SHARE

Промяната в България е сложна и трудна – особено когато заговорим за онези, чиито права са били винаги под удара на стигмата, омразата и преследването. Тези, на чийто гръб държавата и традиционното общество винаги са се упражнявали да защитят своя порядък. 

Иван Димов е един от онези, които искат да променят това. Неговата фондация “Сингъл Степ” е един от 5-те финалиста (от 204 кандидата) в ПРОМЯНАТА, най-голямата социално отговорна инициатива на „Нова Броудкастинг Груп“, която се осъществява за четвърта поредна година в партньорство с фондация Reach for Change – България. Следващият кръг, който ще определи тримата фаворити, е гласуване онлайн между 16 януари и 5 февруари.

 

Препубликуваме част от интервюто на Диана Алексиева за InterViewTo. Цялото интервю можете да видите тук.

Срещаме се пред Паметника на съветската aрмия. Неслучайно искамe да го снимаме там. След почти 30 години извън България и работа като инвестиционен банкер в САЩ, Австралия и Аржентина той се връща тук, за да основе неправителствената организация Single Step, която да подпомага младежи от ЛГБТ общността, както и техните родители и обкръжение от приятели и учители. И най-вече да работи по говоренето на тази тема с хора извън общността, обяснението, образоването и като за начало пояснението, че сексуалността, каквато и да е тя, не е диагноза или състояние, подлежащо на лечение, нито пък лош дух, който можем да изгоним с помощта на екзорсист. До този момент аз почти не вярвам, че все още има хора, които не са наясно с това, че все още, след десетки филми, световни примери и дебати, темата се нуждае от разяснение. Оказва се, че далеч не е така и че е време да започнем оттам, където сме били и преди 30 години – от времето, когато различни в България „нямаше“ и „не трябваше да казваме на никого“.

Интервюто представя Иван Димов.  

Неслучайно избрахме това място, за да те снимаме. Не мога да повярвам, че все още има хора, и то на нашата възраст, които имат нужда от пояснения по темата. 

О, да. Оказа се, че това е така. И не става дума за хора, силно религиозни или пък силно консервативни, говорим за невежество по темата.

След толкова време извън България, как се реши да се върнеш тук и да основеш Single Step?

Преди две години бях на едно събиране тук и направих някаква забележка във връзка с моята сексуалност (аз винаги съм много открит за моята сексуалност). След това едно момче, което току-що беше завършило гимназия, очевидно много притеснено, дойде при мен и ме попита дали можем да си поговорим, защото няма с кого друг да го направи. Оказа се, че е гей и преди време, когато споделил това на майка си, тя го завела на психиатър. Въпросният „специалист“ му казал: „Не се притеснявай, ще те излекувам“.

***

 

Имате съюзници очевидно. А врагове – не те ли е страх, че ще си мразен. Че някой ще си каже, че този център, тази фондация не помага, а проповядва?

Аз искам да помогна, и то не само аз, целият екип, всички съмишленици искаме да помогнем, защото има проблем. Ако някой развее байрака на омразата и дойде при нас, бих искал да го попитам само едно: „Как ти помагаш на младите хора да решат един проблем?“ Дори не чак толкова. Само: „Ти как си помогнал на един-единствен човек, на едно младо момче да реши своя проблем? Защо ти имаш право на достоен живот? Защо ти имаш право да обичаш, а аз не? И защо ти имаш право да вървиш ръка в ръка с човека, когото обичаш, а аз не?“ Но аз вярвам, че тези хейтърите не са основна част от населението, те просто са по-шумни. И вярвам, че единственият подход е разговорът на персонално ниво. И примерът.

Повече за Single Step може да научите ТУК.

Снимка: Яна Лозева/Interview.to

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.