Третата най-голяма страна в еврозоната ще има ново временно правителство, след като популистите в сблъсък с президента на Италия Серджио Матарела не успяха да сформират правителство.
Възможността за популистко антиевропейско правителство между крайнодясната Лига на Салвини и крайнолявата „Пет звезди“ пропадна. Поводът бе, че президентът на страната блокира назначаването на министър на икономиката, който е за излизане от еврозоната.
Матарела се аргументира, че нито една от партиите не е призовавала за излизане от еврозоната по време на изборите и нямат мандата да сформират коалиция с подобна програма.
Макар това да е поводът – управляващите можеха просто да заменят кандидатурата на министъра, но истината е, че двете антисистемни партии до последно не можеха да представят програма за управление на страната. Те също така се надяват след неубедителното представяне на Силвио Берлускони и създалото се напрежение с президента да съберат по-голяма подкрепа на следващите избори.
Лидерът на „Пет звезди“ Луиджи ди Майо призова за импийчмънта на Матерала, като ходът се тълкува изцяло за политическа провокация, тъй като според конституцията отстраняването на президента е възможно единствено за „държавна измяна или нарушение на конституцията“.
Мнозина анализатори оцениха управленския план на Салвини и Ди Майо като „рецепта за дългова криза“. Популистите на няколко пъти също се отказаха от намеренията си да излизат от еврозоната и ЕС.
Зад привидното недоволство на популистите, че не взеха властта, се крие облекчение – липсата на програма и икономически план единствено щеше да прехвърли недоволството към двете антисистемни партии, а междувременно дори те да бяха подновили намеренията си за излизане от еврото и ЕС, то това не е ясно по-какъв начин щеше да оправи проблемите на Италия.
Новият премиер технократ, бивш служител на Международния валутен фонд, заяви че ще подготви приемането на бюджет, който да бъде приет от парламента и нови избори през 2019 г.
Неизвестните за нови избори са две. На първо място дали ще се засили подкрепата за системните партии след реалната заплаха страната да попадне в управление на евроскептични радикали. На второ място е въпросът как ще гласува електората на Силвио Берлускони, който преди изборите се смяташе за фаворит, но се оказа, че подкрепата за него далеч не е толкова висока. Възможно е на следващите изборите подкрепата за нея да намалее още по-драстично, ако той отново реши да участва.
