“Целият свят е сцена” и всички ние участваме в една голяма драматична пиеса. През 2016 г. завърши “първото действие” – спокойният свят се преобърна, маските паднаха и всички заеха страна.
В нея имаше два избора, които се откроиха по своята значимост от другите – Brexit вотът в Обединеното кралство и изборът на Доналд Тръмп в САЩ. Но също така видяхме падането на премиера Матео Ренци в Италия, победата над националистите в Австрия, отказа на Франсоа Оланд да се кандидатира отново за президент на Франция и номинирането на Франсоа Фийон от страна на френските републиканци. Видяхме и победата на Румен Радев и последвалата оставка на второто правителство на Борисов в България.
Разбрахме и пред какви опасности е изправен светът – между тях са подкопаване устоите на ЕС, обезсилването на НАТО, съмнения в ценностите на Запада и агресия от страна на Русия от Прибалтика до Балканите.
Така след като научихме сюжета и кои са основните действащи лица, е време да започне кулминационният акт – “2017 г.”.
Първо ще видим последствията от миналогодишните избори.
Първа сцена. “Встъпването на президентите”
Доналд Тръмп встъпва в длъжност след две седмици на 20 януари. Два дни по-късно в България същото ще направи и Румен Радев. И на двамата им предстои да сформират кабинет – в случая на Радев служебен.
Това ще бъде лакмусът за президентството на Радев. От състава на служебното правителство и политиките му ще разберем къде стои спрямо БСП и зависимостите от Москва, както и какви са ценностите, които отстоява.
При Доналд Тръмп повечето имена в администрацията му вече са известни. По-интересен е въпросът дали американският Сенат ще ги потвърди и най-важен ще е вотът за потвърждаването на номинацията за държавен секретар Рекс Тилърсън, за когото републикански сенатори като Джон Маккейн изказаха притеснение, че е обвързан с тежки зависимости с Русия. В Сената републиканците имат 52 места срещу 48 за демократите. Нужни са трима сенатори, за да спрат всяка номинация (при паритет в гласуването вицепрезидентът има решаващ глас). При потвърждението на номинациите ще стане ясно доколко Сенатът може да упражнява контрол върху Доналд Тръмп.
Втора сцена. “Brexit означава Brexit”
А какво всъщност означава Brexit? Засега никой не знае отговора на този въпрос – дали Британия ще се опита да запази достъпа си до общия пазар, или ще се отдели изцяло от ЕС? Ако запази достъпа си, какво ще се случи със свободата на движение? Ако не го запази, Шотландия ще се отдели ли от Обединеното кралство?
Ще започнем да получаваме отговори на тези въпроси в края на март, когато Тереза Мей обеща да стартирa процедурата за напускане на ЕС.
Обаче е възможно и тя да не може да го направи. До броени дни Върховният съд на Обединеното кралство трябва да вземе решение дали подобна процедура не може да бъде стартирана единствено и само с парламентарна санкция.
И ако се стигне до това Парламентът да има последната дума за напускането на ЕС, ще се заформи интересен сюжет с неясен резултат – в долната камара консерваторите имат мнозинство от четирима депутати, но сред тях има много противници на напускането на Великобритания. Те може и да не последват лидера си Тереза Мей.
Основната опозиция на лейбъристите също е против Brexit, но лидерът на левите Джеръми Корбин не е почитател на Европейския съюз. Не е ясно дали той няма да реши да се съобрази с резултатите от референдума и колко от неговите ще го последват.
Третата по големина партия – на шотландските националисти, е привърженик на ЕС, но същевременно, ако Британия тръгне да напуска, то шотландците ще се възползват от случая, за да поискат нов референдум за независимост. Либералдемократите със своите 9 депутати от 650-местния парламент вече са обявили, че ще възпрепятстват Brexit по всеки възможен начин.
В горната камара има мнозинство от проевропейски лордове, но те могат единствено да забавят решението и да го върнат за прегласуване в камарата на общините. Кралицата също трябва да промулгира акта на парламента с древната фраза, останала от норманските крале – La Reyne le veult. Тя може и да не го направи, но последния път, когато това се е случило, е през 1708 г., когато кралица Ан отказва да одобри създаването на шотландски войски.
На 4 май в кралството ще се проведат и местни избори, които ще покажат дали консервативното правителство на Тереза Мей все още се ползва с подкрепа от целия си електорат, дали наистина има възход на либералдемократите в страната и губи ли позиции крайнолявата политика на Джеръми Корбин.
Трета сцена. „Nexit?“
Нидерландците отхвърлят проекта за европейска конституция на референдум през 2005 г. (след Франция). В страната винаги е имало силни евроскептични настроения, но същевременно тя е една от страните – основателки на съюза, и негов силен двигател.
На 15 март ще се проведат парламентарни избори. В момента страната се управлява от голяма коалиция на двете водещи партии и това е благодатна почва за надигането на националистическата Партия на свободата с нейния лидер Герд Вилдерс.
Според социологическите проучвания партията е или първа, или втора по подкрепа сред нидерландците, но е много далеч от това да получи мнозинство в парламента. Останалите партии са обявили, че няма да сформират коалиция с нея.
Вилдерс иска да проведе референдум страната да напусне ЕС, но проучванията посочват, че 53% от нидерландците са против.
Четвърта сцена. “Дързост и красота” по български
В края на март в България ще се проведат третите предсрочни парламентарни избори от 2013 г. насам. Това изглежда да е епизод 3543, цялостната драма на всички е ясна, но има и някои неизвестни. Дали ще спадне подкрепата за ГЕРБ и ще се увеличи ли тази за БСП? Ще запазят ли “Обединени патриоти” възходящия тренд, който видяхме на президентските избори? Какво ще се случи с останките от Реформаторския блок? Докъде ще стигне ДОСТ срещу ДПС? И накрая, но не последно място – всички гледат с повече от голям интерес към амбициозните заявки на „Да, България!“.
Възможно е след изборите да видим нова коалиция между социалисти и националисти. Не е ясно и кого ще подкрепи проектът на Веселин Марешки, който според проучване на българската агенция “Галъп” регистрира подкрепа от 5,2% и ще влезе в следващия парламент.
Неизвестните са повече, отколкото известните, което беше и причината нито един от системните играчи да не искаше особено много тези избори сега.
Пета сцена. „Френската псевдореволюция“
Тук вече настъпва същинската драма. Има ли реални шансове Марин льо Пен да стане президент? Франция е една от двете водещи страни в ЕС, трета икономика и основен балансьор на влиянието на Германия.
Отговорът е – едва ли. Франция доказа консолидацията си пред опасността популизмът да спечели избори неведнъж. Сред най-ярките примери е именно президентския балотаж, на който успя да попадне баща й – Жан-Мари льо Пен през 2002 г. и който зрелищно загуби. Подобно нещо се случи на областните избори през 2014 г., когато партията на Льо Пен излезе първа в няколко области и тогава последва мобилизация на всички избиратели от ляво и дясно, които не одобряват политиката и не ѝ позволиха да вземе дори един областен управител.
Френските републиканци заложиха на бившия премиер Франсоа Фийон, който има афинитет към Русия и е в по-десния спектър по политически убеждения. Възможно е той да открадне от десния вот за Льо Пен, особено след като тя в опит да открадне вот от крайнолевите започва все повече да залита по лявото. И дори избра синя роза за символ на кампанията ѝ.
Следващият претендент за президентството е центристът Емануел Макрон, който бе министър на икономиката в правителството на Оланд. Той основа свое собствено движение – En marche, и потрива доволно ръце от хаоса при социалистите и избора на твърде консервативния Фийон вдясно, защото това отваря поле Макрон да привлече много повече гласове от център-леви и център-десни.
Номинацията на левицата ще стане ясна на 29 януари, а кои ще са основните двама претенденти ще разберем седмица по-рано, на 22-ри.
След това идват съдбовните избори. Първият тур ще се проведе на 23 април, като повечето социолози смятат, че Льо Пен ще завърши сред първите двама. Без да се знае коя е номинацията на социалистите, е трудно да се измери правилно подкрепата, но данните от декември 2016 г. на Ipsos показват 29% подкрепа за Фийон, 25% за Льо Пен и 18% за Макрон.
На втория тур две седмици по-късно, на 7 май, един срещу друг ще се изправят двамата кандидати с най-силен резултат от първия вот.
След президентските избори на 11 и 18 юни ще се проведат и парламентарните избори във Франция.
Шеста сцена. Битката за “Канцлерът на свободния свят”
Изборите в Германия трябва да се проведат между 27 август и 22 октомври 2017 г. На тях Ангела Меркел ще се бори за четвърти мандат като немски канцлер.
Социологическите проучвания от декември 2016 г. на агенция Ipsos дават значителна преднина от 33% за Меркел и християндемократите, които тя оглавява. Следващи са социалдемократите с 22% от вота, а след тях е евроскептичната “Алтернатива за Германия” с 13%, последвана от “Левицата” с 11%, “Зелените” с 10% и либералите с 6%.
Въпросът е дали Меркел ще успее да сформира нова коалиция и кои партии ще влязат в управлението на страната. Възможно е отново да ѝ се наложи да прави голяма коалиция със социалдемократите, но при този сценарий не е сигурно кой ще бъде основният преговарящ от тяхна страна. Настоящият им лидер и вицеканцлер на Германия Зигмар Габриел обяви, че е готов да приеме предизвикателство за лидерската си позция. Негов потенциален опонент е председателят на Европейския парламент Мартин Шулц, който вече обяви, че иска да оглави листата за местните избори в Северен Рейн-Вестфалия, които ще се проведат на 14 май.
След края на тези шест сцени по-вероятно няма да се случи нищо драматично. Неслучайно наричат Европа „стария континент“. От години се говори, че след изборите през 2017 г. ще може да започнат същинските преговори по цялостна реформа на Европейския съюз. Ето – това е всъщност важното.
Завесата вече е вдигната.
