водена от дългодишния евродепутат Фараж, неслизащ от ефир, някак обаче успява да се представи като новото лице в политиката, което бори лошите елити.

А десетината депутати, които единствени се застъпват за интересите на тези, които виждат в Европа и нейните ценности своето бъдеще, които искат да развиват, а не да унищожават с Brexit или национализират бизнеса на страната си, някак успяват да изглеждат като част от този лош елит, защото се оставят на другите да ги описват, и както върви ако има парламентарни избори ще изпаднат от парламента, защото не могат да се докоалират.

Последните години са доказателство, че страните които не успеят да поддържат умерен, рационален център под напорите на национализма и популизма изпадат в далеч по-тежка криза – в случая на Британия и България тя повече наподобява трагикомична безизходица.

В политиката седмицата е дълго време и до изборите остават няколко. Никой не знае как ще завършат тези кампании, но не е трудно да оценим как започнаха – за пореден път, без да са научени уроците от миналото. И най-вече – без лидер, който да плени надеждите за бъдещето.

SHARE