Онова най-тясно и активно в социалните мрежи ядро от „Свидетелите на демокрацията от Седмия ден“ твърдо зададе тона, начина на мислене и поведението на „демократичната общност.“
В резултат в далеч по-широк кръг от хора сектантското самосъзнане стана основния начин за разбиране на политиката и участие в обществените дела. Всички личности и събития минават през пуритански филтър и мнозина по инерция и предразположени от модела на социалните мрежи, възприеха този изключително вреден и неползотворен модел на поведение.
Така и посветените в сектата стават все по-убедени в своята безгрешност и правота, а зад всяка критика започва да се вижда предателство.
После естествено идва недоумението, че само 20% от избирателите на „демократичната общност“ са отишли при кандидат като Борис Бонев, а останалите му симпатизанти идват от електорат, който същата тази общност не може да достигне.
Реториката сама издава убеждението, че е напълно невъзможно „демократично“ мислещ човек да не е гласувал на всички избори досега за „демократичната общност“ и единствения начин тя да се проваля е заради конспирации и врагове с партиен и непартиен билет.
Това мислене немуниемо води до заключенията:
1. Демокрацията – това съм аз.
Няма как да привлечем нови избиратели или да се замислим защо не ги привличаме след като всички демократично мислищи гласуват за нас, а тези които не са демократично мислещи не гласуват за нас.
2. Статуквото ни изигра
Няма място за анализ на причините на поредната загуба, те са ясни – диригентите инженираха сценария.
3. Поставени лица и полезни идиоти ни крадат вота
Няма място за анализ какво са предпочели избирателите в друг кандидат – ако има друг кандидат, за който „демократично“ мислещ човек може да гласува, той очевидно е същия като нашия и само цепи, тъй като е популист, който „спасява“ я България, я София.
Всички останали са или невежи или продажници. И тъй като сектанското мислене все повече и повече стеснява кръга от посветени, то и е все по-голяма агресията към всеки отстъпил от правата вяра.
В един момент прояви, които може би не са за пример – като това да пееш на концерт в Самоков, организиран от ГЕРБ – се превръщат в смъртоносен грях, заради който провинилия се трябва да бъде обявен за „враг на народа“… или по-скоро „враг на демократичната общност“.
Всяка критика – както видяхме по време на кампанията – също изобличава „предателите“. Посочването на обективни, макар и неудобни, факти се възприема за подмолна дейност, а участието на други в демократичния процес – наместо повод за търсене на съюз, става повод за оправдания за поредната загуба.
Ако погледнем назад във времето ще открием същото поведение в твърдото ядро привърженици на „синята идея“ от създаването й. Но докато през 1989 г. и първите години на прехода това би могло да бъде оправдано, защото тогава такова е било времето, то днес целият този антагонизъм стои леко нелепо. Сините бабички научиха на това и внуците си. Би било смешно, ако не е тъжно. Обяснява някои неща от прехода, защото избиратели получават точно това, което искат от своето политическо представителство, доволни са от него и така вече 30 години. Има и още един елемент в това уравнение – изглежда окончателното претопяване на онова, което беше създадено като „Да България“ от това, което остана от ДСБ е факт и по този показател.
