В края на миналата година Министерският съвет прие промени в плана за управление на Пирин. Както писах тогава, е доста спорно дали промените са в съответствие със Закона за защитените територии. Със сигурност процедурата не беше в съответсвие със Закона за нормативните актове, т.е. изисквания за общественото обсъждане (напр. качване на съгласувателната таблица преди приемането) не са спазени (дали планът за управление е нормативен акт – в променената му част по-скоро да).
Административният съд ще реши кой прав, кой крив в този случай (макар практиката му да е доста спорна). Тук целта ми е да опиша свързан с този казус проблем. След като бяха провеждани протести срещу решението на Министерския съвет, по традиция беше организиран и контрапротест. С тонколони, с музика, с представители на изпълнителната власт, с автобуси. И именно за един от тези автобуси става дума.
Автобусът е училищен, а е возил протестиращи. Имаше разбираемо недоволство, поради което реших да питам Министерството на образованието защо училищен автобус се използва за такива цели.
Междувременно се появи репортаж на „Нова“, в който заместник-кметът на община Сапарева баня обяснява, че трябвало с друг автобус да се превозят протестиращите, ама той се счупил.
Защо общината, т.е. публичната власт, организира и извозва хора на протест в защита на решение на Министерския съвет (т.е. пак публичната власт) е въпрос, на който нямам отговор. Т.е. имам, но не знам той доколко е в съответствие със закона. Може и да е законно, но със сигурност буди съмнения.
Отговорът на МОН казва, че те автобусите са ги предоставили на общините безвъзмездно, срещу договор, в който пише, че могат да се използват само за превоз на ученици. Т.е. МОН може да потърси отговорност на общината за нарушаване на договора. Разбира се, МОН няма да го направи. Не би било добра идея пък да си вземе автобуса, защото основната му цел – превоз на ученици – няма да може да бъде изпълнена. Така че, общо взето, министърът е напомнил на кмета, че „така не бива“.
След отговора на МОН питах (пак по Закона за достъп до обществена информация) община Сапарева баня – на какво основание и с чия заповед е използван автобусът. Там след известно забавяне ми върнаха отговор, който постави цялата история в друга светлина.
Според отговора заповедта е за транспорт на „ученици спортисти“. Т.е. според тази заповед нарушение на договора няма – превозвани са били ученици. Това не непременно противоречи на думите на зам.-кмета – той не казва дали протестиращите не са били ученици. Т.е. това, което имаме „черно на бяло“, е, че на протеста са превозвани ученици. Да използваш ученици за такива цели е, меко казано, нередно. Освен това, както се вижда от снимката по-горе, автобусът е в София по тъмно. И след това се прибира по тъмно. Което е в нарушение на наредба, която забранява превоза на ученици в тъмната част на денонощието. Така че подадох сигнал до Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“, която е компетентният орган.
След известно време питах ИААА как е завършила проверката и техният отговор е: няма нарушение, тъй като не е извършван превоз на ученици. В моя сигнал бях прикачил заповедта на кмета, но явно проверката е установила, че заповедта не е била спазена?
Така или иначе, имаме „омотаване“ на институциите дори когато става дума за тривиален казус. Документи, заповеди и договори се пишат проформа, за „да има нещо“. Ама те всъщност не отразяват реалността. И всичко е наред, докато някой не пита, когато започва сричането и мазането. И най-важното – накрая санкционирани няма.
Няма друга поука, няма оптимистично заключение. Да, един автобус не е „най-големият проблем на държавата“. Но е симптоматичен.
