Жена с рак на гърдата в напреднала степен и с метастази е била напълно излекувана с иновативна терапия, която използва силата на имунната система, за да се бори с туморите, пише британският „Гардиън“.
Това е безпрецедентен случай, в който пациент с терминална фаза на рак на гърдата успешно е лекуван от форма на имунотерапия, която използва собствените имунни клетки на пациента, за да се бори и унищожава раковите клетки, образували се в тялото.
Джуди Пъркинс, инженер от Флорида, е на 49 години, когато е избрана за радикалната нова терапия, след като няколко серии от рутинна химиотерапия не успяват да предотвратят тумора в дясната й гърда от нарастване и разпространение до черния и дроб и други органи. В този момент докторите й дават три години живот.
Лекарите, които се грижат за жената в Националния раков институт в Мериленд, САЩ, казват, че реакцията на Пъркинс към лечението е „изключителна“: терапията премахва раковите клетки толкова ефективно, че тя е здрава от две години насам.
„Към края състоянието ми се влоши, имах тумори върху нерв, което означаваше, че прекарвах времето си в опити да не се движа, за да избегна болката в ръката ми. Бях се предала“, казва Пъркинс. „След като терапията премахна повечето от туморите, можех да правя 60-километрови преходи в планината.“
Лазло Радвани, научният директор в Института за изследване на рака в Онтарио, който не е част от лечението на Пъркинс, заявява, че „това е безпрецедентно развитие на рак на гърдата в толкова напреднал стадий“.
Огромният успех дава надежда, че терапията ще сработи с повече пациенти с рак на гърдата в напреднал стадий, както и други трудни за лечение ракови заболявания, като тези на яйчниците и простатата. Учените планират да тестват метода над повече пациенти, за да могат да преценят колко ефективно може да бъде лечението.
„Намираме се на прага на огромна революция в това най сетне да постигнем трудната цел да можем да се прицелваме в плетората от мутации в рака чрез имунотерапия“, казва Радвани.
Но експертите предупреждават, че лечението е било успешно само в случая на една жена и клиничните тестове са нужни, за да покажат колко ефективна може да бъде терапията при други ракови пациенти. Учените подчертават, че макар и приципно лечението да е възможно приложимо за много различни видове рак, то няма да помогне на всички.
За да създадат лечението, лекарите първо изрязват малки парченца тъкан от тумора на Пъркинс и изучават ДНК-то, за да открият мутациите, специфични за нейния рак. Те се фокусират над мутации, които влияят на четири гена и произвеждат цяла гама анормални протеини в туморите.
След това лекарите извличат имунни клетки, познати като проникващи в тумора лимфоцити, или TIL, от биопсиите на тумора. Това са клетки от имунната система на пациента, които са атакували тумора в опит да го унищожат, но които са се провалили или поради слабостта си, или поради малкия си брой.
След като произвеждат милиарди такива имунни клетки в лабораторията, екипът ги проучва, за да открие кои най-ефективно откриват и унищожават раковите клетки в жената, разпознавайки техните анормални протеини.
Лекарите подлагат Пъркинс на лечение, като инжектират 80 милиарда от внимателно селектирните имунни клетки в тялото ѝ. Допълнителната терапия, която се провежда успоредно, е пембролизумаб, стандартно лекарство, което помага на имунната система да атакува ракови образувания. След 42 седмици тестове показват, че Пъркинс е напълно излекувана. Тя е в това състояние оттогава насам.
„Чувствам го като чудо и съм отвъд изумена, че не съм болна от рак от две години насам“, казва Пъркинс.
„Бях напуснала работа и чаках да умра. Имах списък с неща, които исках да направя преди края, като например да отида до Гранд Каньон, добавя тя. „Сега се върнах обратно към нормалното си ежедневие.“
Докато докторите в САЩ, които разработват терапията, не могат да бъдат сигурни колко точно инжектираните имунни клетки са допринесли за възстановяването и, самостоятелното ползване на пембролизумаб не е било достатъчно ефективно за рак на гърдата в напреднал стадий. Инжектираните Т-клетки са открити в системата на Пъркинс поне 17 месеца след началото на лечението ѝ.
Успехът, който е описан в списанието Nature Medicine, е още по-изключителен, защото раковите образувания на гърдата, както и на простатата и яйчниците имат сравнително малко мутации, което ги прави по-трудни за забелязване от имунната система измежду здравата тъкан на организма.
Алън Мелчър, професор по транлационна имунотерапия в Института за изследване на рака в Лондон, който не е бил част от проучването, заявява, че: „Това лечение показва, че дори ракови образувания като рака на гърдата, които нямат много антигени, са податливи на такъв тип лечение. Това със сигурност би било принципно приложимо за множество тумори, дори онези, за които имунотерапията все още не е сработила толкова добре.“
Но Мелчър подчертава, че терапията е сложна и скъпа, както и че най-вече изисква лекарите да открият достатъчно проникващи имунни клетки в тумора на пациента, за да може лечението да е ефективно. „Случаят с други TIL терапии в миналото е такъв, че те невинаги са успявали да вкарат достатъчно Т-клетки в множество пациенти, няма достатъчно, за да се даде начало.“
Саймън Винсент, дирктор на проучванията в Breast Cancer Now, добавя, че: „Това е изключителен и невероятно обещаващ резултат, но трябва да видим този ефект да се повтори в други пациенти, преди да даваме надежда за нова имунотерапия за неизлечим метастазирал рак на гърдата.“
„Метастазиралият рак на гърдата остава нелечим и ако имаме за цел да предотвратим смъртта на жените, трябва спешно да намерим нови начини да се прицелваме в болестта и да предотвратим разпространяването ѝ. Изключително радостни сме за това ранно откритие, но трябва да помним, че този тип имунотерапия остава експериментален подход, който има дълъг път пред себе си, преди да бъде рутинно достъпен за пациенти.“
