Отново сме свидетели на яростни атаки срещу журналисти, медии и техните издатели. Една от последните бе срещу бизнесмена и издател на „Икономедиа“ Иво Прокопиев, с когото говорим за властта в България, свободата на словото, европейското ни бъдеще – което все повече изглежда е водено не от прехода ни към демократична страна, а към новите сили, по думите на Прокопиев – на контрапрехода.
Здравейте, г-н Прокопиев, според Вас какво се случва в държавата?
Здравейте! Случва се контрапреход, реставрация на тоталитарни порядки и приватизация на държавните институции. Много от основните граждански права са под заплаха, като например правото на информираност и разнообразие на мненията, правото на собственост.
Променят се основни положения в досегашния обществен договор – че сме общество, което е базирано на свободната инициатива и на личните права и свободи. Силово се налага доктрина за едно общество, в което доминира държавата, която обаче вече е “приватизирана”.
Държавата и нейните институции вече са под контрола на няколко души, които използват цялата им репресивна мощ, за да възпроизвеждат политическата си власт и да наказват тези, които мислят различно.
Това, което започна с модела “КТБ” за превръщане на медийно и икономическо влияние в безконтролна и несменяема политическа власт, вече се е трансформирало в модела “Пеевски” на тотално завладяната държава, която репресира непокорните си граждани. Като казвам модела “Пеевски”, говоря за явлението, не за личността.
Това е непозната у нас форма на “държавен” капитализъм, който имитира демокрация и политически плурализъм, но подобно на фашизма правата на гражданите се простират дотам, че действията и интересите им да не влизат в конфликт с “превзетата държава”. Влязат ли в конфликт или попаднат ли в полезрението като успешен бизнес – следва репресия, унищожаване или опит за превземане на бизнеса.
Има ли някаква промяна в сравнение със ситуацията преди две години от една страна, когато Борисов беше в своя втори мандат и преди четири – преди и по време на протестите от 2013-а?
През 2013-а, както и през 2009-а към ГЕРБ и Бойко Борисов имаше големи надежди, че ще ограничи корупцията, ще подобри условията за бизнес и ще довърши интеграцията на България в Европа, основно в Шенген, еврозоната и банковия съюз.
И в двата случая обаче той оглави модела, който наследи след тройната коалиция и кабинета „Орешарски“, а не опита да го промени или разруши.
Преди две години нямаше такива надежди, защото Борисов излизаше от втори мандат вече като лидер на “завладяната държава”. Имаше надежди за политическа алтернатива. И в лявото, и в дясното бяха допуснати груби грешки. БСП пропусна шанса си да победи, защото изплаши избирателите с антиевропейско говорене, а “демократичната общност” се провали в опитите си да се обедини поради глупави личностни дрязги, а вероятно и поради “помощ” отвън такова обединение да няма. В резултат на това моделът “Пеевски” получи близо до конституционно мнозинство в парламента.
Има съществена промяна в средата поради факта, че интересите на една и съща група, тези няколко души, успяха да запазят контрол върху политическа власт непрекъснато при последните четири правителствени мандата. Това е много дълъг период, досега никой не го е постигал в демократичната ни история. Това означава, че практически повечето нови мандатни назначения начело на различни институции и независимите регулатори се избират хора, които са под силното влияние на този модел.
Какви са причините за акцията срещу Вас? Докъде свършва тя срещу бизнесмена Иво Прокопиев и къде започва срещу Вас и семейството Ви като издател на „Капитал“ и „Дневник“?
Основната причина е независимата позиция на „Капитал“ и „Дневник“. Атаката започна още при първото по-сериозно разследване през 2009-а, че държавните фирми съсредоточават парите си в КТБ и това се използва за купуване на медии, фирми и политическо влияние.
Сега обаче тя цели и нещо друго. Да делегитимира идеята за предприемачество, идеята, че е възможно по законен начин да успееш в България.
Бих искал да разкажа историята на сделката за „Каолин“.
През 2000, когато „Алфа финанс“ инвестира в дружеството, (чрез увеличение на капитала, а не в приватизацията), както повечето фирми, то работеше на загуба, силно неефективно и с много стари машини и технологии. Оборотът по памет беше от порядъка на 14-15 млн. лева годишно със сериозна оперативна загуба.
За 13-те години, в които „Алфа финанс“ беше мажоритарен собственик, инвестирахме над 120 млн. лева във фирмата, половината от които привлечени от инвеститори на капиталовия пазар. Построихме 27 км газопровод, за да се смени скъпото и мръсно дизелово гориво. Придобихме трите конкурента в Сърбия – „Копови“, Уб; „Сърбокварц“, Зайчар, и завода „Бяла река“ в едноименния град. Построихме най-модерния за времето в Европа завод за стъкларски пясък в Чернигов, Украйна, за пазарите в Русия, Украйна и Беларус. Разработихме друго находище в Орехов, Запорожие. Бяха разработени десетки нови високотехнологични продукти.
Развихме силни търговски структури и станахме лидер и на пазари, където нямахме произдводство – в Турция, Италия, Румъния, Гърция, Македония, Египет.
Около „Каолин“ се създаде клъстер на стъкларската и керамичната индустрия. Заради надеждността на суровините в региона дойдоха такива инвеститори като „Шишеджам“ в Търговище, „Сен Гобен“ в Калъраш, „Керос“ в Русе.
Съществуващите „Хан Аспарух“ в Исперих, „Идеал Стандарт“ в Севлиево и „Рока“ в Каспичан увеличиха многократно производствения си капацитет. Бяха открити хиляди нови работни места. Бяха платени десетки милиони данъци и осигуровки на държавата. От една полуфалирала фирма в Разградско „Каолин“ стана лидер на пазара на суровини за стъкларската и керамичната промишленост в Източна Европа.
Когато през 2013 година продадохме „Каолин“ на стратегически немски инвеститор, оборотът на фирмата беше 160 млн лева, или над 10 пъти повече, отколкото при придобиване на контролния пакет. Да, ние спечелихме, но с нас спечелиха и миноритарните инвеститори, държавата, служителите и местните общности. Последните продължават да печелят с новия собственик.
„Каолин“ има една от най-успешните следприватизационни истории в България. Разказвам това, за да се види, че успехът в бизнеса идва с правилна стратегия и дългогогодишни усилия на един много талантлив управленски екип. Много фирми бяха в ситуацията на „Каолин“ в края на 90-те. Някои излязоха от кризата, защото попаднаха на предприемчиви и способни собственици, много други обаче не успяха.
КОНПИ под натиска на прокуратурата обаче не се интересува от това. Не се интересува, че тази успешна сделка е проверявана многократно, включително и от съда, който на три инстанции постанови, че няма никакви нарушения. За модела “Пеевски” е важно всички да са с лоша репутация и избирателите да са объркани. Ако всички са окаляни няма алтернатива, ако няма алтернатива, никога няма да има промяна. Това е един от основните пропагандни закони на Гьобелс във фашистка Германия.
Като че настоящият политически сезон на нестабилност започна със скандалите около Делян Добрев и последващата му защита от КРИБ и Валентин Златев – чуха се слухове, че това може да е задкулисна игра за важни промени в енергетиката. Почти имаме решение за строежа на АЕЦ “Белене” отново. Вашият прочит на случващото се?
Делян Добрев е един от последните останали лидери в ГЕРБ, който е професионално подготвен и има визия за развитие на България, в частност енергетиката.
Тази визия за съжаление не съвпада с интересите на руското енергийно лоби, подкрепяно все по-директно от правителството и лично от премиера Борисов, които са за изграждане на големи, скъпи енергийни мощности, за които да плащат данъкоплатците. Мисля, че има връзка между това и факта, че Делян Добрев попадна в списъка с прозападни обществени фигури, които прокуратурата атакува преди парламентарните избори.
В световната енергетика в момента тече гигантска енергийна трансформация към възобновяеми източници, основно към слънчеви системи, офшорни вятърни паркове, системи за съхранение на енергия, въглеродни инсталации и т.н.
Себестойността на соларната енергия в момента в България от новопостроена инсталация е по-ниска от цената на електроенергията на борсата и е два пъти по-ниска от цената, която е нужна на „Белене“, за да би имал смисъл проектът на пазарна основа по изчисленията на БАН.
Не разбирам каква е дискусията тогава? Защо България иска да купи нещо два пъти по-скъпо, отколкото то струва? Във финансите няма “стратегически” проекти. Има такива, които създават стойност и такива, които разрушават стойност, какъвто е АЕЦ “Белене”.
Същият е казусът с проекта “Южен поток”, който беше преименуван на “Газов хъб Балкан”. България е в наказателна процедура, защото не си е либерализирала вътрешния пазар на природен газ, а в същото време тръгва да прави международен газов хъб. На кого ще повярват търговците на газ – на очите си или на идеята за хъб? Някой да е виждал финансов модел на този проект? Кои ще са другите източници на газ в него? Някой да е проявил желание да инвестира в подобно нещо на пазарна основа? Има само желаещи изпълнители, които са готови да изхарчат още от парите на данъкоплатците и едни политици, които са готови да им ги дадат.
Правителството прие доклад на ДАНС, според който Русия е основна заплаха за България и региона, но чуваме и как премиер и президент използват всеки повод да искат сваляне на санкциите срещу Русия. Къде се намества това в цялостната политическа ситуация в страната?
Не трябва да се подценява влиянието на Русия в българската политика, медии и прокуратура, но и не трябва да се надценява. Не е редно всеки път, когато открием, че България е член на НАТО, да започваме дискусия за общите славянски корени с руснаците.
Много често местният ни елит така се омотава в схеми и ангажименти, които не може да изпълни, че единственото му спасение е да представи нещата като “руски сценарий”.
“Газпром” например направи много повече невъзвръщаеми разходи от България в “Южен поток”. Усилията за новия “Газов хъб Балкан”, кръстен на кучето на руския президент Путин, аз разчитам като опит на виновните за провала да се извинят и да компенсират част от тези загуби.
Какъв би бил ефектът от подобно съвсем путинистко действие върху имиджа на България в Европа като страна с предпоставки за инвестиции? Това не би ли бил много сериозен сигнал за чужди компании да не идват тук, а да отиват в Румъния?
Нека да сме реалисти. Не е приятно да ни третират като “троянски кон” (или по-скоро славянско магаре), но България няма силата да формира позицията на ЕС и Запада за санкциите срещу Русия.
Какво трябва да стане, за да може България да привлича инвестиции?
Трябва да има върховенство на правото. Да има правила и държавата да остави на частния сектор да прави хъбове и да изгражда енергийни мощности. Това не е задача на правителството. Задачата на правителството е да създаде регламент за свободна търговия и свободна конкуренция. Не само в енергетиката, а в цялата икономика. Другото инвеститорите го разбират много по-добре от министрите и премиера.
Каква е връзката между работещата съдебна система, бизнес климата и успешната държава?
Връзката е съвсем пряка и доказана в много емпирични изследвания. Всички богати държави са с работеща съдебна система и независими институции, която защитават правата и интересите на гражданите и инвеститорите. Когато говорим за съдебна реформа, всъщност става дума за това, че нашите права в момента не са защитени, защото трима души са си вменили правото да са суверен и да заместят българските граждани в тази роля.
Много е важно да се осъзнае тази разлика. Няма “държавен” интерес сам по себе си. Успешната държава се състои от много на брой успешни фирми и лично успели граждани. Когато се каже “държавен” интерес, в момента това е интересът на една малка група хора, която е успяла да “приватизира” държавата – да овладее правителство, парламент, прокуратура и много от ключовите институции. Българският интерес е съвкупността от личните интереси на всички български граждани и инвеститорите в българската икономика. Тези интереси не са добре защитени. Затова няма частни инвестиции, затова хората напускат България.
Къде в картинката е състоянието на медиите?
Медиите в България бяха подложени на троен удар.
Първо, откъм кризата на стария бизнес модел. Интернет унищожи традиционните бизднес модели на печатните медии, в момента това се случва на традиционните телевизии. Хората потребяват информация по нов начин. Фирмите използват други канали на комуникация. Само един пример – 80% от световната дигитална реклама се държи от Google и Facebook. За традиционните издатели просто няма място. Те трябва да преосмислят начина си на правене на бизнес и да предложат нова оферта на своите читатели и потребители.
Вторият сериозен шок дойде от икономическия цикъл и кризата след фалита на Lehman Brothers през 2008-ма. Едва сега Европа напълно се възстанови от нея. Намаляха инвестициите, спадна потреблението, банките в целия свят бяха в много тежка ситуация. Периферните държави като България естествено пострадаха най-много.
Медиите по принцип са процикличен бизнес и напълно логично бяха една от най-тежко ударените индустрии.
Горните два обективни фактора направиха българските медии много лесна плячка за политиците и за политически мотивирани инвеститори. Причината е много проста. Една фирма със западащ бизнес има намаляваща стойност. Тези, които са склонни да платят най-много, са политиците, защото те са склонни да оценят и влиянието, което медията им дава. Професионалните инвеститори в медии оценяват бизнеса, а не влиянието, защото не търгуват с него.
По тази причина всички международни инвеститори като ВАЦ, Боние, Санома, Ханделсблат, Рингие излязоха от българските печатни медии. По подобна стратегическа причина в момента на пазара са двете големи частни телевизии. Би Ти Ви (част от подгрупата CME) трябва да се продаде по решение на американския антимонополен регулатор заради сливането на AT&T и Time Warner. Собственикът на НОВА – MTG, обяви, че излиза от традиционните телевизии, за да се фокусира върху дигиталната си платформа VIASAT.
Вероятността отново да видим политически обвързани купувачи, които плащат висока цена заради влиянието на тези телевизии не е никак малка.
Как да изплуваме от дъното на медийните класации?
Като се адресират горните фундаментални проблеми. Ако независимите медии са обществено благо, трябва да има обществено финансиране за тях. Ако не може да се организира това на национално ниво, защото в България публично финансиране получават само зависими от властта медии, нека тогава това стане приоритет на Европейската комисия и ЕС.
Глобалните медийни гиганти Google и Facebook трябва да споделят по-голяма част от стойността, която получават с тези, които създават съдържанието.
Блокчейн е много обещаваща технология, която според мен ще позволи на медиите да създадат нови устойчиви модели за правене на бизнес. Да въведат нови начини за монетизиране на техните читателски аудитории директно, а не чрез посредничеството на дигиталните гиганти, които задържат за себе си лъвския пай от приходите.
Това са само няколко обещаващи посоки. Нищо от това обаче няма да стане бързо и лесно. Ще трябва да се настроим за продължителен и труден процес на трансформация. И дано журналистите не загубят надежда по този път.
Каква е мисията на „Капитал“ и “Дневник”?
Мисията на “Капитал” и “Дневник” е да пазят ценностите на свободното общество и да работят за модернизация на България. Да помагат на инициативните и способни българи да успяват повече. Да се противопоставят на тези, които искат да откраднат този успех през механизмите на политиката и държавата.
И нещо ново в последно време – да подпомогнат гражданите и фирмите в България в протичащия процес на дигитална трансформация. Само след 10-15 години всичко основно в нашият живот – работа, образование, забавления, пътуване, хранене, лечение, бизнес, разрешаване на спорове, ще бъде променено завинаги. В този гигантска трансформация ще има много печаливши и много губещи. Важно е повечето българи да са от първите.
Винаги съм искал да ви попитам – името „Капитал“ има ли общо с труда на Карл Маркс?
И да, и не. “Капитал” е най-важното понятие в пазарната икономика. То е фундаментът на всички пазарни отношения. Закачката с “Капиталът” на Карл Маркс е само допълнително търсен ефект. През 1993-та, когато тръгна вестникът, споменът за марксизма все още беше много силен.
Неслучилата се лустрация и неотворените досиета изиграха своята роля за неслучилия се преход и днес това е много видно, нали?
Преходът се случи. В момента се движим назад в своеобразен контрапреход. Връщаме се обратно към отношения и порядки, с които се бяхме разделили. Връща се страхът. Поставяме под въпрос ценностния избор, че България принадлежи към Запада. Подклаждат се съмнения дали дългосрочните решения за членството в НАТО и ЕС са правилни. Съвсем доскоро смятахме тези решения за еднозначни и необратими.
Мрежите на бившата Държавна сигурност, корупцията, зависимостите в политическата класа, фалшивите новини и жълтите новини са важна част от този контрапреход.
Откъде трябва да се започне, за да се поправят нещата?
От желанието за свобода, стремежа към благосъстояние и нетърпимостта към тиранията. Особено с последните промени в съдебните закони бяха ограничени ключови граждански права. С новите промени на Конституцията се готви сериозно посегателство върху правото на собственост на хиляди инвеститори в икономиката.
“Приватизираната” държава иска да разследва приватизацията. Под знамето на справедливостта се отваря вратата за едно огромно и безкрайно изнудване на собственици на фирми, а чрез тях ще се застраши нормалното съществуване на стотици хиляди техни работници и служители.
Няма съмнение, че този процес ще отключи огромна съпротивителна сила, която вероятно ще постави началото на политическа промяна, защото се подготвя атака по частната собственост, фундамента на пазарната икономика.
Сегашният модел на политическа тирания беше изграден с политически средства, само с такива може да бъде разрушен.
И кой може да ги поправи?
Това вече е по-сложният въпрос. Всеки, който има куража да се опълчи на политическата диктатура, не трябва да изпитва колебание да взаимодейства с другите като него. Разбиването на “приватизираната държава”, този модел на срастване на политическа, финансова и медийна власт, плюс ръчно управление на институциите е най-важният приоритет на България. След него идват идеологическите различия.
Имате ли намерение да напуснете България?
Не.
Имате ли политически амбиции? Знае се, че дори да не сте заявили официално политически амбиции, през годините сте показвали силно отношение към политиката и сте подкрепяли идеята за формиране на незадкулисни демократични партии. Това Ви участие винаги се е използвало от статуквото, за да Ви обвини в задкулисие. Не мислите ли, че влизането в открита политическа битка би било по-работещ вариант?
Имам амбицията нещата в България да се променят. Всеки сам си решава дали и кога да влезе пряко в политиката. Мисля, че ролята на независим издател, предприемач, участник в обществения дебат също е много важна.
Благодаря за откровеността!
И аз за интереса!
