SHARE

В края на май т.г. журналистът Аркади Бабченко се е съгласи да участва в операция на украинските спецслужби, в която трябваше да излезе съобщение за неговото убийство, за да се разкрият организаторите на готвения срещу него атентат. 

За  BBC  журналистът Джона Фишер предава от Украйна „най-пълното до момента разледване как и защо беше реализиран този изключителен сценарий“.

„Той ми каза, че има списък с жертви и че има хора, които имат желанието да финансират изпълнението му.“

И ти какво каза?

„Аз се съгласих, естествено… Ако откажеш такава молба, вероятно ще приключиш мъртъв.“

Широко усмихнат, с руса брада, предстоящ убиец – Олекси Цимбалюк стои до мен в колата.

Цимбалюк е бивш православен свещеник и е странното начало на изключителната история за това как украинските служби за сигурност казват, че са фалшифицирали убийство, за да предотвратят убийство. Чрез това си действие те са се опитвали да изложат това, за което твърдят, че е руски опит за убийство на политически опоненти.

„Аз съм убиецът на Аркади Бабченко“, казва Цимбалюк със смях, докато се здрависваме.

Цимбалюк, BBC

В края на май 2018 г. вестта за убийството на руския журналист Аркади Бабченко разтърси света.

Бабченко е остър критик на руския президент Владимир Путин, така че никой не бе особено изненадан, когато тялото му бе открито в локва от кръв в украинската столица Киев.

Отравянето на Сергей и Юлия Скрипал в Солсбъри, Великобритания, беше прясно в ума на хората и случаят бързо бе определен за руска агресия.

Но нещата не са такива, каквито изглеждаха.

Двадесет часа след като „умря“, Аркади Бабченко се появи на пресконференция – уморен, извиняващ се и доста жив.

Цялото убийство беше поставено от секретните служби на Украйна, СБУ, като част от изключително противоречив опит за изобличаване на, според тях, ролята на Русия в политически убийства.

Убиецът 

Ако не беше Олекси Цимбалюк, Аркади Бабченко щеше почти със сигурност да бъде мъртъв.

Бързо прехвърляне на снимките в профила във Фейсбук на Цимбалюк ни показва един добре изживян живот.

Има негови снимки в богати златисти одежди от времето, когато е православен свещеник. Други го показват във военни униформи и с оръжия от времето, когато е доброволец за крайнодесни групи в разкъсваната от война Източна Украйна. През последните четири години смес от доброволци и войници се бори с бунтовници, подкрепяни от Русия.

BBC

В началото на април 2018 г. Цимбалюк е потърсен от стар познат от Източна Украйна. Производител на оръжия на име Борис Херман.

„Херман ме помоли да убия разни хора, основно руснаци. Той ми каза, че те работят срещу Украйна, че са наши врагове, че трябва да бъдат прочистени и група от хора осигурява парите за тази работа. Аз, разбира се, се съгласих“, кикоти се той.

Цимбалюк смята, че Борис Херман го е избрал поради факта, че лесно може да го манипулира и така съвсем скоро той получава информация за първата мишена.

Борис Херман, BBC

Всъщност Цимбалюк незабавно се свързва с украинските служби за сигурност СБУ.

„Получихме информацията и започнахме да работим с г-н Цимбалюк“, казва началникът на СБУ Васил Хритсак.

Хритсак заяви, че СБУ вече са били наясно с дейността на Херман и той е бил считан за фуния на средства за проруска дейност в Украйна.

„Казахме му [на Цимбалюк] как да се държи в такива ситуации и какво да прави, за да получи повече информация за престъплението.“

Депозитът 

Оттогава нататък Цималюк записва всичките си контакти с Херман.

„Казах му 30 000 долара и Борис Херман каза, че той ще добави още 10 000, за да плати за бирите си“, казва Цимбалюк с усмивка.

Първият транш е доставен с кола пред търговски център. С инструкции от СБУ Цимбалюк записва срещата със секретна камера.

Във видеото, което е направено обществено достояние, двамата мъже обсъждат как да преброят парите.

Когато първата вноска е платена, СБУ решава, че е време да се свърже с мишената – Аркади Бабченко и да започне да прави планове за инсценировката на убийството.

„Информацията ни беше, че има няколко агенти в Украйна. И че убийството на Бабченко е просто тест за други убийства“, казва шефът на СБУ Хритсак.

Хритсак, ВВС

„Само с инсценировката на престъплението можехме да получим достъп до списъка с мишени, за който знаехме, че съществува.“

„Трябваше да знаем повече за това кой е замесен в подготвянето и поръчката на това ужасяващо престъпление.“

Мишената 

Бързо е уредена среща между Аркадий Бабченко и СБУ, на която са му дадени документите и пуснати записите на Херман и Цимбалюк.

Заслужава си да поговорим за историята на журналиста и защо някои може да иска убийството му.

През 90-те Бабченко е част от руската армия. Той се бие в Чечня и след това става военен кореспондент в Грузия, по-късно и в Украйна.

Виждайки руската намеса в Източна Украйна от първа ръка, както и незаконното анексиране на Крим, репортажите му и критиката към Владимир Путин стават все по-остри.

„Путин е узурпатор“, казва ми Бабченко.

„Малък диктатор, който живее в свой собствен свят. Той иска да е като Наполеон, да събере в едно всички руски земи.“

До началото на 2017 г. възгледите на Бабченко и публикациите му в социалните мрежи са му спечелили прекалено много врагове и той получава смъртни заплахи.

Заедно със семейството си той бяга от Русия. Мести се в Чехия, Израел и най-накрая в Украйна.

Там негов стар приятел от Москва – изгнаникът от Русия Айдер Муждабаев – му предлага работа като водещ на шоу по кримската телевизия ATR.

„Бабченко призоваваше за бойкот на световното“, казва Муждабаев в студиото на телевизията. „Той искаше повече санкции за Русия и пишеше, че няма как да се преговаря с терористичната държава на Путин.“

„Да хванеш змиите“

В една късна вечер през май, след като му е направен брифинг от агенти на СБУ за сценария, Бабченко се връща у дома при жена си Олга.

Той незабавно отива до хладилника и ѝ налива силно питие.

„Преди да отпия, се обърнах към него и го попитах: „Какво се е случило? Кажи ми.“

С Олга си говорим от убежище, което сме наели за интервюто.

Олга Бабченко, ВВС

С мекота и твърдост тя ми казва как съпругът ѝ е казал, че срещу него има заплаха и планът на СБУ да инсценира смъртта му.

„Исках да избягам, да се скрия, да взема съпруга си и детето ни и просто да избягам. Не знаех къде. Може би на самотен остров. Попитах го:“Какво ще правиш?“ Аркади без колебание ми каза, че е взел решение: „Ще хванем тези змии.“

През следващите няколко седмици Бабченко е принуден да се крие, докато фалшивото убийство се подготвя. В някакъв момент той трябва да се преструва, че е наранил крака си, за да оправдае оставането си в апартамента.

И на 29 май е дадена зелена светлина за спецоперацията.

Фалшивото убийство 

Олекси Цимбалюк: „Всичко беше доста просто всъщност, няма нищо специално за разказване. Доядох си супата, викнах такси и отидох да убия Бабченко.“

Аркади Бабченко: „Имахме гримьор с нас, който сложи сенки на лицето ми, като че съм загубил много кръв. Устните ми бяха замазани. Изсипаха кръв от прасе в устата ми. После се преструвах, че са ме застреляли, паднах на колене и кашлях, за да се размаже кръвта. Гримьорът сложи съсирек в носа ми с думите „съжалявам, но трябва да го направя.“ Казах му давай, това ти е работата. Това ти е работата, моята е да лежа тук.“

Олга Бабченко: „Моята роля беше да не се намесвам и да се концентрирам, колкото се може повече, да се държа по правилния начин. Мислех си как трябва да се държа, така че да е възможно най-естествено.“

Олекси Цимбалюк: „Какво видях, като отворих вратата? Мъж в локва кръв. Всичко изглеждаше много истинско, гримьорите си бяха свършили работата. За момент си помислих: „Ако това беше истинско, щеше да е ужасно.“ И му пожелах добро здраве.“

Аркади Бабченко: „Аз му отговорих „Не ме карай да се смея, защото съм мъртъв. Ще се напука кръвта, която е изсъхнала.“

Олга Бабченко: „Айдер [Муждабаев] пристигна първи. Боли ме да си спомням как плачеше като дете, чиято майка е била убита пред очите му. Никога не съм виждала мъж да плаче толкова. Той просто виеше. Исках да им кажа всичко, но не можех. Това беше най-трудната част от цялата операция.“

Притеснени, че може би са наблюдавани, парамедиците се преструват, че се опитват да спасят Бабченко. След това линейката отбива встрани, обявяват го за починал и го карат към моргата.

Детайли за „смъртта“ на Бабченко скоро са потвърдени от говорител на полицията и снимка е пусната в социалните мрежи, на която той лежи в локва кръв.

СБУ

Айдер Муждабаев – приятелят му в изгнание от Москва и началник на телевизията, излиза от апартамента на Бабченко, за да даде информация на нарастващата тълпа от журналисти.

„Това е огромна загуба за журналистиката, защото той беше един от малкото личности, които казваха истината за Русия и затова беше убит“, казва им той.

„Категорично ясно е, че директна, добре организирана терористична атака е изпълнена по поръчка на Руската федерация.“

Моргата 

Бабченко се изправя на масата и се връща към живота.

Аркади Бабченко: „Това бяха най-странните два-три часа в живота ми. Стоях в моргата, увит в чаршаф като Ганди. Пушех и гледах какъв невероятен човек съм бил по телевизията. В съседната стая един патолог разрязваше череп, правеше аутопсия.“

Олга Бабченко: „Завиждах му в този момент, защото не му се налагаше да говори с никого. Мислех, че сигурно в този момент е на някое спокойно място, а аз бях заклещена в агония, защото всички гледаха в мен.“

Новините за смъртта на Бабченко се разпространяват мълниеносно.

В рамките на часове той е споменат на Съвета за сигурност на ООН в Ню Йорк и държави, сред които и Великобритания, излизат с декларации, изразяващи загриженост.

ЕРА

Украинският премиер Володимир Гройсман отива още по-далеч и обвинява източната съседка.

„Уверен съм, че руската тоталитарна машина не му прости за честността и принципната позиция“, написа той във Фейсбук.

Разплатата

Междувременно „убиецът“ Цимбалюк информира Херман, че работата е свършена.

Той му изпраща съобщение, в което пише името, което са се съгласили да използват за руския журналист.

„Написах му, че „Червеят е смазан. Виж новините“, казва той.

Няколко часа по-късно Херман му отговаря, казвайки, че е пил много и е махмурлия. Но те правят планове да се срещнат на следващия ден.

Преди това да се случи, службите за сигурност се намесват.

„Имахме план да почакаме повече, да позволим на нещата да се развият“, казва Васил Хритсак, начело на СБУ.

„На следващия ден Борис Херман трябваше да плати на Цимбалюк за свършената работа. Но имаше много шум около случая, медиите говореха за него навсякъде – трябваше да предприемем мерки.“

СБУ
СБУ

Когато се появява информация, че Херман си е купил билети, за да пътува за Италия, агентите на СБУ идват и го арестуват.

Играта приключва.

Разкритието

В 17 ч. на 30 май един уморен Бабченко е ракрит пред пълна зала на пресконференция в щабквартирата на СБУ. Сред изумени възклицания Васил Хритсак обяснява на журналистите, че всичко е било постановка.

Емоционален Бабченко поема микрофона и се извинява, че е подвел хората.

„Налагало ми се е да погреба колеги, налагало ми се е да погреба приятели. Знам гаденето, с което погребваш своите“, казва той. „Но нямаше друг начин.“

Клип от мобилен телефон от телевизията, в която работи Бабченко, показва колегите му, които се радват, както и зинали с уста на собственото си отразяване на пресконференцията.

„Просто излязох навън и легнах на тревата“, казва шефът му Айдер Муждабаев.

„Лежах там около час и половина, гледайки небето. Чувствах се много добре.“

Много украинци виждат това като победа. Животът на Бабченко е спасен.

Ройтерс

Но не всички са очаровани. За някои, особено външните наблюдатели от чужбина, това не е добра новинарска история.

„Мисля, че беше инфантилно. Мисля, че беше бедствие за Украйна“, казва Майкъл Боцюркив, анализатор и специалист в областта на Украйна. „За много хора това изглеждаше все едно че Украйна е откъснала страница от руското ръководство за използване на фалшиви новини, за да се убедят хората в нещо.“

Списъкът 

И какво получи Украйна от това? Беше ли нужно да се стига толкова далеч?

„Дори и само спасяването на живота на Аркади Бабченко е успех“, казва в своя защита Васил Хритсак.

„Но благодарение на операцията получихме списък на 47 мишени – журналисти, настоящи и бивши активисти, граждани на Руската федерация. Получихме информация за дейността на руските спецслужби на наша територия.“

Списъкът според СБУ е взет от телефона на Борис Херман, когато го арестуват в деня след фалшивото убийство.

СБУ казва, че той му е бил пратен от контакт в Русия, когато смъртта на Бабченко е била потвърдена – оттам и оправданието за постановката.

Първото име в списъка е шефът на Бабченко Айдер Муждабаев. Той незабавно приема предложението за постоянна защита.

Други са много по-цинични. Те посочват факта, че значителен брой от хората в списъка са украински журналисти, които нямат нищо общо с Русия.

Соня Кошкин е от онези, отказали защита.

Тя вярва, че списъкът от 47 души, както и убийството, е фалшив, и че 17 имена, включително и нейното, са добавени към 30-те свързани с Русия от украинската служба за сигурност.

„Основната им цел е да сплашват. Защото когато човек е уплашен, той променя поведението си“, казва Кошкин. „Нервни са. Не мислят за това какво интервю да направят или какво да напишат във Фейсбук – те просто мислят за това как да оцелеят и за сигурността си.“

Тогава какво се случва, питам я?

„Мисля, че от историята няма да излезе нищо. Това беше просто много шум, който да уплаши хората.“

СБУ настоява, че направеният публичен списък е истински.

Руска следа 

Украйна казва, че връзките с руските тайни служби са изобличени през мъж на име Вячеслав Пивоварник.

Украинец, който според СБУ сега живее в Русия, според службите той е ключов играч. Той осигурява заповедите, списъка и парите на Борис Херман.

На 15 юни е съобщено, че Пивоварник е обвинен  in absentia от Украйна. Би Би Си се опита да го потърси за коментар по темата, но не успява да го открие.

СБУ ми каза, че на сутринта след фалшивото убийство следните съобщения са разменени относно извършване на финално плащане към „убиеца“ Цимбалюк през платформата Signal.

Пивоварник: „Здрасти на алкохолика [във връзка с пиенето].“

Херман: „Здрасти, църквата [Цимбалюк – свещеникът] си иска второто плащане, но аз нямам нио.“

Пивоварник: „Колко пари?“

Херман: „15 [оставащия баланс от 15 хил. долара]“

До момента нито един журналист не е успял да издири Пивоварник, така че вниманието е съсредоточено над Борис Херман, предполагаемия посредник. С оглед на записите и съобщенията, които съществуват, Херман не се е опитал да отрича за плановете нищо между него и Цимбалюк, нито Пивоварник.

Неговата защита е, че това всичко е постановка и че той също е работил за СБУ. Той казва, че специално е избрал Цимбалюк за атаката, защото е свещеник – тоест не може да убива.

Когато Херман се яви в съда в Киев, го попитах защо трябва да вярваме, че не е искал да убие Аркади Бабченко.

„Защото не съм идиот. За какво ми е? За какво ми трябва, в моето положение… да правя нещо толкова тъпо?“

„Моята работа беше да взема списъка и за да взема списъка, трябваше да изфабрикувам, че това се случва.“

Дотук въпреки множеството ми молби както към него, така и към адвоката му Херман не е успял да предостави доказателство, че е работил със СБУ. С оглед на това, че Пивоварник за момента остава в Русия, е много малко вероятно руската връзка с разследването някога да бъде напълно разкрита.

Руската реакция 

Би Би Си се свърза с руското правителство за отговор по казуса Бабченко и как Украйна се е справила с него.  „Първото ми усещане беше, че това е магия, това е супер, той е жив“, каза Мария Захарова, говорител на външно министерство, преди да забие ножа. „Но веднага след това почувствах нещо друго… Украинските официални лица, които участваха в това… Те осъзнават ли какво направиха? Защото сега никой няма да повярва на Украйна и украинското правителство в бъдеще.“

А що се отнася до страховете на Бабченко и други руски дисиденти, че са мишени в Киев?

„Това са глупости, пълен абсурд. Русия като държава няма нищо общо с Аркади Бабченко. Той е свободен човек в свободен свят. Може да прави каквото си поиска“, коментира Захарова.

Епилог

За директно въвлечените във фалшивото убийство животът никога няма да бъде същият.

Цимбалюк, убиецът, изглежда най-малко изумен от преживяното. Докато обикаляхме заедно из Киев, той ми каза, че смята да напише книга за случилото се.

„Войната в нашата страна не е свършила“, казва той. „Няма да променя нищо в живота си. Ще се върна към войната. Ще живея. Ще работя. Ще се бия.“

Аркади и Олга Бабченко може би никога няма да се чувстват в безопасност в Украйна.

„Тревожа се“, казва Олга. „Не се чувствам в безопасност. В момента, да – намираме се в убежище, но не се чувствам в безопасност. Някой ден ще се наложи да излезем извън защитената си територия. Какво ще се случи в бъдеще, просто не знам.“

Самият Аркади Бабченко все още възмутено посреща съмненията относно етиката на случилото се.

„Разбирам откъде идва цялата критика. Идва от хора, които говорят хипотетично за морал и етика и за добро и зло. Еми, хора, ще ми се да сте в моята ситуация. Да дойдат при вас и да ви кажат: „Някой е платил пари, за да те убият.“ Ще отвърнете ли: „Не, отказвам, защото читателите ми няма да разберат. Ще наруша стандартите за етична журналистика.“

„И с това ще убиете други хора – защото тази мрежа нямаше да бъде изобличена.“

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.