Отново сме на вълна “еврозона”. Честно казано, трудно ми е да разгранича публичния шум за вътрешна употреба от реалните факти, касаещи членството. Това което изглежда е известно:
1. ЕС: България не може да бъде приета в еврозоната, преди да бъде приета в банковия съюз.
Преди това да е съгласувано, няма да ви допуснем в чакалнята (ERM2) .
Подтекст: и за банковия съюз нямате шанс с механизъм за проверка и Шенген, защото няма финансова сигурност без правна и физическа сигурност.
2. България (БНБ и МФ) – България ще влезе в банковия съюз, когато влезе в еврозоната.
Подтекст : надзорът над нашите банки не си го даваме да ни гледате какви ги вършим, а и е “здравословно “ (БНБ) да има по-голяма свобода за пазарните сили (от нашенски тип).
Извод : искаме да получим сигурност, без да даваме суверенитет. Искаме да ни вярвате, но ви нямаме доверие.
А всъщност влизането в еврозоната е сдобиване със сувееинитет да влияем върху решенията на
ЕЦБ, които сега с борда реално изпълняваме без влияние върху тях.
Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“.