Насим Талеб е американски философ, роден в Ливан, известен с теориите си в сферата на вероятностите и несигурността. Неговата книга “Черният лебед” е смятана за една от най-влиятелните философски творби на нашето време.
Два дни, след като българите си избраха следващия президент – ген. Румен Радев и дни след като американците избраха Доналд Тръмп, неговата статия за интелектуалеца идиот от 16 септември 2016 г. звучи повече от актуално.
Това, което виждаме в световен мащаб, от Индия до Великобритания и САЩ, е бунт срещу вътрешния кръг от “чиновници”, определящи политики, без да са обект на последствията от грешките си. Това се отнася и до журналистите с вътрешен достъп и цялата класа от патерналистични експерти, полуинтелектуалци с образование от Бръшляновата лига, Оксфорд-Кеймбридж или друг образователен бранд, които ни казват: 1) какво да правим; 2) какво да ядем; 3) как да говорим; 4) как да мислим и 5) за кого да гласуваме.
Но проблемът е, че еднооките следват слепите: тези самоопределили се членове на “интелигенцията” не биха могли да намерят кокосов орех на Кокосовите острови, или иначе казано – те не са достатъчно интелигентни, за да кажат какво е интелект и заради това се въртят в кръг – тяхното основно умение е да преминават изпити, изготвени от хора като тях. По-малко от 40% от изследванията по психология са възпроизводими, съветите за диета се промениха след 30-годишна фобия към мазнините, макроикономическите анализи работят по-зле от астрологията, назначиха Бернанке*, който си няма и идея от рисковете и предвид това, че най-много една трета от фармацевтичните опити се възпроизвеждат, то хората са в пълното си право да разчитат повече на наследствените си инстинкти и да слушат бабите си (или Монтен и друго отсеяно класическо познание), които познават по-често от тези политически клоуни.
Наистина човек може да види, че тези академици бюрократи, които вярват в своето право да ни управляват, дори не са точни – нито в медицинските показатели, нито в политиката. Те не могат да различат науката от наукоподобието. Всъщност в техните очи наукоподобието изглежда по-научно от истинската наука. (Така е банално да дадем пример с грешката на хората, които се опитват да „побутнат“ поведението ни, но чието разбиране за „рационално“ и „нерационално“ произтича от незнание на теорията на вероятностите и повърхностно използване на линейни модели.) Те често бъркат цялостната картина с механичното прибавяне на съставните й компоненти, както видяхме в статията за „малцинственото правило“.
Интелектуалецът идиот е продукт на съвремието и той се разраства все по-бързо от средата на двадесети век, за да достигне днес своя супремум заедно с широката категория на хора, неносещи лична отговорност, които са нахлули в много сфери. Защо? Просто в много страни ролята на правителството е между пет и десет пъти по-голяма, отколкото е била преди век (изразено в процент от БВП). Интелектуалецът идиот изглежда да е навсякъде, но всъщност е малко малцинство и рядко може да бъде видян извън специализирани сфери, тинк-танкове, медиии и университети – повечето хора имат истинска работа, а и не са много свободните места за интелектуалци идиоти.
Пазете се от полуерудита, който се мисли за ерудит. Той не може да улови софистиката. Той патологизира онези, които правят неразбираеми за него неща, без дори да осъзнава, че може би неговото разбиране е ограниченото. Той си мисли, че хората трябва да действат според интересите си, а той им знае интересите – особено на американските селяци с червени вратове или на класата англичани, която говори все едно гласните букви не съществуват, които гласуваха за Brexit. Когато плебеите сторят нещо, което за тях има смисъл, но за него няма, интелектуалецът идиот ги определя за “необразовани”. Това, което наричаме участие в политическия процес, той нарича по два различни начина – “демокрация”, когато обслужва интелектуалците идиоти, и “популизъм”, когато плебеите си позволят да гласуват против техните предпочитания. Докато богатите вярват, че един долар данък е равен на един глас, по-хуманистичните преследват “един човек – един глас”, Монсанто вярва в “един лобист – един глас”, а интелектуалецът идиот вярва в “една диплома от Бръшляновата лига – един глас”, като има и приравняваване за чуждестранните елитни училища и докторите, защото се нуждаем и от такива в клуба.
В социално отношение интелектуалецът идиот е абониран за New Yorker. Той никога не псува в туитър. Говори за “расово равенство” и “икономическо равенство”, но никога не е отишъл да пие с шофьор на такси от малцинствата (отново той не е обект на последствията от грешките си – тази концепция е чужда на него). Тези в Обединеното кралство бяха яхнати от Тони Блеър. Съвременният интелектуалец идиот е посетил повече от едно TEDx събитие на живо или е гледал повече от две TED клипчета в YouTube. Той не просто ще гласува за Хилъри Монсанто-Малмезонова, защото тя му изглежда избираема и заради други кръгови аргументи, но той е и убеден, че всеки, който не гласува за нея, е болен мозък.
Интелектуалецът идиот си е взел първото издание на “Черният лебед” с твърди корици и то стои на лавицата, но той бърка липсата на доказателства с доказателства за липсата. Той вярва, че ГМО е “наука” и че “технологиите” не са по-различни от обикновеното размножаване. И това е резултат от неговата готовност да обърка правенето на наука от вярата в науката.
Обикновено интелектуалецът идиот разбира логиката от първо ниво, но не и тази от второ (или по-високо), което го прави напълно некомпетентен в сложни сфери. От комфорта на своя дом с гараж за две коли той се застъпваше за “замяната” на Кадафи, защото беше “диктатор”, без да си дава сметка, че от премахването му ще има последици (не забравяйте, че той не отговаря за последиците от грешките си и не играе за резултати).
Интелектуалецът идиот е грешал в исторически аспект за сталинизма, маоизма, ГМО-то, Ирак, Либия, Сирия, лоботомиите, градското планиране, нисковъглехидратните диети, уредите във фитнеса, бихейвиоризма, трансмазнините, фройдианството, теорията на портфейла, линейната регресия, гаусианизма, салафизма, динамичния стохастичен модел на равновесие, жилищното строителство, егоистичния ген, Бърни Мадоф и мерките за статистическа достоверност. Но той е убеден, че неговите настоящи позиции са правилните.
Интелектуалецът идиот е член на клуба, който взима пътни привилегии; ако е социолог, той ще използва статистики, без да знае как те се получават (като Стивън Пинкър и психолофастърите); когато е във Великобритания, той ще отиде на литературен фестивал; той яде пържолата си с червено вино (никога с бяло); вярваше, че мазнините са вредни, а сега е точно на обратното мнение; взима статин, защото така му е казал докторът; не може да разбере ергодичността и ако му я обясниш, ще забрави за нея скоро след това; той използва думи на идиш дори когато говори делово; той изучава граматиката, преди да заговори езика; той има братовчед, който е работил с някого, който познава кралицата; никога не е чел Фредерик Дарт, Либаний Антиохийски, Майкъл Оукшот, Джон Грей, Амиан Марцелин, Ибн Батута, Саадия Гаон, Жозеф дьо Местр; той никога не се е напивал с руснаци, никога не е стигал до момента, в който някой започва да чупи чаши (или за предпочитание столове), не знае дори разликата между Хекат и Хекуба (или както казват в Бруклин, “не може да различи лайно от боята за обувки“**); той не осъзнава, че няма разлика между псевдоинтелектуалец и интелектуалец в липсата на лична отговорност за грешките им; и той е споменавал квантовата механика поне два пъти през последните пет години в разговори, които нямат общо с физиката.
Той винаги знае как репутацията му се влияе от думите и действията му. Но по един много по-прост признак: той дори не вдига от лежанка.
*Бен Бернанке – председател на управителния съвет на Федералния резерв в САЩ
** „Can’t tell shit from shinola” – Shinola e марка боя за обувки. Значението на израза идва от това, че си толкова невеж, че не можеш да различиш нискокачествените бои от престижната Shinola и за това обувките ти не лъщят.
Превод: Йордан Цалов
